Каква бях, каква станах

  • 10 627
  • 152
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 2 448

Сега да питам какво означава "дебела, скучна лелка". Критериите какви са.

Ако си дебела, лесно ще те изкарат скучна, иначе ако си 90/60/90 е достатъчно да реагираш с "ах" и "ох" на някоя тъпа историйка разказана от някой чичко, пардон мъж и си cool.   Whistling

# 76
  • София
  • Мнения: 3 471
Имам няколко забележки.
Първо- мисля, че и "а" и "о" ще свършат работа, вместо "ах" и "ох", второ, освен чичковците, онези от механотехникума даже и без "а" и "о" ще реагират.

# 77
  • София
  • Мнения: 3 099
Мислех, че безусловната любов е навсякъде и у всеки, насочена към мен. Когато станах дебела лелка (но не и скучна!) разбрах наистина какво е безусловна любов, желание и харесване, защото докато бях 60 кг и карах ски с дизайнерски екип се радвах на вниманието на всякакъв вид сволоч.

Бях дива и егоцентрична, сега съм балансирана и отдадена... на съвършения мъж, който сама родих.  Mr. Green Както и друг път съм казвала, страдам от хронично щастие и намирам доволство във всяко тук и сега...

# 78
  • Мнения: 4 300
Бояна, четейки те оставам с впечатлението, че всички се раждат в страни, където се зачитат гражданските права, отглеждат се от любящи родители, а изборите в живота им са ' Дали да уча право или финанси' и "Дали да се омъжа за Гошо или Пешо'. За съжаление в живота се случва да направиш един избор, а съдбата да ти поднесе съвсем друго. Сещам се за жената,  избрала да отиде на почивка, а получила двете си деца и родителите си в ковчези, и то не защото са избрали да не спазват правилата за движение по пътищата. Както и да е, не искам да предизвиквам дискусия.

По темата, и преди, и сега живеех в балон. Само че от година на година балонът става все по малък.

# 79
  • Мнения: 21 650
  Бях мацка, която вечно отива някъде и  се прибира по малките часове, не пропусках изложба, премиера, ново заведение, през отпуските отивах пак на работа, а след работа на кръчма с колегите, пушачка и пиех, верно не много. Определено кльощава - 48 кила.
  Сега съм лелка от работа за детето и в къщи пред печката, а през почивните дни с детето в градинката. И все нещо съм пропуснала, не съм видяла, чула, прочела.
  Плюс шест кила повече.
  Трагедия съм отвсякъде.
 

# 80
  • Мнения: 135
Още един житейски пример точно по темата!!!! Joy

http://www.bnews.bg/article-23288

Важно е душата да не се променя...а стремежа е ясен!!!! smile3521 tooth

# 81
  • София
  • Мнения: 12 651
Бояна, четейки те оставам с впечатлението, че всички се раждат в страни, където се зачитат гражданските права, отглеждат се от любящи родители, а изборите в живота им са ' Дали да уча право или финанси' и "Дали да се омъжа за Гошо или Пешо'. За съжаление в живота се случва да направиш един избор, а съдбата да ти поднесе съвсем друго. Сещам се за жената,  избрала да отиде на почивка, а получила двете си деца и родителите си в ковчези, и то не защото са избрали да не спазват правилата за движение по пътищата. Както и да е, не искам да предизвиквам дискусия.
Не е станало ясно какво искам да кажа явно. Смятах, че говорим за човека като личност. Далеч съм от налудната мисъл, че бихме могли да контролираме всички обстоятелства в живота си. Казвам, че избираме как да реагираме на средата, случващото си и начина, по който ни променят. Познавам хора, които са били сполетени от нещастия или са били в изцяло негативна среда, но този сходни обстоятелства са довели да коренно различни промени у тях. За тези промени казвам, че са въпрос на избор. Ето и затова казах, че твърдението, че това е въпрос на избор може да причини болка.

# 82
  • Мнения: 54
Бях безгрижна и весела.. сега.. не знам каква съм, ама е по - зле при всички положения.

# 83
  • Мнения: 984
Сега да питам какво означава "дебела, скучна лелка". Критериите какви са.
Ако си дебела, лесно ще те изкарат скучна, иначе ако си 90/60/90 е достатъчно да реагираш с "ах" и "ох" на някоя тъпа историйка разказана от някой чичко, пардон мъж и си cool.   Whistling
Нито съм едното, нито другото, значи и третото не съм. Mr. Green
А, какво съм била, е друг въпрос. Laughing

# 84
  • Мнения: 11 747
Така и не станах такава, каквато исках да бъда.

# 85
  • Мнения: 4 569
Бях наивна,сега не чак толкова.
Вярвах в един куп измислени неща,сега пораствам.
Кълнях се че в моя живот един куп неща ще бъдат еди-как си,сега живота ми се смее и това от което бягах ме стигна.

Последна редакция: чт, 24 фев 2011, 13:52 от Tatti

# 86
  • Мнения: 420
Бях явно цинична, безцеремонна, влюбена във всеки миг от живота, не понасяща деца.
Сега първите две са лееко посмекчени, третото все още непроменено, а децата се превърнаха в основна част от моя живот и бъдещи планове.

# 87
  • София
  • Мнения: 3 249
Кълнях се че в моя живот един куп неща ще бъдат еди-как си,сега живота ми се смее и това от което бягах ме стигна.

Това го забравих, да!
Бях човек, който се заричаше "На мен никога няма да ми се случи..." ......... и ми се случваше!

Лексиконно си повтарях, че животът е това, което ни се случва, докато си правим планове за него, сега вече съм го изпитала с цялото си същество.

Не че това ме разочарова към момента. Нямаше да съм това, което съм, ако не бях живяла по този начин. Но ми трябваше много време да мине и много вътрешни бури да преживея, за да стигна до тук. А къде отивам - Анджи да пусне пак същата тема след 5 години, моля!  Simple Smile

# 88
  • Мнения: 4 569
Знам че за времето си е бил секссимвол

# 89
  • Мнения: 3 447
Е, тва е било в епохата преди Харун.

Общи условия

Активация на акаунт