Здравейте,предварително се извинявам,ако темата ми не е за тук! Изправена съм пред нечовешки избор,пред който ме изправиха родителите ми! Разведена съм с 2 годишно дете,преживях тежко развода,но се съвзех и ето,че се влюбих...Заживяхме с детето ми при него,карахме се,сдобрявахме се,обичаме се...веднъж ме удари,но много плака след това и аз не си тръгнах...Знам,че ме обича със сигурност!И двамата сме трудни характери,инати и всеки държи на своето,но се обичаме! Забременях и се уплаших( под въздействието на родителите ми),че сега вече той ще игнорира детето ми от първият брак и ще обръща внимание само на неговото си...И точно когато приятеля ми чакаше да му съобщя датата за скл. на брак,аз му изпратих смс-всичко приключи,прибрах се при нашите...Изживяхме тежко тези няколко дни раздяла-аз се върнах пак при него,въпреки аргументите на нашите " беден кранист(с 1500лв заплата),аз-адвокатска дъщеря,свикнала на лукс,която трябва с вишист да е,а не прост кранист,ойто не отговаря на потеклото ми,бие ме,тормози ме психически и по този начин тормози и детето"-това са думите на баща ми! А тормоз и бой е нямало(освен шамара),вината ми е,че винаги след всеки скандал аз бясна се обаждах на нашите да се оплача,като винаги изарвах него виновен...когато е ядосан човек говори неща,които инъче не би казал... Да,той е странен-пред чужди хора не се усмихва много,не се отпуска,но това не значи,че е лош... Аз съм също труден характер,а лоша черта ми е,че след грандиозен скандал винаги си събирам нещата и си тръгвам...Преди коледа се скарахме,аз си казах "край",изчаках го да излезе за работа,обадих се на нашите и те щастливи от развоя на нещата носеха цял ден багаж,а на мен душата ми плачеше,че не се получи! Не отговорих на нито едно негово обаждане,на нито един негов смс,реших да остана сама с болката си и този път да не се връщам!(през цялото време ми се говореше от какъв селски прошляк съм се отървала,за детето вътре в мен"ще отстраним проблема") Изживях кошмар,видях детето си на видеозона и казах''не,не мога да направя аборт" и всички в къщи скочиха срещу мен "един път сгреши,колекция от деца ли ще правиш,за какво ти е дете от тоя тъп бедняк"...Направих го,плачех,плача ни не знам как да спра да плача! Вчера излязох за малко да се видя с мъжа,огото вече втори път изоставих(да,и той имаше вина за това),влязох в апартамента и си тръгнах чак днес...Отслабнал е с 12кг за 2 седмици,обещава ми и луната,ако се върна при него,постоянно плачеше и ме прегръщаше,а аз не исках да ме пуска...Решихме да си дадем още един шанс,прибирам се и казвам на нашите" Обичам го,искам да съм щастлива и да си дадем още един шанс" И се започна войната! Баща ми " Ти неблагодарнице,аборта ти платих,цял ден ти носих багажите с болен кръст,а ти да искаш да се върнеш при тоя прошляк тъп! Само през трупа ми! Обричаш детето ти на мизерия,да ви слуша скандалите и да плаче само в ъгъла! Нищо няма да пипнеш от тук,да изнесеш отново-НИКОГА! ( а това,което вземам са мои лични вещи оставени ми след развода-хладилник,пералня,спалня) Ако трябва с пистолет ще го чакам,няма да влезе в дома ми! Избирай-или тръгваш с него и забравяш нас,или оставаш и забравяш него!" Това е ултиматума ми от преди около 2часа...Объркана съм,плача,сърцето ме боли...Как да тръгна,аз обичам и родителите си,как да остана-обичам и него! А ако тръгна нямам право на грешки,оставам сама и няма да има къде да се върна,баща ми нямал нищо да ми остави,всичко на брат ми... Да,свикнала съм на лукс,да ходя по солариуми,маникюр,прически,да имам обувки от 300лв,но това ли е най-важното? Щастливият живот в 21в в пари ли се оценява? И толкова ли зле изглеждах в очите на нашите без удължената коса,без солариума? Аз продукт на тяхните мечти ли съм? Как да избера пред този нечовешки ултиматум? Разбира се,че искам най-доброто за детето си,но ак да бъда на 1000% сигурна,че ще остарея с този човек,че детето ми ще бъде добре с него,че нищо няма да му липсва? А толкова много хора живеят със заплати по 1500лв и се оправят... не знам,не знам...Моля,няой ако е преживял нещо подобно да ми пише...Моля ви!!!
