- Публикувана: 12 май 2011, 21:06 ч.
- Последно мнение: 28 май 2011, 18:41 ч.
Бавничко,но по-умело вече, трасето пропълзява октомврийското човече!
Добро утро на всички 
Честити месечинки на сладурите
Честити годишнини на големите
Ние още нямаме зъбче но май е на път ,от 2-3 дена е нервен и неиска да заспива вечер и все плачка милия ,но от вчера давам Дентокид и снощи беше по добре
И ние трябва на 22-23 да сме във Варна на бал но мисля да взема и малчо с нас -да го разходя из Варна и морската градина
Да питам че нещо немога да намеря рецептата на Тони за ориза и за грисчето със АМ ли го правите
Честити месечинки на сладурите
Честити годишнини на големите
Ние още нямаме зъбче но май е на път ,от 2-3 дена е нервен и неиска да заспива вечер и все плачка милия ,но от вчера давам Дентокид и снощи беше по добре
И ние трябва на 22-23 да сме във Варна на бал но мисля да взема и малчо с нас -да го разходя из Варна и морската градина
Да питам че нещо немога да намеря рецептата на Тони за ориза и за грисчето със АМ ли го правите
Здравейте!
ЛСТ, и мен разплака, не те е срам.. Докато четях се сетих, че аз не мога да разчитам на майка ми. Никога не съм я чувствала като приятел, за огромно съжаление, и винаги съм се чудела как другите деца споделят с майките си, ходят заедно навсякъде почти. Аз споделях основно с най-добрата ми приятелка, с която бяхме повече от сестри. И сега не мога да се отпусна, когато говоря с майка ми. Тя от близо 10 години не живее с нас и ние (аз и двамата ми братя) израстнахме само с татко. Виж, него винаги съм го смятала за по-близък, макар че и с него не съм споделяла много лични неща. Сега обаче го правя. Той ми е като много добър приятел и човек, на когото знам, че винаги-винаги мога да разчитам. Като бях по-малка (а и сега де), все ми се иска да бъда такъв родител като него в много отношения.
За зъбчета: и Шишко все още няма, но скоро очаквам.
За сливиците (Наде), на мен са ми махнали 3та, когато съм била на 5-6-7 годинки и го помня. Не беше особено приятно, но минава бързо. Изпращам ви положителни емоции и кураж! Бързо да минава!!!
Веси, и аз чаках с нетърпение да дойдат Бон Джови в Б-я или някъде наоколо и си мислех, че света ще преобърна, но ще отида на техен концерт. Сега имам възможност и от сега мисля как да организирам нещата, а концертът е чак юли месец в Букурещ. Пожелавам ти да не изпускаш възможността, а после ще разказваш на Чочко как е било и ще се радвате и двамата.
Хубав ден на всички днес и много приятни и дълги разходки!!!! 
ЛСТ, и мен разплака, не те е срам..
Докато четях се сетих, че аз не мога да разчитам на майка ми. Никога не съм я чувствала като приятел, за огромно съжаление, и винаги съм се чудела как другите деца споделят с майките си, ходят заедно навсякъде почти. Аз споделях основно с най-добрата ми приятелка, с която бяхме повече от сестри. И сега не мога да се отпусна, когато говоря с майка ми. Тя от близо 10 години не живее с нас и ние (аз и двамата ми братя) израстнахме само с татко. Виж, него винаги съм го смятала за по-близък, макар че и с него не съм споделяла много лични неща. Сега обаче го правя. Той ми е като много добър приятел и човек, на когото знам, че винаги-винаги мога да разчитам. Като бях по-малка (а и сега де), все ми се иска да бъда такъв родител като него в много отношения.За зъбчета: и Шишко все още няма, но скоро очаквам.
За сливиците (Наде), на мен са ми махнали 3та, когато съм била на 5-6-7 годинки и го помня. Не беше особено приятно, но минава бързо. Изпращам ви положителни емоции и кураж! Бързо да минава!!!
