Преди няколко години и аз прочетох 7-8 книги на Георги Данаилов и мога да го препоръчам.
Сега не съм подготвена и избирам набързо:
"Откакто съм пристигнал, се радвам на удоволствието да плувам гол. Слава богу, този скалист бряг не привлича екскурзианти с техните дечурлига. Наоколо няма и помен от омразния ми пясък. Чувал съм да наричат брега грозен. Дай боже по-дълго да смятат така. Скалите, които се простират далеч и в двете посоки, в действителност изобщо не са живописни. На цвят са пясъчножълти, осеяни с кристални точици и нагънати на едри, неправилно разпилени купчини. Под нивото на прилива са обкичени с лъскави шуплести тъмнокафяви водорасли, които изпускат доста неприятна миризма. Над тази линия обаче, и то доста нагъсто, те предлагат на катерача удивителен брой скрити радости. Има много V-образни проломи с плитки езерца или сипеи от изключително разнообразни и красиви камъни. Растат и цветя, които успяват някак си да се закрепят в пукнатините..."