- Публикувана: 10 ян. 2011, 23:02 ч.
- Последно мнение: 9 март 2011, 13:18 ч.
Родителите или мъжа,който обичам!?
Ако съм мъж и коя да е дама си изнесе багажа от общия ни дом, понеже съм недостоен, вратата ми за нея ще остане завинаги заключена. А пък ако ще вътре и да умра от недохранване.
Това е отношението ми по темата.
Смятам, че вече сме достатъчно големи, пълнолетни, способни сами да взимаме решенията, които променят животите ни, а като следствие от това - и емационално зрели, за да не нараняваме. Това, че не си сбъднала очакванията на родителите ти, всъщност е техен, а не твой проблем. Поне на теория - в случая явно е и твой проблем и то какъв!
Не мога да ти дам съвет какво да правиш, лично за мен подобна дилема не би съществувала. Споменаването на удължени коси, солариуми и обувки за 300 лв. ми е крайно несериозно.
Когато реших да живея с мъжа до мен, и двамата бяхме наясно, че ни чакат трудни финансови моменти. Квартирата не е върха на сладоледа, съобразявахме се със скромните финанси постоянно, в момента той отсъства от страната вече доста време, за да бъдем по-спокойни в бъдеще... но сме заедно. И за момент не съм си задавала въпроса "Е, що не се прибера сега при нашите, където не плащам сметки, мама е сготвила и си позволявам къде-къде повече".
Това е отношението ми по темата.
Смятам, че вече сме достатъчно големи, пълнолетни, способни сами да взимаме решенията, които променят животите ни, а като следствие от това - и емационално зрели, за да не нараняваме. Това, че не си сбъднала очакванията на родителите ти, всъщност е техен, а не твой проблем. Поне на теория - в случая явно е и твой проблем и то какъв!
Не мога да ти дам съвет какво да правиш, лично за мен подобна дилема не би съществувала. Споменаването на удължени коси, солариуми и обувки за 300 лв. ми е крайно несериозно.
Когато реших да живея с мъжа до мен, и двамата бяхме наясно, че ни чакат трудни финансови моменти. Квартирата не е върха на сладоледа, съобразявахме се със скромните финанси постоянно, в момента той отсъства от страната вече доста време, за да бъдем по-спокойни в бъдеще... но сме заедно. И за момент не съм си задавала въпроса "Е, що не се прибера сега при нашите, където не плащам сметки, мама е сготвила и си позволявам къде-къде повече".
На първо четене си мисля , че родителите ти са прави .
Първо си имала тежък развод , детето ти е малко , избързала си да забременееш втори път и най -вече това , че ти е посегнал . След първия път винаги има втори , казвам ти го от опит ...
Това , че си от интелигентно семейство , а той е кранист също не е за пренебрегване . Ти сигурна ли си , че няма да се срамуваш да се показваш в обкръжението си с него ?
След време може би ще благодариш на родителите си , но сега си подвласна най-вече на страста .
Включи и разума и вземи правилно решение .
Първо си имала тежък развод , детето ти е малко , избързала си да забременееш втори път и най -вече това , че ти е посегнал . След първия път винаги има втори , казвам ти го от опит ...
Това , че си от интелигентно семейство , а той е кранист също не е за пренебрегване . Ти сигурна ли си , че няма да се срамуваш да се показваш в обкръжението си с него ?
След време може би ще благодариш на родителите си , но сега си подвласна най-вече на страста .
Включи и разума и вземи правилно решение .
Аз не мисля, че проблема на вашата връзка са парите. Как я виждаш ти една такава връзка, в която все се карате, ти се махаш, пък се връщаш, пък не знам какво. На първо четене, без да се обиждаш, надявам се, звучиш като жена без собствено мнение и собствена идея за живота си. Когато си с родителите си - искаш и правиш каквото те искат; когато си с него - правиш каквото той иска.
Трябва да направиш така, че да имаш собствен живот, собствена воля, амбиции и идеи за живота. Това няма да стане нито докато живееш с родителите си, нито като си с него. Ще стане когато заживееш сама с детето си, подредиш си живота и станеш централна фигура в него.
А по отношение на разликата в социалното ви положение, аз съм скептична също като родителите ти.
Трябва да направиш така, че да имаш собствен живот, собствена воля, амбиции и идеи за живота. Това няма да стане нито докато живееш с родителите си, нито като си с него. Ще стане когато заживееш сама с детето си, подредиш си живота и станеш централна фигура в него.
