Предучилищна - набор 2004, тема 3

 Ееееех, мандаринка, колко хубаво стихотворение, а и това, което споделяш за тържеството, е прекрасно. Ще има плач и при нас май (откъм майки повече), аз и снощи само минах през групата и се оглеждам, като че ли аз ще се разделям, а не тя.

Да споделя, днес покрай едно излизане в центъра с Али посетихме Музея по палеонтология на СУ, намира се под купола в северното крило. Има чудни вкаменелости, скелети, бивни... Много и хареса, най-впечатлена беше от един ихтиозавър на стената като пано. Това не било точно риба, ама не е и крокодил, аууу какво е интересно. Има и Музей за минерали в южното крило, но за там повече време трябва, така че друг път.

Мандаринка, много хубави емоции, малко тъжни, но и с очакване да новото начало... Аз се чувствам точно както е описано в стихотворението, не знам за Гого. А чие е това стихотворение?

  вече ми липсва градината
И аз чакам с нетърпение 19-ти, на 17-ти имаме открит урок по английски, аз съм командировка в София, но се надявам да с върна до тогава.
Малко извън темата ,но да си кажа, че нашата директорка е казала, че малко трудно, ама част от децата може да останат до края на ЮНИ месец и после край.

Anaise в училище сме предучилищна,но да ти кажа болестите съвсем малко намаляха-до като родителите пускат кашлящи и сополиви дечица при здравите ще е така.лично аз вземам материал за в къщи и стоим на топло колкото е необходимо.

Мандаринка, много хубаво стихотворение. Кой е автора?
Сега в групата на Валя почти няма посещаемост. Ходят по 10 деца, някой ги водят на обяд. Въобще ваканционното настроение е дошло вече. Какво правят тези родители незнам, догодина няма да си позволяват отсъствия . Тържеството ще им е организирано от самата градина, думички и сценки не учат. Даже на учителките се наложи да се обаждат на родителите на отсъстващите деца да ги доведат за снимки.

точно затова и моето дете до голяма степен ходи на градина, за да свиква, че всеки ден трябва да става в еди колко си часа  и да има отговорности иска или не...

В тази възраст още се лъжат да се радват на стикери за добре свършена работа. Стефан си има Reward chart на вратата на детската стая и всяка вечер си лепи стикерите....Така проядохме, пише си домашните и чете книжките, помага ми да си подрежда стаята без мрънкане....Голям кеф за мен, отговорност за него.

Ух, че сладко!!!
Ако това го четях преди 1 година със сигурност щях да ревна. То, не, че и сега не съм готова, като се сетя, де.
Ама, ние сме вече цяла учебна година в училище и вече тези чувства са поизпилени.
Много оригинална идея за тържество са измислили вашите госпожи! Браво!

Между другото, момичета, това ме подсеща да ви напомня нещо, разбира се, който иска да го използва както намери за уместно, но просто ще споделя моят опит.
Аз също с много тъга се разделих с ДГ на дъщеря ми миналата година по това време. Много мили госпожи, много хубаво отношение и много хубави думи сме си разменяли през годините с тези хора.
На края на годината, написах официално благодарствено писмо до директорката на ДГ. Дойде ми спонтанно, отвътре някак. Аз когато искам да кажа "благодаря"-го правя подобаващо.
Похвалих ги за избора на екип, за подбора на мероприятията, за организацията на ремонтите, за облика на детската градина, за всичко, което ми е  харесало през всичките тези години прекарани заедно. За това, че оценявам всичко онова, което стои зад цялата тази прекрасна организация -вложените усилия, време, нерви, средства...
Писмото ми още стои окачено в директорската стая на нашата бивша ДГ.
Ако знаете, аз дори не съм и се надявала, но такъв огромен ефект имаше това писмо, че после дълго време всички ме поздравяваха за него. До ден днешен когото и да срещна от персонала, с всички се поздравяваме с усмивка.
Тогава още не съм подозирала, че един лист хартия ще им донесе такава голяма радост!
Директорката лично ми беше намерила телефона и ми се обади за да ми благодари жената за хубавите думи.
Беше много трогателно всичко.

