Мили мами, всички до една сме като стиховете и музиката в този клип ...
- Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2024, 20:14 ч.
Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2
Здравейте момичета,
Стихотворението на irin ме трогна и си спомних как и аз имах такъв период, в които бях абсолютно убедена че съпруга ми ще се върне при мен. Не знаех как точно ще стане това но бях сигурна че той ще се върне, под една или друга форма, ще се върне. Той никога не би ме оставил. Казвах на всички, че имам усещането че той ще се погрижи да бъде около мен. Наистина си вярвах тогава.
Сега си мисля че тогава усещането ми е било правилно, но по друг начин. Съпругът ми наистина е около мен, под най- различни форми. Той всъщност никога не си е тръгвал съвсем. Достатъчно ми е да погледна сина ни и го виждам, същия...После мисля за себе си, че аз съм това което съм, защото до голяма степен той ме е направил такава.
Когато си мисля за миналото имам странното усещане че през целия си живот, докато бяхме заедно, той ме е подготвял и учил как да се оправям без него. За всички важни неща които съм постигнала в живота, благодарение на които сега мога да водя нормален живот, инициатора и причината е той. Моята самостоятелност и независимост сега я дължа на него. И си мисля че той си отиде когато си свърши работата на тази земя. За какво му е тогава да се връща? Какво повече той може да направи тук?
Аз трябва да го пусна да си иде, кой знае, може душите в другия свят също да имат задачи за вършене. И може би е егоистично от моя страна, така както съм се вкопчила в него...
Всеки път когато се усмихна на друг мъж имам чувството че изневерявам, случвало ли ви се е това?
Стихотворението на irin ме трогна и си спомних как и аз имах такъв период, в които бях абсолютно убедена че съпруга ми ще се върне при мен. Не знаех как точно ще стане това но бях сигурна че той ще се върне, под една или друга форма, ще се върне. Той никога не би ме оставил. Казвах на всички, че имам усещането че той ще се погрижи да бъде около мен. Наистина си вярвах тогава.
Сега си мисля че тогава усещането ми е било правилно, но по друг начин. Съпругът ми наистина е около мен, под най- различни форми. Той всъщност никога не си е тръгвал съвсем. Достатъчно ми е да погледна сина ни и го виждам, същия...После мисля за себе си, че аз съм това което съм, защото до голяма степен той ме е направил такава.
Когато си мисля за миналото имам странното усещане че през целия си живот, докато бяхме заедно, той ме е подготвял и учил как да се оправям без него. За всички важни неща които съм постигнала в живота, благодарение на които сега мога да водя нормален живот, инициатора и причината е той. Моята самостоятелност и независимост сега я дължа на него. И си мисля че той си отиде когато си свърши работата на тази земя. За какво му е тогава да се връща? Какво повече той може да направи тук?
Аз трябва да го пусна да си иде, кой знае, може душите в другия свят също да имат задачи за вършене. И може би е егоистично от моя страна, така както съм се вкопчила в него...
Всеки път когато се усмихна на друг мъж имам чувството че изневерявам, случвало ли ви се е това?
Здравейте. Преди години на днешния ден загубих съпруга си.Първата година беше много тежко.Плачех непрекъснато,затворих се в себе си.Може да се каже ,че дишах само за децата си.Питах се защо не умрях аз а той,след като той би бил по полезен на децата от мен.Времето минаваше някак по край грижите за децата.След това се появи един човек,който ме накара да се почувствам отново жива.Борих се против връзката ни,въпреки че децата го харесваха и ми повтаряха,че съм още млада и имам право да бъда щаслива.Сега с този човек имаме две малки прелесни дечица и уж живота ми трябва да е на друг етап,но болката по съпругът ми не отшумява.Напоследък имам моменти в който губя действителноста.Споменавам го често когато говоря с децата ,съвсем неволно.Понякога даже не се усещам какво съм казала.Не е вярно,че времето лекува! Все още в хола на стената стой неговия портред.Нямам сили да го махна.Въпреки ,че не съжалявам,че продължих живота си се чувствам толкова виновна.Мисълта за смърта вече никак не ми е чужда и страшна,но толкова ме е страх за двете ми малки дечица.Първите две вече са големи.Единия ще прави 18 ,а другия 16 есента.В момента имаме хубаво голямо и задружно семейство,но защо не мога да спра да мисля за първия мъж в сърцето ми? Има ли и други в подобно на мойто положение? Как успявате да продължите напред?