А по отношение на разликата в социалното ви положение, аз съм скептична също като родителите ти.
1. Според мен, вие двамата все още не сте се сблъсквали с истински сериозни проблеми. Така мисля, защото ако бяхте, нямаше да се карате за глупости и нямаше въобще да става въпрос за тежестта на характерите/всеки има някакъв характер/. Една връзка иска компромиси и от двете страни.
2. Аз лично, не бих взела под внимание мнението на родителите си, но в случая имат право, колкото и да не искам да го призная, дори и пред себе си. Казвам ти го от опит на човек израстнал и живял все сред хора, които са учили, развивали са се интелектуално и т.н. и живял с хора с доста ниски интелектуални способности на нивото н амахленската клюкарщина, което е убийствено за мен. Като бившият ми също взема доста добри пари, само че е "прост моряк" както каза майка ми. И да, не мога да изляза с него никъде, защото винаги му е било трудно да комуникира с мои приятели и познати от моите среди. Той се чувства добре единствено, когато говори за кораби, защото само това може. Ограничената обща култура няма да я споменаваме.
Иначе, ако не бях се убедила, че е истина, не бих преценявала човека по професията, нито по доходите. И сега не искам да го правя, когато се отнася до някой мъж до мен, но знам че трябва, защото има значение.
3. Посегнал е веднъж..Ще посегне пак. Оня лаф за "ако посегне веднъж, може да няма втори път, ама ако посегне втори път, ще им аи трети го забрави", защото винаги има втори, трети ..Може да са в разстояние на месеци или години.
Не си мисли, че няма да намериш друг, който да те обича повече, защото знам, че сигурно и това ти минава през главата.
Не си мисли, че ако му родиш дете, ще си най-прекрасната единствена за него. Няма такъв филм.
И въобще като цяло, кой каквото си направи, на себе си го прави.
2. Аз лично, не бих взела под внимание мнението на родителите си, но в случая имат право, колкото и да не искам да го призная, дори и пред себе си. Казвам ти го от опит на човек израстнал и живял все сред хора, които са учили, развивали са се интелектуално и т.н. и живял с хора с доста ниски интелектуални способности на нивото н амахленската клюкарщина, което е убийствено за мен. Като бившият ми също взема доста добри пари, само че е "прост моряк" както каза майка ми. И да, не мога да изляза с него никъде, защото винаги му е било трудно да комуникира с мои приятели и познати от моите среди. Той се чувства добре единствено, когато говори за кораби, защото само това може. Ограничената обща култура няма да я споменаваме.
Иначе, ако не бях се убедила, че е истина, не бих преценявала човека по професията, нито по доходите. И сега не искам да го правя, когато се отнася до някой мъж до мен, но знам че трябва, защото има значение.
3. Посегнал е веднъж..Ще посегне пак. Оня лаф за "ако посегне веднъж, може да няма втори път, ама ако посегне втори път, ще им аи трети го забрави", защото винаги има втори, трети ..Може да са в разстояние на месеци или години.
Не си мисли, че няма да намериш друг, който да те обича повече, защото знам, че сигурно и това ти минава през главата.
Не си мисли, че ако му родиш дете, ще си най-прекрасната единствена за него. Няма такъв филм.
И въобще като цяло, кой каквото си направи, на себе си го прави.
Моето мнение е, че наистина се държиш като лигла (използвам тази дума, защото сама се определяш така) и като не ти изнася тичаш при родителите си; скарвате се - веднага се обаждаш да се оплакваш и баща ти е в пълното право да ти говори така. Докато не започнеш да приемаш последствията от действията си, никой няма да погледне сериозно на теб и тези приказки ще продължават. Имаш една раздяла, а сега имаш и втора връзка, която е също толкова неуравновесена. Карате се, сдобрявате се, събирате се, разделяте се... несериозна работа. Не го знам това момче на колко е, но нито един от двама ви не е зрял.
Родителите са прави. Те виждат една бурна връзка изпълнена със скандали, истерии, шамари. Дъщеря им и внучето им живеят живот много далече от това което те искат за тях, придружено с това че мъжът не е на тяхната висота ги кара да реагират крайно и да поставят ултиматоми. Авторката с действията си допълнително ги настройва срещу тази връзка.
