Публикувана: 14 фев. 2011, 18:22 ч.
Последно мнение: 15 юли 2014, 12:36 ч.

Как наистина се интегрират децата ни?

49 074
50
1

# 30 25 юли 2011, 18:03 ч.

Мнения: 741

Преди два дни на детската площадка, на която играе сина ми, имаше четири деца от друга държава, не разбрах точно коя, говореха на език, средно между немски и английски. Възхитена съм от поведението и възпитанието им, нямаше агресия, нямаше злоба... Невероятно спокойни, щастливи, добросърдечни и мили едно към друго. Излъчваха толкова много положителна енергия...
В другите държави това, което го има в българските деца и като цяло в хората в страната ни - гаменството, жестокостта и чудовищното отношение към другите - го НЯМА! Тези хора сякаш са от друг свят, толкова различни от нас!...
Тук, в България си олигофрен ако си добър и благороден, а жестоките и агресивните - деца и възрастни, са съвършени и достойни за уважение... Вече не вярвам в това, че тук нашите деца могат да имат нормално и спокойно детство...
Мястото на такива като нас - страдащи и пазещи в себе си човещината и добротата - не е тук. А някъде там - в света извън България...

# 31 25 юли 2011, 21:17 ч.

Мнения: 64

Напълно съм съгласна с аnjali.Как споделих по рано и аз не намирам смисъл да мъча и себе си и детето си да живее сред тесногръди и ограничени хора.Отдавна преминах границата на съмнението ми дали би било добро решение,а ве4е обмислям реалното изселване на моето семейство в чужбина.Всеки би ти казал за езиковата бариера-боже,колко съм се молела да не разбирам български и да не 4увам постояннитте коментари...Там хората те предразполагат към спокойствие...и ти подават ръка...а за тях ти,твоето дете са личности-не по малко важни от други.Е не вси4ко е цветя и рози,но в сравнение с тук аналог няма никъде.Синът ми сега е 3-та група в детската градина и аз няма да си позволя да изживея повторно кошмара,който изживях в 1-ва група,а тук в българското у-ще не ме чака нищо добро.

# 32 1 авг. 2011, 14:25 ч.

Мнения: 784

Не съм съгласна съвсем. Контактувала съм с деца от други държави, за които думата "не " нищо не значи. В повечето държави децата растат без ограничения. В Германия имам познат, който ми разказа за агресията в училището на сина му. Том от малки "ги делят на касти"и злобата, че не можеш "да преминеш границата" е огромна. НО..... съм съгласна с това, че там децата с проблем не са анатемосани като при нас. Даже обратното. Всички искат да помагат, думата "интеграция" я няма, просто защото обществото е дорасло да не дели хората - те просто са различни и това за тях е нормално! А тук - зверилник.

# 33 11 фев. 2012, 20:06 ч.

Мнения: 157

Според мен , за да са интегрирани децата ни ние първо трябва да ги третираме като здрави и пълноценни. При възможност да ги оставяме да са самостоятелни, да ги подкрепяме и да не ги ограничаваме в действията им, дори да ги поощряваме. Децата в училище са добри, разбират положението- стига да им се обясни. А това е работа на семейството- да учим децата си на толерантност и на състрадание. Дано да сме успели!

# 34 17 фев. 2012, 19:17 ч.

Мнения: 945

Аз в моята работа на един вид ресурсен учител съм се сблъсквала повече с нежелание на масовите учители да се натоварват допълнително, отколкото със злоба у децата. Децата наистина са благородни, особено по-малките. Но като цяло в България наистина си играем на интеграция, казвам го с пълно съзнание и защитена дисертация по темата за интеграцията на децата с увреден слух.
Извинете, че се намесвам в темата без да се представя.

# 35 19 фев. 2012, 18:14 ч.

Мнения: 157

Наистина, все още явно у нас не сме дорасли за интеграция. Важи поговорката ,,сит на гладен не вярва''.Малко са тези, които проявяват разбиране и съчувствие към без това ощетените в обществото хора. За работа почти и дума не може да става, а децата ги третират като ненужни. Пиша това след като минахме през ТЕЛК и отношението беше безобразно, като че ли моето дете е виновно, че е болно...За съжаление не сме само ние! Аз все пак се надявам, че отношението към хората в неравностойно положение ще се промени и те ще се чувстват наистина интегрирани и полезни на себе си и околните!

# 36 21 фев. 2012, 09:35 ч.

Мнения: 741

Цитат на: pivka в нд, 19 фев 2012, 18:14

Аз все пак се надявам, че отношението към хората в неравностойно положение ще се промени

Отдавна спрях да се надявам. Вече всичко е въпрос на оцеляване в среда на емоционални инвалиди.
Единствено ако емигрирам, бих живяла в нормална среда, сред нормално човешко отношение...

# 37 15 март 2012, 11:37 ч.

Мнения: 415

Виждам че пишете за БГ, проблемът е че много хора си врат носа където не им е работата.
Например вървя си по улицата и чувам някаква баба се изцепва за едно дете в количка - Я какво голямо дете пък в количка! Какво я вълнува че е в количка, нито знае какво му е на детето, нито на майката.
На мене ми беше много болно един ден пред църквата моят искаше да отиде на люлките, засили се натам и падна. После стана, засили се пак и пак падна. И някаква баба, която минаваше покрай него, счете за много наложително да му се изсмее и да му каже "У ти само падаш!" Е не мога да ви опиша какво стана. Бабето си замина гордо по пътя, а аз останах да успокоявам изпадналото ми в истерия дете от едно най-обикновено падане, и моите нерви не издържаха.