Здравей Емили, при мен е твърде скоро, малко повече от година от както загубих съпруга си. Да погледна друг мъж ми е много трудно, въпреки че ми липсва усещането да съм желана, ласкаена. Чувството за вина е огромно. Радвам ти се че си създала ново семейство. Новият ти съпруг (?) трябва да е много силен човек и да те обича много, след като портрета на първият още виси в стаята. Човек би казал че ти имаш всичко. Но ето, споделяш че още тъгуваш. И аз се плаша че празнотата която остава не може да бъде запълнена от нищо и никого.
kd, мила ти си изразила моите чуства и мисли,знаеш ли , не мога да повярвам,че нашата любов свърши така изведнъж /сутринта си го изпратих на работа и след 1час вече го нямаше/не искам да свършва все си мисля че по някакъв начин пак ще си го видя,толкова много ми се иска да вярвам,че започнах наистина да си го мисля или може би така го чувствам,ох не знам в момента пиша и плача ,не искам и не мога да се примиря.Не знам има ли спасение има ли спокойствие ,вече никога не мога да бъда себе си,защото допълващата ме половинка си отиде.
Не ме познават тези, които смятат, че съм само
плът и кръв -
преходен дом на крехката земя,
дала ми живот.
Защото Дух съм аз, вечен, неразрушим, неограничен от пространство и време,
и когато пребиваването ми тук завърши,
а ролята ми бъде изпълнена,
задачите приключени, ще оставя зад себе си космическият си костюм, наречен тяло
и ще отпътувам към друг дом, роли и задачи
към вечният живот в дома на своя Отец.
Така, че сълзите пресушете,
изплакани за мен - или за вас самите.
Освободете ме
в името на Любовта, която владее всички нас
и ни прави едно пред лицето на вечността!
Пътищата ни отново ще се пресекат.
Умовете и сърцата ни ще се докоснат.
Душите ни ще се изпълнят с радост и смях,
когато си припомним живота изживян заедно,
световете, които сме видели,
начина по който сме си проправяли пътека,
за да открием накрая себе си самите
в лицето на Бога.
плът и кръв -
преходен дом на крехката земя,
дала ми живот.
Защото Дух съм аз, вечен, неразрушим, неограничен от пространство и време,
и когато пребиваването ми тук завърши,
а ролята ми бъде изпълнена,
задачите приключени, ще оставя зад себе си космическият си костюм, наречен тяло
и ще отпътувам към друг дом, роли и задачи
към вечният живот в дома на своя Отец.
Така, че сълзите пресушете,
изплакани за мен - или за вас самите.
Освободете ме
в името на Любовта, която владее всички нас
и ни прави едно пред лицето на вечността!
Пътищата ни отново ще се пресекат.
Умовете и сърцата ни ще се докоснат.
Душите ни ще се изпълнят с радост и смях,
когато си припомним живота изживян заедно,
световете, които сме видели,
начина по който сме си проправяли пътека,
за да открием накрая себе си самите
в лицето на Бога.
НЕ ТЪЖИ
Защо не спиш?
Защо стоиш с отворени очи
и поглед вперила в простора необятен?
Защо тъжиш?
Защо в душата ти трепти
и стене с болка тъжен вятър?
Нима далеко
нейде във нощта изгаря
последен спомен от целувките горещи?
Нима тъй леко
без сълзи и горест се забравят
отминалите, радостните срещи?