Момичетата са описали разликата в интелектуалното ниво до къде води, но и парите не са маловажни. Реално погледнато този човек не взима малко и би могъл да изхранва семейството си, но когато жената е свикнала да разполага с повечко в един момент дотежава. В началото няма значение, тръпката е водещата и обувките за 300 лв остават на заден план, но след време когато еуфорията изчезне ще дойдат обвиненията, чувството за неудовлетвореност, съжалението.
Най разумния вариант е авторката да си живее при родителите, да излизат с това момче като гаджета и да видят дали тази връзка може да съществува. А и за детенцето не е добре да се мести непрекъснато и да живее в сапунен сериал. С течение на времето може и родителите да променят мнението си кой знае.
Момичетата са описали разликата в интелектуалното ниво до къде води, но и парите не са маловажни. Реално погледнато този човек не взима малко и би могъл да изхранва семейството си, но когато жената е свикнала да разполага с повечко в един момент дотежава. В началото няма значение, тръпката е водещата и обувките за 300 лв остават на заден план, но след време когато еуфорията изчезне ще дойдат обвиненията, чувството за неудовлетвореност, съжалението.
Най разумния вариант е авторката да си живее при родителите, да излизат с това момче като гаджета и да видят дали тази връзка може да съществува. А и за детенцето не е добре да се мести непрекъснато и да живее в сапунен сериал. С течение на времето може и родителите да променят мнението си кой знае.
Другото няма да коментирам - това е само твоята гледна точка на нещата, и то поднесена свръхемоционално. Може би ти е нужно време да се поуспокоиш и да преосмислиш ситуацията. Решенията в момент на афект рядко се оказват правилни.
Но не мога да не се съглася с баща ти за едно:
Сама се описваш като жена с труден характер и склонна към скандали. И очевидно, връзката ти с този мъж все още е най-бурната ѝ фаза. Не мисля, че за детето ти е добре да бъде участник или свидетел на такива взаимоотношения между партньори.
Но не мога да не се съглася с баща ти за едно:
Цитат
Обричаш детето ти ....да ви слуша скандалите и да плаче само в ъгъла
Здравей мила авторке,
Предварително пиша, че това, което ще прочетеш тук няма да ти хареса, така че ако искаш не го чети.
Мисля, че родителите ти са абсолютно прави! Ти си научена на един определен начин на живот, на определени възможности и може би би потиснала себе си и желанията си, но човек не се променя - това ще е временно и неизбежно ще ти дотежи. Да, когато имаш нужда от нови обувки, няма да идеш да ги търсиш в магазините за български или китайски, а неизбежно ще идеш там където си научена да пазаруваш! Същото ще бъде и с дрешките за детето ти и с храната и с всичко останало!Колкото и да обясняваш, че парите не са всичко, неизбежно очаквам да започнете да се карате заради липсата им и това още повече ще помрачава и без това динамичните ви отношения. Ти при всяка трудност и неразбирателство звъниш на супер тати да те спасява, това допълнително ще нагнетява нещата между теб и партньора ти, неизбежно ще го дразни ... не на последно място имаш и дете и неговите нужди трябва да бъдат отразени на преден план в твоите желания! Не можеш да допуснеш детето ти да става свидетел на скандали, шамари, висок тон. Нима такава представа за любящо семейство искаш да му изградиш? Не искам да звуча поучително, но когато човек има дете трябва да е триж по-внимателен в опитите си да намери щастието! Още повече, че веднъж вече си се опарила заради грешен избор и родителите ти сякаш нямат доверие в твоята преценка, в известен смисъл и с право.
Да, трудно ти е, защото го обичаш, но аз лично не виждам особено добри перспективи в тази връзка... да поддържай я, щом го обичаш, но моля те, не намесвай детето! Живей с родителите си, нека то вижда една спокойна и изпълнена с любов семейна среда, а не постоянни караници и да се чуди къде да се скрие!
Желая ти цялото щастие на света и дано скоро срещнеш мъж, които да те обича, цени, не ти посяга и е от твоята черга
Предварително пиша, че това, което ще прочетеш тук няма да ти хареса, така че ако искаш не го чети.