Не знам, може би ако им се говори по-често за това и им се разказва повече за децата като нас, мисля, че ще има надежда.

# 38 16 март 2012, 21:02 ч.

Мнения: 157

Явно който не се е сблъсквал с проблеми като нашите му е трудно да го проумее и си мисли, че на него това не може да се случи, което е въпрос на съвест и на човечност. Ние сме по-дребни от връстниците ни и много хора се чудят( ама вече сте големи, на16), а аз обяснявам, че са на мода джобните гаджета, а от вътре ми идва да вия... Но говоря на мойта, че всичко е наред, тя е 1,50 и от многото лекарства не можа да порастне достатъчно, че с годините ще порастне още, а на нея и се плаче. Но това да е, защото болестта ни е гадна ,трябва непрекъснато лечение и ръстта ни е най-малкия проблем. Има всякакви хора и явно не трябва да им се впечатляваме толкова, но... А надежда в доброто винаги има и ще успеем! Поздрави!

# 39 1 апр. 2012, 23:51 ч.

Варна, морето, сините вълни...
Мнения: 395

Цитат на: Саманта Упс в чт, 15 мар 2012, 11:37

Лошото (не знам с каква друга гадна дума да заменя тази) е че това го правят възрастни хора, които уж се имат за много преживели и интелигентни и не знам си какво...Така аз с бебето си в количката стоим пред автобусите и не само, че не ми помагат, но и се бутат разни старци да влязат преди нас...нямам думи просто #Crazy

pivka аз съм си напълно здрава а съм 1,50м. (може и 1-2 отгоре) Rolling Eyes

така че изобщо не се притеснявай, омъжена съм имам страхотен съпруг и дете Simple Smile

# 40 2 апр. 2012, 00:12 ч.

Варна, морето, сините вълни...
Мнения: 395

Забравих да спомена и как един ден в автобуса Мони се разплака и един човек ( мъж -средна възраст, добре облечен, с куфарче) ми се развика "ами вземете го това дете де, в къщо се възпитавайте..." при което аз Shocked

и му отгорових "като не ви харесва слезте" (или нещо подобно) но с много спокоен глас, а всъщност изобщо не съм такава, но тогава просто останах втрещена. Всички останали хора естествено ме защититха...Аз се опитвах да го забаламосам нещо, да дам вода, играчка, но той се беше изнервил нещо, а ми се е случвало да си удари главата докато го държа в мен в гр. транспорт и той се мята наляво надясно и за това не го изкарвам вече от количката.
Той има вроден сърдечен порок (ТАВБВ). Тоест външно по нищо не личи че е различен, та исках да ви споделя пример че с всички може да се случи това неуважение ли не знам и аз как да го кажа (напиша).

# 41 6 апр. 2012, 21:51 ч.

Мнения: 157

Явно трябва да станем непукисти и да спрем да обръщаме внимание на хорското мнение. Нашите деца не са различни, те са деца като всички други! Имат нужда от обич, от доброта, човечност и приятелска ръка! А тук я намират и ние трябва да сме силни, за да са силни и те! Успех и поздрави!

# 42 11 апр. 2012, 14:19 ч.

Мнения: 784

Точно "хората на възраст" не са свикнали да са толерантни. Това е остатък от миналото-"старите са най-мъдри и най-на почит, а ако нещо не е в "стандарт", не заслужава внимание"! Да не говорим, че с годините те изкуфяват, засилва се егото им, но това не е причина да им се връзваме. Тежко е и никой не може да отрече, но...какво от това.!!Това са нашите деца. За всеки има място под слънцето. Нищо, че ние българите не сме толерантни, но пък майките на "различните" деца сме най-оправните, най-чувствителните, най-можещите. Просто кураж и.....вижте дойде хубава пролет. Хайде да се радваме. bouquet

# 43 11 апр. 2012, 19:23 ч.

Мнения: 741

Цитат на: отровка в ср, 11 апр 2012, 14:19

Нищо, че ние българите не сме толерантни, но пък майките на "различните" деца сме най-оправните, най-чувствителните, най-можещите. Просто кураж

Непрекъснато си мисля, че изпитанията се дават на най-силните. Не знам дали съм права, но аз категорично вярвам в това.

# 44 11 апр. 2012, 21:33 ч.

Варна, морето, сините вълни...
Мнения: 395

Така е, когато Мони беше в болницата още дори не го бях гушкала и все се питах "Защо точно на мен ми се случва това?" В 3та градска след операцията, като ме приеха при него в стаята имаше една много мила мама която ми каза нещо, което никога няма да забравя. Че един вид Господ дава такива деца точно на майки като нас защото знае че никога няма да ги изоставим въпреки всичко и ще се грижим за тях(жалко че не винаги се случва така де Sad

). И тогава се замислих че наистина е така... Hug

Препоръчани теми

Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33

Родители на деца с Редки заболявания

Деца с очни проблеми - тема 9

Проблеми с бъбреците, пикочните пътища и пикочен мехур - тема 27

Причина:

Причина: