Одавна не съм писала, ама все не остава време...
Гледам във фейса са честитили на Наденцето, та да пиша и тук, Честита принсеца, миличка- да ви е здравичка София и много да ви радва, а Криско да бъде добър батко
Дони- дано да останеш на работа
Усмихнато- и аз съм имала педиоди на много черни дни и да ми се струва, че наистина е много трудно за живеене, ама накрая поемам дълбоко въздух и си казвам, че все пак тук съм отраснала, тук са ми семейството и приятелите и някак си се опитвам да намирам нещо пизитивно, поне това, което зависи от мен, за да живея по-добре, се опитвам да го правя, а и натова уча и ЙоЙо- а и все си мисля, че където и да отидеш да живееш, пак ще има някакви негативни страни- може би не, това, което важи за тук, но все нещо ще има...- хората сме си хора навсякъде и на всички се случват и хубави, и лоши неща. И да, аз съм от тези дето вземат доста ниска заплата- точно 600 лв- така се случи, че започнах тук, после решихме за бебе и изоставих идеята за търсенето на друга работа, за което категорично не съжалявам, сега пък се върнах, ама стоя тук, защото сега приоритет са ни други неща- да видим какво ще се случи с онзи имот за продажба, тук поне ми е близо до вкъщи и нямам много разходи, че идвам, а и шефката винаги е ОК за откуска заради ЙоЙо, ако се наложи- а как се оправяме- ами да е жив и здрзв мъжа ми, че той взема по-голяма заплата- а и просто степенуваме нещата- от някои, които не са приоритет в момента, се пишаваме,за сметка, на други по-важни и така...борим се, колкото можем.
Тайс- съжалявам, че го е боляло Пъсито
Радостчо- има време за изпита, когато решиш, че ще можеш да идеш, тогава и браво ма мъжа ти, на това се вика - всеотдайност
Това за позитивната мисъл ще го пробвам не самоз а хлебарките, а и за продажбата на имота- дано да вземе пък да помогне
И накрая да похваля моето чааве- понеже ходихме до нашите, да се разберем кога ще отидем да оставим ЙоЙо да я гледат и на връщане за в колата аз съм и сложила пампа, все пак да не става фалове и по едно време някъде към Враца, нашата надава вик- 'Таткооо, спияй, имам пиш'- при което той спря, излязоха навън и тя наистина се изпишка и до края на пътуването издържа- просто останах като гръмната, а и вкъщи все по-малко стават фаловете, мисля, че скоро ще може и за навън да я пускам без пампа- остава само и за акането да започне да си казва и всичко ще е супер.