Мисля, че родителите ти са абсолютно прави! Ти си научена на един определен начин на живот, на определени възможности и може би би потиснала себе си и желанията си, но човек не се променя - това ще е временно и неизбежно ще ти дотежи. Да, когато имаш нужда от нови обувки, няма да идеш да ги търсиш в магазините за български или китайски, а неизбежно ще идеш там където си научена да пазаруваш! Същото ще бъде и с дрешките за детето ти и с храната и с всичко останало!Колкото и да обясняваш, че парите не са всичко, неизбежно очаквам да започнете да се карате заради липсата им и това още повече ще помрачава и без това динамичните ви отношения. Ти при всяка трудност и неразбирателство звъниш на супер тати да те спасява, това допълнително ще нагнетява нещата между теб и партньора ти, неизбежно ще го дразни ... не на последно място имаш и дете и неговите нужди трябва да бъдат отразени на преден план в твоите желания! Не можеш да допуснеш детето ти да става свидетел на скандали, шамари, висок тон. Нима такава представа за любящо семейство искаш да му изградиш? Не искам да звуча поучително, но когато човек има дете трябва да е триж по-внимателен в опитите си да намери щастието! Още повече, че веднъж вече си се опарила заради грешен избор и родителите ти сякаш нямат доверие в твоята преценка, в известен смисъл и с право.
Да, трудно ти е, защото го обичаш, но аз лично не виждам особено добри перспективи в тази връзка... да поддържай я, щом го обичаш, но моля те, не намесвай детето! Живей с родителите си, нека то вижда една спокойна и изпълнена с любов семейна среда, а не постоянни караници и да се чуди къде да се скрие!
Желая ти цялото щастие на света и дано скоро срещнеш мъж, които да те обича, цени, не ти посяга и е от твоята черга
Моето мнение е, че наистина се държиш като лигла (използвам тази дума, защото сама се определяш така) и като не ти изнася тичаш при родителите си; скарвате се - веднага се обаждаш да се оплакваш и баща ти е в пълното право да ти говори така. Докато не започнеш да приемаш последствията от действията си, никой няма да погледне сериозно на теб и тези приказки ще продължават. Имаш една раздяла, а сега имаш и втора връзка, която е също толкова неуравновесена. Карате се, сдобрявате се, събирате се, разделяте се... несериозна работа. Не го знам това момче на колко е, но нито един от двама ви не е зрял.
Много точно казано !
Момичетата са ти писали много добре и подробно. Присъединявам се към тях в резюме и дано не се обидиш - лигава и безотговорна история. Нямаш лично мнение и самоуважение, нямаш мисъл за детето ти и бъдещето му. Просто още не си успяла да се изградиш като личност покрай това, че си отгледана от властния "супер тати" и после от бурните отношения с мъже. Което далеч не значи, че не можеш да го направиш.
Не знам как стоят нещата като финансова независимост при теб, но най-хубавото, което може да ти се случи, е да се отделиш от родителите си. Колкото повече време минава и се съобразяваш с тях, толкова по-трудно ще се откопчиш. Тук говоря донякъде и от личен опит.
За мъжа май нямам строго определено мнение. Интелектуалното разминаване според мен тежи повече от финансовото, но нито едно от тях не е стабилна основа, върху която да се гради връзка. Още по-малко пък спокоен дом за вече съществуващото ти дете.
Пожелавам ти най-вече да намериш себе си, както и сили да се откопчиш от това какво ти диктуват другите и какво другите искат от теб. Приличаш на момиче с потенциал, развий го.
Не знам как стоят нещата като финансова независимост при теб, но най-хубавото, което може да ти се случи, е да се отделиш от родителите си. Колкото повече време минава и се съобразяваш с тях, толкова по-трудно ще се откопчиш. Тук говоря донякъде и от личен опит.
За мъжа май нямам строго определено мнение. Интелектуалното разминаване според мен тежи повече от финансовото, но нито едно от тях не е стабилна основа, върху която да се гради връзка. Още по-малко пък спокоен дом за вече съществуващото ти дете.
Пожелавам ти най-вече да намериш себе си, както и сили да се откопчиш от това какво ти диктуват другите и какво другите искат от теб. Приличаш на момиче с потенциал, развий го.
Какво работиш? Или преди да се роди детето какво работеше?
Присъединявам се към мнението, казано по-горе. Ходете си, бъдете гаджета, но не се обвързвай прекалено. Те, скандалите ви, почнали още преди да сте навлезли в рутината, а какво остава за по-нататък?!
Не ги мислиш нещата като зрял човек ми се струва, оставяш се на емоциите, а те не са добър съветник.
Присъединявам се към мнението, казано по-горе. Ходете си, бъдете гаджета, но не се обвързвай прекалено. Те, скандалите ви, почнали още преди да сте навлезли в рутината, а какво остава за по-нататък?!
Не ги мислиш нещата като зрял човек ми се струва, оставяш се на емоциите, а те не са добър съветник.