Веси, и аз чаках с нетърпение да дойдат Бон Джови в Б-я или някъде наоколо и си мислех, че света ще преобърна, но ще отида на техен концерт. Сега имам възможност и от сега мисля как да организирам нещата, а концертът е чак юли месец в Букурещ. Пожелавам ти да не изпускаш възможността, а после ще разказваш на Чочко как е било и ще се радвате и двамата.
Хубав ден на всички днес и много приятни и дълги разходки!!!!
Оставих Алекс на 1,5г в детска ясла и тръгнах на работа. Сутрин излизах в 6, 30 тя още спеше, вечер се прибирах в 7, събота работех,всички домашни задължения си бяха мои, определено много си липсвахме една на друга. Но тогава прекарваше времето, в което не е на ясла с тати и сега си е още на тати момичето.
Привет!
Нина, мерси много за рецептата , при първа възможност ще я изпробвам. Как е вашата кака след онзи ден, беше се оплакала, че не й е добре нещо?
Чуден подарък си имате, страхотни снимки
В тази връзка да се похваля и аз, че и Йоанка получи вече своя подарък[/color]- много е вълнуващо- Rorrr, благодаря ти за подаръците за детенце, страхотни са
, всичко подарено вече влезе в употреба 
.
Като направя снимчици ще кача и аз по идея на Иринополис
Наде, силно стислам палчета за операцията
ЛегеоГого май наистина вече е готов да хапва мръвка
, браво на момчето за новото зъбче, явно това го е мъчило нощно време да не спинка.
Веси, на Roxette ли ще ходите? Ехх, и на мен така ми се ходеше, но не ме огря...Да си изкарате супер!
Лина, представям си как си се притеснила, Йоана също много силно се дере, в момента физиономийката й е все едно се е драскала с някое коте
Лст-
Днешния ден май ще постави началото на поредица от топли дни- от кога чакам да се стопли вече, приятни разходки на всички!
Ради, петък 13-ти е- дано пък на теб ти е на късмет при социалните, стискам ти палци!
Тани, ето копирам на Димяни рецептите:за гриста: 250/260 мл вода слагам с 2 суп лъж. грис и бъркам докато заври и след като заври 2,3 мин макс и махам! Слагам после ако искам малко АМ и плод Smile аз разпределям по 100 гр грис + 50 плод!
Млякото с ориз : на око ориз сварявам много хубаво и пасирам и добавм ам по няколко лъж понякога и плод добавям в него Peaceкак дойде! Hug
Нина, мерси много за рецептата
, при първа възможност ще я изпробвам. Как е вашата кака след онзи ден, беше се оплакала, че не й е добре нещо?Чуден подарък си имате, страхотни снимки
В тази връзка да се похваля и аз, че и Йоанка получи вече своя подарък[/color]- много е вълнуващо- Rorrr, благодаря ти за подаръците за детенце, страхотни са
, всичко подарено вече влезе в употреба . Като направя снимчици ще кача и аз по идея на Иринополис
Наде, силно стислам палчета за операцията
ЛегеоГого май наистина вече е готов да хапва мръвка
, браво на момчето за новото зъбче, явно това го е мъчило нощно време да не спинка.Веси, на Roxette ли ще ходите? Ехх, и на мен така ми се ходеше, но не ме огря...Да си изкарате супер!
Лина, представям си как си се притеснила, Йоана също много силно се дере, в момента физиономийката й е все едно се е драскала с някое коте
Лст-
Днешния ден май ще постави началото на поредица от топли дни- от кога чакам да се стопли вече, приятни разходки на всички!
Ради, петък 13-ти е- дано пък на теб ти е на късмет при социалните, стискам ти палци!
Тани, ето копирам на Димяни рецептите:за гриста: 250/260 мл вода слагам с 2 суп лъж. грис и бъркам докато заври и след като заври 2,3 мин макс и махам! Слагам после ако искам малко АМ и плод Smile аз разпределям по 100 гр грис + 50 плод!