Много е важно, не само да си подаряваме подаръци и да си събираме пари за края на годината, но да не забравяме за хубавите думи накрая.
Хубавите думи остават и те топлят повече.
Може и вие да зарадвате вашите госпожи с един подобен жест на внимание.

Mandarinka, страхотно стихотворение!То и мен за малко не разплака!

Мандаринка какво сърцераздирателно стихотворение - насълзих се, а не съм ходила на детска градина При нас сестричката му е може би детенцето, което ще спи на креватчето на батко си, защото я записахме в същата ЦДГ, същата група, същите госпожи и стаи.
Нашето тържество ще бъде в НДК, някаква по-малка зала, 26.
Благодаря за идеите за подаръците за душата. За другите - сигурно ваучъри, събираме пари.
Моят макар и не много привързан към градинския режим сигурно ще тъгува - защото по принцип тъгува, когато нещо свърши - носталгичен е. Но определено сякаш предпочита да ходи на училище, щото не знае какво го чака точно  .
Още се главоблъскаме за училище, кое да е.
Свидетелствата ще ни ги дадат към края на май и ще имаме възможност да тичаме с оригинала още първите дни на записване.

Мандаринка, много хубаво и емоционално стихче, наистина разплаква!
Нашето тържество още не са решили кога ще бъде, малкия нищо не казва за стихчето му  Сега събираме пари за албумче по 10лв, и за обща голяма снимка по 3,50.

Момичета, радвам се, че ви е харесало стихотворението, за съжаление не знам на кого е  Намерих го в интернет, от някакви форуми за учители, които обменят идеи за сценарии и стихчета по различни поводи, даже никъде го нямаше цялото, а отделни по 2 или по 3 куплета и си го сглобих. Исках да напиша отдолу автор и търсих доста, но не попаднах и го оставих така.

И при нас има такава вероятност, моите са в едно и също ОДЗ, малката е в яслата и от септември отива в бившата група на батко си  само дето едната ни учителка ще е нова със сигурност, защото едната баткова е бременна и - здраве и живот, всичко около нея да е наред, септември ще гушка новороден бонбон 

Вчера мина и турнирът по футбол, от 2 мача на единия биха, на другия паднаха и съответно приключват участието си до тук, не продължават към осминафиналите  беше пълна лудница, в НСА - родители, отбори, деца, 2 мача едновременно (едно игрище разделено на 2 и се играеха по 2 мача едновременно), от всякъде летят топки, свирки - направо се скапах от умора. А измежду публиката се разхождаше някакво огромно куче - човек в костюм, де, не истинско, и малката се побърка от ужас от него, постоянно го държеше под око и ако тръгнеше да ни приближава от ляво - тя хукваше надясно, та измежду народа и нея я гоних 
Иначе са много по-добри от предишни години, вече на никого не ми се припишка посред мача, на никого не му се припи вода  имаха "позиции" - защитници, нападатели, а не като миналата година - където е топката, там са всички  Важното е да се движат децата, да изразходват енергия, да тичат 
Много ми хареса парка на НСА, полянки, и то окосени, игрища разни, чисто  има и зала за катерене, там също имаше някакво състезание вчера. Останахме да поритат с няколко от приятелите му след мачовете и се чудехме дали може да се влиза свободно в другото време, или сега само заради разните там мероприятия беше отворено свободно 

Лелеее мандаринка, все едно говориш за професионални футболисти  .
Нищо, че сте отпаднали, важното е, че сте участвали, а Мишо доволен ли е ?

И при нас турнирът по футбол беше организиран по почти същия начин, но в Зимния дворец. Беше голяма лудница.
Но тази година много лошо са го организирали в работен ден и в почти работно време. Имайки предвид, че ние живеем в другия край на София е невъзможно да се предвижим навреме до Зимния дворец. Много лоша организация, незнам дали изобщо някой родител ще заведе детено си 

Сия, и ние сме на турнира в Зимния дворец, тази година сме първи, във вторник почваме в 17.00 ч. Ние за щастие нямаме проблем да реорганизираме програмите си, обаче наистина е кофти че е в работни дни. Дано успеете да дойдете. В коя детска бяхте? Да ви потърсим...