Ти вярваш,
че отново ще се върне той,
пак нежно някога да те прегърне.
И чакаш,
пак сама в притихналия зной
горещите ръце да те обгърнат.
Той няма,
няма да се върне вече.
Отмина тихо... Просто тъй... Отмина...
Измама...
Мислиш и тъжиш далече
от полъха, край тебе който мина.
Поспри! Недей
тъгува по отминалите дни.
По любовта, която той забрави.
С тих повей
някога угаснали мечти,
ветрецът нежен тихо ще разпали.
Защо не спиш?
Защо стоиш с отворени очи
и поглед вперила в простора необятен?
Защо тъжиш?
Защо в душата ти трепти
и стене с болка тъжен вятър?
Нима далеко
нейде във нощта изгаря
последен спомен от целувките горещи?
Нима тъй леко
без сълзи и горест се забравят
отминалите, радостните срещи?
Ти вярваш,
че отново ще се върне той,
пак нежно някога да те прегърне.
И чакаш,
пак сама в притихналия зной
горещите ръце да те обгърнат.
Той няма,
няма да се върне вече.
Отмина тихо... Просто тъй... Отмина...
Измама...
Мислиш и тъжиш далече
от полъха, край тебе който мина.
Поспри! Недей
тъгува по отминалите дни.
По любовта, която той забрави.
С тих повей
някога угаснали мечти,
ветрецът нежен тихо ще разпали.
Много отдавна не бях влизала тук.Не,че не исках...но мъката отново ме беше обсебила и нито ми се пишеше,нито ми се четеше.След като се навършиха 6 месеца,като че ли се върнах в изходна позиция от към усещания.Дори от леглото не ми се ставаше...само плач и болка.Дори и децата не можеха да ме изтръгнат напълно от това състояние.Не че е преминало...но тези дни сънувах Васил...и някак си със събуждането ми е малко по-леко.От толкова време не го бях сънувала...не помня всичко с подробности,но и това което ми е останало в съзнанието,ме облекчава.Убеждавам се,че все пак е с нас и още ме обича.Това ми дава малко сили и надежда,че някак си ще живеем и все пак ще сме заедно някога. 
и аз така се чувствам когато го сънувам.За моя мъка сега след 1,6г се случва много по-рядко но всяка вечер си лягам с надеждата че той ще си дойде при мен и пак ще изживеем хубави моменти заедно ,макар и в страната на сънищата.
Здравейте!
Позволих си да се регистрирам в сайта,защото от година и половина се опитвам да бъда и майка за моето малко момче.Не че ми се удава много,но това е друга тема.Истината е,че никой не може да замени майката за едно дете.Няма как да стане.Загубих съпругата си след тежко и продължително боледуване.Времето си минава,но мъката по нея не намалява.Не напразно казват,че мъжът и жената са две половинки.Не всеки намира подходящата за него,но ако я изгубиш ставаш половин човек.Поне аз така се чувствам.Намирам сили да вървя напред само заради нашето дете.Той скоро ще стане на 4 г.да ми е жив и здрав.Чувал съм,че на такава възраст децеата не помнели своите починали родители,но той помни майка си пита ме за нея и иска да я види.А аз няма как да му обясня какво е станало.Не и на тази възраст няма да ме разбере.Продължаваме напред!
Просто исках да споделя моята история!
Позволих си да се регистрирам в сайта,защото от година и половина се опитвам да бъда и майка за моето малко момче.Не че ми се удава много,но това е друга тема.Истината е,че никой не може да замени майката за едно дете.Няма как да стане.Загубих съпругата си след тежко и продължително боледуване.Времето си минава,но мъката по нея не намалява.Не напразно казват,че мъжът и жената са две половинки.Не всеки намира подходящата за него,но ако я изгубиш ставаш половин човек.Поне аз така се чувствам.Намирам сили да вървя напред само заради нашето дете.Той скоро ще стане на 4 г.да ми е жив и здрав.Чувал съм,че на такава възраст децеата не помнели своите починали родители,но той помни майка си пита ме за нея и иска да я види.А аз няма как да му обясня какво е станало.Не и на тази възраст няма да ме разбере.Продължаваме напред!