Млякото с ориз : на око ориз сварявам много хубаво и пасирам и добавм ам по няколко лъж понякога и плод добавям в него Peaceкак дойде! Hug
lst 
Добро утро
lst защо разплакваш хорат от сутринтаАз никога не изпускам възможноста да нагушкам и нацелувам моето съкровище,и който и каквото да ми казва да си гледа работата..
Наде стискам и аз палци
да мине и да се забравя
Ние нямам зъбчета,но много го сърбят венците,може в скоро време и да ни изненада едно зъбче..
Момичета ,гледахте ли вчера Евровизия ,така ми е жал за нашата песен ,Поли се справи прекрасно и бях сигурна ,че е на финала
Отиваме да се приспиваме ,чао засега
Добро утро
lst защо разплакваш хорат от сутринта
Аз никога не изпускам възможноста да нагушкам и нацелувам моето съкровище,и който и каквото да ми казва да си гледа работата.. Наде стискам и аз палци
да мине и да се забравя Ние нямам зъбчета,но много го сърбят венците,може в скоро време и да ни изненада едно зъбче..
Момичета ,гледахте ли вчера Евровизия ,така ми е жал за нашата песен ,Поли се справи прекрасно и бях сигурна ,че е на финала
Отиваме да се приспиваме ,чао засега
Привет, в този прекрасен ден
Приготвям зеленчуковото пюре и се изстрелваме навън, малчо е нервен нещо и иска все да ми е в ръцете, опитах да го приспя, ама не ще.
Аз също мисля, че не съм добра майка, особено за Карина ми е много виновно, доста строга съм с нея, но то е защото се е качила на главата на баща си, но това е негова грешка. Позволяваше й абсолютно всичко, аз казвам НЕ, той ДА. Сега казва, че с малкия няма да прави така. Иначе постоянно ги гушкам, целувам. Не съм от родителите, които могат да играят с децата си, но това компенсира баща им. Аз също не мога да разчитам на помощ за гледане, затова децата са винаги с нас, виждат и чуват всичко.
Ох, спирам, че то голямо мрънкане пада.
Приготвям зеленчуковото пюре и се изстрелваме навън, малчо е нервен нещо и иска все да ми е в ръцете, опитах да го приспя, ама не ще.
Аз също мисля, че не съм добра майка, особено за Карина ми е много виновно, доста строга съм с нея, но то е защото се е качила на главата на баща си, но това е негова грешка. Позволяваше й абсолютно всичко, аз казвам НЕ, той ДА. Сега казва, че с малкия няма да прави така. Иначе постоянно ги гушкам, целувам. Не съм от родителите, които могат да играят с децата си, но това компенсира баща им. Аз също не мога да разчитам на помощ за гледане, затова децата са винаги с нас, виждат и чуват всичко.
Ох, спирам, че то голямо мрънкане пада.
За гушкането и целуването - непрекъснато е! Даже понякога прекалявам, защото малкия се изнервя и иска да го оставя да си поиграе сам 
. Като беше съвсем мъничък, заради свирепите колики по цял ден спеше в мен. Правичък, облегнал главичкна на рамото ми. Всички ме оплюваха, всички! Той сега бил лек, ама като станел 10кг кво съм щяла да правя, не можело така, щял да се научи така и няма оттърване и още, и още 
. Тогава казах, че бебето си е мое и щом има нужда от това, значи това ще му давам, готвене, чистене - няма да избягат. Приеха го в болницата края на ануари и тогава най-много плаках не за друго, а защото няма никой да го гушка, никой няма да го целува и успокоява. След болницата не искаше повече да се гушкаме, не заспива на гърда - сам в леглото си. А , че децата се целуват само докато спят 
то няма какво да коментирам!
