Здравейте,
чудех се къде ще е по-удачно да пусна темата, тук или про татковци.
Накратко предиисторията ми, омъжих се миналата година, и двамата със съпругът ми имаме по едно момченце от първи брак.
Проблемът не е в нашето семейство, а в това на майката на детето. Тя също има втори брак и още едно момиченце от сегашния и брак. Разликата между двете деца е три години.
Проблемът е, че момченцето е тормозено при майка му, не знам колко съзнателно или несъзнателно. Тормозят го сестричката му и новият и мъж.
Съпругът ми много се измъчва от ситуацията и многократно търси разговор с майката, но тя като че ли не разбира проблема.
Детето прекарва целите си ваканции при нас, лятото е с месеци, играе си много добре с моето дете, много се разбират и двамата чакат с нетърпение да се видят. Майката го описва като много проблемно и агресивно дете, чак не мога да повярвам, при нас е много мил, помага за всичко доброволно, никога не сме имали дори и най-малките проблеми с него.
Ние купуваме на двете момченца еднакви неща, а ако не са еднакви то е, защото те сами са си ги избрали и имат различен вкус за някой неща, много е важно да подсилим индивидуалността в тях.
Момченцето на съпругът ми имаше рожден ден и не получи нищо от майка си и мъжа, защото
ние сме му били купили вече, а и сестра му получавала само един подарък. Не го пуснаха при нас за рождения му ден, поне ние можеше да организираме нещо, нито с приятелчета можа да празнува нито нищо, в къщи за рождения си ден. Тъжно. Съпругът ми плака на този ден и не можеше да си намери място вкъщи. Следващата седмица го взехме и му организирахме страхотен рожден ден. След което съпругът на майката доста се беше ядосал, че дъщеря им не е имала такъв рожден ден. Но все пак доколкото разбрах, тя си е канила приятелчета вкъщи и все пак е празнувано.
Има и други примери. Как да постъпим в ситуацията, има ли някой с подобен проблем.
Струва ни се, че съпругът на майката доста и влияе, и момиченцето постоянно се оплаква от братчето си, може би такова отношение е видяло и го повтаря.
чудех се къде ще е по-удачно да пусна темата, тук или про татковци.
Накратко предиисторията ми, омъжих се миналата година, и двамата със съпругът ми имаме по едно момченце от първи брак.
Проблемът не е в нашето семейство, а в това на майката на детето. Тя също има втори брак и още едно момиченце от сегашния и брак. Разликата между двете деца е три години.
Проблемът е, че момченцето е тормозено при майка му, не знам колко съзнателно или несъзнателно. Тормозят го сестричката му и новият и мъж.
Съпругът ми много се измъчва от ситуацията и многократно търси разговор с майката, но тя като че ли не разбира проблема.
Детето прекарва целите си ваканции при нас, лятото е с месеци, играе си много добре с моето дете, много се разбират и двамата чакат с нетърпение да се видят. Майката го описва като много проблемно и агресивно дете, чак не мога да повярвам, при нас е много мил, помага за всичко доброволно, никога не сме имали дори и най-малките проблеми с него.
Ние купуваме на двете момченца еднакви неща, а ако не са еднакви то е, защото те сами са си ги избрали и имат различен вкус за някой неща, много е важно да подсилим индивидуалността в тях.
Момченцето на съпругът ми имаше рожден ден и не получи нищо от майка си и мъжа, защото
ние сме му били купили вече, а и сестра му получавала само един подарък. Не го пуснаха при нас за рождения му ден, поне ние можеше да организираме нещо, нито с приятелчета можа да празнува нито нищо, в къщи за рождения си ден. Тъжно. Съпругът ми плака на този ден и не можеше да си намери място вкъщи. Следващата седмица го взехме и му организирахме страхотен рожден ден. След което съпругът на майката доста се беше ядосал, че дъщеря им не е имала такъв рожден ден. Но все пак доколкото разбрах, тя си е канила приятелчета вкъщи и все пак е празнувано.
Има и други примери. Как да постъпим в ситуацията, има ли някой с подобен проблем.
Струва ни се, че съпругът на майката доста и влияе, и момиченцето постоянно се оплаква от братчето си, може би такова отношение е видяло и го повтаря.
Не искам да обиждам никого, не ме разбирайте погрешно, но таткото освен да плаче, прави ли нещо да поеме нещата в свои ръце?