За съжаление в един момент ще усетиш тежеста и липсата на нормални отношение, такива които за теб са нормални и си видяла при родителите ти. След поредни опити и шансове ще проумееш, че човека си остава същият и ще се чудиш какво си видяла в този човек. Всеки пренася модела си на самейство, колкото и да не го иска и когато не вижда това което е очаквал се започва с тормоза вътре, в душата.
Странно ми е, че след тежък развод не си преусмислила нещата и си избързала веднага в нова необмислена връзка. Един шамар, винаги се повтаря в подходущият момент. А и психическият тормоз е много лошо нещо. Принципно мъжете като се усещат, че жената ги превъзхожда почват да изтъкват разни недостатъци на жената и да й внушават вина за разни неща, а това си е психически тормоз. Смятам, че всеки трябва да си открие подходящият човек по интелект.
Дано да не съм права, но като прочетох поста ми това ми дойде на ум. А и имаи в предвид това, че тук е пишем основно хора сложили край на връзка, семейство и повечето сме успели(надявам се) да си направим извода и да станем поне малко по-разумни. Носим отговорност за децата си и е важно на какво ще ги научин, как ще ги възпитаме. Ние сме техният пример в живота и колкото и да не ни харесват в едни момент стават като нас, просто защото не са видяли нищо друго. Не знам вече.
Странно ми е, че след тежък развод не си преусмислила нещата и си избързала веднага в нова необмислена връзка. Един шамар, винаги се повтаря в подходущият момент. А и психическият тормоз е много лошо нещо. Принципно мъжете като се усещат, че жената ги превъзхожда почват да изтъкват разни недостатъци на жената и да й внушават вина за разни неща, а това си е психически тормоз. Смятам, че всеки трябва да си открие подходящият човек по интелект.
Дано да не съм права, но като прочетох поста ми това ми дойде на ум. А и имаи в предвид това, че тук е пишем основно хора сложили край на връзка, семейство и повечето сме успели(надявам се) да си направим извода и да станем поне малко по-разумни. Носим отговорност за децата си и е важно на какво ще ги научин, как ще ги възпитаме. Ние сме техният пример в живота и колкото и да не ни харесват в едни момент стават като нас, просто защото не са видяли нищо друго. Не знам вече.
В твоя разказ видях твърде много "грандиозни" скандали. Не знам за какво толкова се карате, а и не е важно.
На твое място бих била безкрайно предпазлива, заради детето, което имам. Не бих си позволила да експериментирам с отношения, да размятвам назад-напред куфари - макар че преди съм го правила. Разликата е в детето, нали разбираш?
Не мога да ти кажа добър ли е, лош ли е този кранист. Колкото до ултиматума на родителите ти - имай предвид, че те са ти родители, няма да те изоставят, каквото и да става, каквото и да говорят. Това, което бих те посъветвала е, много сериозно да помислиш за средата, която създаваш за детето си. И след като вземеш решение, си го спазвай последователно. Без скандали, без местения, без несигурност.
Жените сме преди всичко майки.
На твое място бих била безкрайно предпазлива, заради детето, което имам. Не бих си позволила да експериментирам с отношения, да размятвам назад-напред куфари - макар че преди съм го правила. Разликата е в детето, нали разбираш?
Не мога да ти кажа добър ли е, лош ли е този кранист. Колкото до ултиматума на родителите ти - имай предвид, че те са ти родители, няма да те изоставят, каквото и да става, каквото и да говорят. Това, което бих те посъветвала е, много сериозно да помислиш за средата, която създаваш за детето си. И след като вземеш решение, си го спазвай последователно. Без скандали, без местения, без несигурност.
Жените сме преди всичко майки.
Аз пък съм на мнение, че един момент парите ще ти станат проблем и то не малък. Сама няколко пъти подчертаваш заплатата му и твоите глезотийки. Ще станат проблем.
Това, че мълчи пред хората, според мен няма какво да каже. Не му е добре в твоето обкръжение, защото не е на място там. Съответно сама разсъди дали има място и при теб.
Родителите ти са прави. И защо само се местиш ту там, ту тук. Живей си при вашите пък си се виждай с когото искаш.
Това, че мълчи пред хората, според мен няма какво да каже. Не му е добре в твоето обкръжение, защото не е на място там. Съответно сама разсъди дали има място и при теб.
Родителите ти са прави. И защо само се местиш ту там, ту тук. Живей си при вашите пък си се виждай с когото искаш.