. Като беше съвсем мъничък, заради свирепите колики по цял ден спеше в мен. Правичък, облегнал главичкна на рамото ми. Всички ме оплюваха, всички! Той сега бил лек, ама като станел 10кг кво съм щяла да правя, не можело така, щял да се научи така и няма оттърване и още, и още . Тогава казах, че бебето си е мое и щом има нужда от това, значи това ще му давам, готвене, чистене - няма да избягат. Приеха го в болницата края на ануари и тогава най-много плаках не за друго, а защото няма никой да го гушка, никой няма да го целува и успокоява. След болницата не искаше повече да се гушкаме, не заспива на гърда - сам в леглото си. А , че децата се целуват само докато спят то няма какво да коментирам! ............... Той сега бил лек, ама като станел 10кг кво съм щяла да правя, не можело така, щял да се научи така и няма оттърване и още, и още ...............
Краси, нека дойдат мен да ме питат.
И 10 кила, и 11 и повече - ще го гушкам и ти ще гушкаш Мони. 
В тази връзка вчера забравих да поздравя нашата сладка снахичка за екстра мерките!
Браво на малка (малка, малка - колко да е малка), сладка Смехи!!! Да заякват ръцете на мама, за да носи голямото момиче! 
Здравейте!
Над, стискам и аз палци, а и вярвам, че всичко ще мине леко!
За гушкането, Георги като беше бебе сякаш по-малко го гушках и повече слушах какво ми казват околните, вместо да си слушам инстинктите, трябваше малко да порасна за да се осъзная и да им тегля по една майна на съветниците и да започна да си го гушкам и целувам възможно най-много. Сега с бебето никой не слушам, гушкам си го постоянно, нося го в слинга, спя с него, кърмя го през 5мин и го целувам колкото си искам, хич не ме интересува колко кила ще стане, Георги е 20 кила, ама пак си го гушкам, и мъжа си гушкам.
Над, стискам и аз палци, а и вярвам, че всичко ще мине леко!
За гушкането, Георги като беше бебе сякаш по-малко го гушках и повече слушах какво ми казват околните, вместо да си слушам инстинктите, трябваше малко да порасна за да се осъзная и да им тегля по една майна на съветниците и да започна да си го гушкам и целувам възможно най-много. Сега с бебето никой не слушам, гушкам си го постоянно, нося го в слинга, спя с него, кърмя го през 5мин и го целувам колкото си искам, хич не ме интересува колко кила ще стане, Георги е 20 кила, ама пак си го гушкам, и мъжа си гушкам.
Здравейте,
честити зъбчета на всички които си имат.
За гушкането аз също съм за,това е много важно за децата още от бебета и продължава докашо имат нужда ,пък било то дори като пораснат.Дори когато сме били по цял ден на работа, като се приберем и гушнем децата направо забравяш за тежкия и дълъг работен ден.Това е нещо незаменимо,децата са смисъла на живота ни.
честити зъбчета на всички които си имат.
За гушкането аз също съм за,това е много важно за децата още от бебета и продължава докашо имат нужда ,пък било то дори като пораснат.Дори когато сме били по цял ден на работа, като се приберем и гушнем децата направо забравяш за тежкия и дълъг работен ден.Това е нещо незаменимо,децата са смисъла на живота ни.
Ама как няма да ги гушкаме и цункаме. Няма по- сладко нещо на света. Ние със сетра ми, винаги сме били много гушкани и целувани от родителското тяло, въпреки, че баща ми като родител беше доста строг на моменти. Аз, например, немога да си въздържам чувствата. Гушкам и цункам на поразия, към мъжа си съм пак така.