Просто исках да споделя моята история!
The_Father ... имаш право само да бъдеш силен и да вървиш напред, за да отгледаш и възпиташ този прекрасен малък малчуган! Никой не може да бъде заменен и хората, които си тръгват от нас, преди нас от този свят винаги ще ни липсват ... докато сме живи! Много боли, но с времето трябва да се научим да преоткриваме нещата в света ... смеха, радостта ... много е трудно, но всеки един от нас трябва да го направим, и сам за себе си да си отговори, защо е нужно да го стори!!! Ще се справиш!!! Аз съм сигурна! И винаги можеш да питаш нещо, да се съветваш за нещо и каквото се сетиш ... насреща са едни от най-страхотните и силни мами на света! : )
И си говори с малкия човек за всичко. Не се притеснявай, че е малък ... той ще те разбере много добре, макар и по детски.
И си говори с малкия човек за всичко. Не се притеснявай, че е малък ... той ще те разбере много добре, макар и по детски.
Здравейте момичета и момчета,
исках само да ви кажа че и аз съм на този, вашия хал
Обаче съм се заинатила и вярвам че живота е хубав, въпреки толкова болка, само че сега аз съм сляпа за красотата от сълзите. Но когато изтекът, те все някога трябва да изтекът, нали така, ще видя света такъв какъвто е в действителност, прекрасен 
исках само да ви кажа че и аз съм на този, вашия хал
Обаче съм се заинатила и вярвам че живота е хубав, въпреки толкова болка, само че сега аз съм сляпа за красотата от сълзите. Но когато изтекът, те все някога трябва да изтекът, нали така, ще видя света такъв какъвто е в действителност, прекрасен
Иска ми се да напиша нещо окуражаващо...но явно не съм достигнала това ниво.Толкова ме е яд!От както пиша тук,усещам всички толкова близки...с някои дори и наяве станахме такива.Яд ме е на идиотската орис,която ни е достигнала.Яд ме е за това,че толкова стойностни хора са ни напуснали...а иначе безхаберието битува навсякъде!Не мога да се съглася,че живота е прекрасен.Да,сам по себе си -той сигурно е такъв...Но когато ти сервира периодично загуби,болка,неразбиране,отхвърляне,тревоги и още куп проблеми...не можеш да го приемеш за такъв.Да, и аз съм се заинатила вече да живея...но постоянните сблъсъци с дебилността на държавата ни-в лицето на институции и хора...просто ме хвърля в колапс.Добре,че все пак тези,близките които ме познават, ми дават сили и надежда.Приемам я докато не ме връхлети следващата криза.После си казвам:Трябва да го изживееш този скапан живот!В името на всичкото любимо минало,в името на всичкото любимо бъдеще!И така...лутане и непримиримост-вътрешна!Сълзите няма да изтекат...може би ще попресъхнат,но ручаят им ще е винаги готов за нова поява.Погледнете в колко часа пиша?!?Не,че нямам ангажименти през деня...но мъката,пустотата,ако щете и лудостта ми...те не ми дават спокойствието през нощта.Много се отплеснах...Ще постна нещо,което прочетох във ФБ и което смятам,че трябва да стане нещо,като нашето "кредо"-"Каквото било, било. Животът никого не чака. Ако има да става нещо - ще стане, ако има минало да се дописва - ще се превърне в
настояще.. Майната им на грешките. Майната им на сълзите и на болката. Искам да живея!"И така скъпи приятели...Дано бъдещето ни има смисъл,след всичко загубено и неизживяно!Прегръщам Ви!
настояще.. Майната им на грешките. Майната им на сълзите и на болката. Искам да живея!"И така скъпи приятели...Дано бъдещето ни има смисъл,след всичко загубено и неизживяно!Прегръщам Ви!