Благодаря ви, момичета 
Искрено ме зарадвахте
))))
Ами..какво да кажа - много е хубаво - не самото раждане, а като видиш малкото бебенце, като го чуеш и знаеш, че то е твое и ти си негова....Чух я да изплаква три пъти, видях едно мазно, синьо-жълто-лилаво топченце с едни голееееееми бузи и зашити очички
Болката се забравя..
Стоях една вечер и още размазана от хормоните всеки път кат си гушнех бебето и плачех, но и аз не знам защо - дали от щастие или от мъка...И го гледах в онази грозна кошарка, толкова малко и беззащитно и се чудех кой, кой, кой бе и как може да остави това нещо сам - самичко в този голям страшен свят?!?!?! Толкова ми стана мъчно и едновременно с това се ядосах!
И вече мама не ми се вижда толкова гадна като преди..макар, че пак ме дразни, но много я обичам и ми е мъчно за нея..
Още веднъж благодаря на всички, цункам ви, вие сте част от мен))) и моя свят ))
Искрено ме зарадвахте
))))Ами..какво да кажа - много е хубаво - не самото раждане, а като видиш малкото бебенце, като го чуеш и знаеш, че то е твое и ти си негова....Чух я да изплаква три пъти, видях едно мазно, синьо-жълто-лилаво топченце с едни голееееееми бузи и зашити очички
Болката се забравя..
Стоях една вечер и още размазана от хормоните всеки път кат си гушнех бебето и плачех, но и аз не знам защо - дали от щастие или от мъка...И го гледах в онази грозна кошарка, толкова малко и беззащитно и се чудех кой, кой, кой бе и как може да остави това нещо сам - самичко в този голям страшен свят?!?!?! Толкова ми стана мъчно и едновременно с това се ядосах!
И вече мама не ми се вижда толкова гадна като преди..макар, че пак ме дразни, но много я обичам и ми е мъчно за нея..
Още веднъж благодаря на всички, цункам ви, вие сте част от мен
))) и моя свят ))