Щях да пиша относно шамарите. По принцип съм съгласна с Бърди, но само до някъде. Според мен, има моменти, в които шамарът е нужен. Да разкажа-
Миналата година, когато си бях във Варна с Йована и бременна в 5ти месец, за пръв път и се случи да изяде солиден шамар от мен и то на улицата. Незнам какво й стана тогава, дали от обширните пространства на центъра, но бягаше като откачена пред мен, на много далеч и не чуваше когато й виках да спре. Това се случваше всеки път като тръгнехме на разходка. На няколко пъти едва не е излизала на улицата, побеля ми косата. Еее, говорех, обяснявах, че ще я блъсне кола, че някой може да я открадне от мама и тн, държеше й 5 минути и пак старата песен на нов глас. Опъваше се и врещеше като я държах за ръката и като успяваше да се отскубне, ще кажеш нарочно започваше да бяга надалеч. Един ден, за пореден път се откубна и започна да бяха. Нямах и представа, че толкова бързо може да бяга, дори, неможах да я стигна. Бяах корема след нея, ама неможах, крещях да спре- нищо, кой ли те чува. Сърцето ми се обърна, че я игубих и от поглед. ТОв асе случва на центъра, народ наоколо, как пък никой не я спря като видя че я гоня, още им се чудя на хората. Спряла се тя накрая в една странична уличка пред една витрина, аз вече я търсех невротично, какво ли не ми мина през главата. Като я намерих там, перде ми падна, казвам ви. Като я хванах, такъв й отвъртях пред всичките хора в близкото кафене, че чак аз се изненадах от себе си. хванах я и без да й продумам, право в къщи и в леглото.
Тя дори и не заплака, защото знаеше че е виновна. На другия ден не я заведох на плаж и си седя в къщи. Изнесох поредната лекция и от тогава, не ми е правила този номер.
Хората, в кафенето, които ме видяха да я удрям, 100% са коментирали, каква лоша майка съм, как шамаросвам и тн, но няма как да знаят какво е породило шамара и че всъщност тази сцена помогна тогава.
Затова не съм чак толкова крайна в осъждането на шамарите като неподходящо възпитателно средство, има случай, в които са нужни
Щях да пиша относно шамарите. По принцип съм съгласна с Бърди, но само до някъде. Според мен, има моменти, в които шамарът е нужен. Да разкажа-
Миналата година, когато си бях във Варна с Йована и бременна в 5ти месец, за пръв път и се случи да изяде солиден шамар от мен и то на улицата. Незнам какво й стана тогава, дали от обширните пространства на центъра, но бягаше като откачена пред мен, на много далеч и не чуваше когато й виках да спре. Това се случваше всеки път като тръгнехме на разходка. На няколко пъти едва не е излизала на улицата, побеля ми косата. Еее, говорех, обяснявах, че ще я блъсне кола, че някой може да я открадне от мама и тн, държеше й 5 минути и пак старата песен на нов глас. Опъваше се и врещеше като я държах за ръката и като успяваше да се отскубне, ще кажеш нарочно започваше да бяга надалеч. Един ден, за пореден път се откубна и започна да бяха. Нямах и представа, че толкова бързо може да бяга, дори, неможах да я стигна. Бяах корема след нея, ама неможах, крещях да спре- нищо, кой ли те чува. Сърцето ми се обърна, че я игубих и от поглед. ТОв асе случва на центъра, народ наоколо, как пък никой не я спря като видя че я гоня, още им се чудя на хората. Спряла се тя накрая в една странична уличка пред една витрина, аз вече я търсех невротично, какво ли не ми мина през главата. Като я намерих там, перде ми падна, казвам ви. Като я хванах, такъв й отвъртях пред всичките хора в близкото кафене, че чак аз се изненадах от себе си. хванах я и без да й продумам, право в къщи и в леглото.
Тя дори и не заплака, защото знаеше че е виновна. На другия ден не я заведох на плаж и си седя в къщи. Изнесох поредната лекция и от тогава, не ми е правила този номер.
Хората, в кафенето, които ме видяха да я удрям, 100% са коментирали, каква лоша майка съм, как шамаросвам и тн, но няма как да знаят какво е породило шамара и че всъщност тази сцена помогна тогава.
Затова не съм чак толкова крайна в осъждането на шамарите като неподходящо възпитателно средство, има случай, в които са нужни