Лятото на БЪДЕЩИТЕ ШЕСТОКЛАСНИЦИ наближава......

Много ми харесва това, че учите девойките на кулинарни умения.
Моето момче е все гладно, някоя мома ще трябва да се грижи един ден за него.
И за да не си помислите, че е някой мързеливец, може да пържи яйца, да пазарува, научила съм го да изхвърля боклука и да пуска пералнята , в момента се опитвам да му покажа трудния път, който чорапите трябва да извървят от пода до коша за пране. Надявам се да успея до бала.

 Здравейте!
 Много ми харесва заглавието на темата! Благодаря на Мама Цоцоланка! Поздрави за Птичка!
 Краси69-браво на танцьорката
 Добре дошли на новите родители
 Успех на децата на оставащите класни
 

 Тази миниваканция,дето имахме,ми дойде много объркващо. Да видим,как ще протекат последните две седмици.
 Моят ученик ще е зает с език и спорт и състезания до края на месеца, а после -шапка на тояга. Той вече се е срастнал с топката и ми е ясно какво ще прави. Колелото е за ремонт. От библиотека е взел Властелинът на пръстена.Любопитна съм,дали няма да му се опре.

 ПП Много си мечтая едно от двете ми деца да се заеме с кулинария  

 

Аз имам предложение - ако можеш да се пребориш с овенка, взимай моята за снаха и си я възпитавай както искаш  Тамън ще успяваш да им разпределяш задачките и да се научат да са екип от малки...Това диване успява да задържи оправена стая за около половин час и после все едно бомба пада

Здравейте!
Приемате ли нови?!
Моята дъщеря се казва Адриана и е родена на 20.11.1999г.
От година-два насам зябелязвам, че започва да навлиза в тийеджърска възраст с всичките й екстри и напоследък особено много ми къса нервите. Именно поради тази причина реших да се присъединя към темичката.
Отличничка е. Не се оплаквам от успеха й в училище. Въпреки че направо не мога да си обясня как ги изкарва тези оценки като по мои наблюдения се подготвя за училище съвсем набързо....   Или поне на мен така ми се струва - откакто се е родила втората ми дъщеря, нямам време да контролирам учебния процес на каката както преди и разчитам сама да се подготвя. То и без друго вече им е време сами да се подготвят за училище - аз така смятам.
Това, което ме вкарва в дълбоко неразбирателство с нея е мързелът, който я е обзел и абсолютното й нежелание да обърне внимание на сестричката си. Никога не съм я карала да ми помага в домакинството и може би там е основната ми грешка. Към настоящия момент едва успях да се преборя с нея да си оправя леглото и това с цената на безброй скандали. Но аз самата се чувствам безкрайно уморена от грижите по малкото дете и тръгването ми на работа от началото на годината. Особено след като тръгнах на работа - времето не ми стига за нищо, успявам да седна вечер едва след 22ч. Иска ми се голямата ми дъщеря да ми помага поне с нещо дребно вкъщи. Опитах с молби, с обяснения дори, че съм адски уморена и имам нужда от помощ.... Ами не действа! В резултат започвам да й се карам. Значи не мога да се съглася, че на тази възраст няма да помага с нищо вкъщи.
Другото нещо, което много ме дразни и обижда в поведението й е нежеланието да си играе със сестричката си. Дорбе, разбирам, че е в особена възраст и се опитвам да се съобразявам с това. Но съм на мнение, че вкъщи освен права всеки си има и задължения или иначе казано - налага му се да прави неща, които не са му особено приятни и не му се правят точно в определен момент. По принцип никога не съм я карала насила да си играе със сестричката си, защото виждам, че няма желание. Но сега вечер като се върна от работа, да оставим настрана, че имам нужда от почивка и спокойствие - живот и здраве след някоя година може и да го постигна... Но имам нужда от половин час да сготвя и сложа масата без да ме дърпа за крака малкото дете. Всяка вечер моля каката да я занимава нещо в това време, а  те така и не се заиграват... Те самите никак не се разбират и се дразнят. В основата на взаимоотношенията им според мен се корени именно нежеланието на каката за игри и изобщо досадата, с която реагира на сестричката си.  Вече просто вдигнах ръце и нямам повече идеи как да подобря положението вкъщи. Пробвах и с добро, и с лошо...  

Искам само да допълня, че докато се роди малкото, т.е. голямата ми дъщеря беше вече на 9 години - до този момент съм си играла невероятно много с нея на барбита / беше й любимата игра/. Всеки божи ден - шила съм им рокли, завивки... Сигурна съм, че не са много майките, които чак толкова много са играли с дъщерите си. И съм си мислила, че давам нещо безценно на детето си, а сега излиза, че тя изобщо не го оценява.... Много ми е болно затова.... Давам й пример и с тези наши игри - защото и на мен не ми се е играело всеки ден на кукли, но съм го правила заради нея, защото тя е искала да играем и не е имало с кой да си играе. Сега тя просто казва : "Не ми се играе" и приключва въпроса с игрите със сестричката й. А малкото детенце я търси за игри, защото някак усеща, че й кака й е дете вероятно....

Добре дошла Utro

Първо за мързела - мисля, че е един нормален период (примири се и гледай да сведеш караниците до минимум), след който нещата се променят към добро; всеки е различен де, и периода трае различно;  но си помисли как след 5-6 години това пиле може и да излети от гнездото и какво ще си спомня - една караща се мама, заради пустото неоправено легло. Не че не яхвам метлата у нас...но забелязах, че яхането на метлата е без особен дълготраен ефект откъм подреждане и поддържане на ред....голямата взе сама да търси вече ред и сега върху главата на малката се сипят викове от страна на каката  , която кака не можех да накарам да си занесе чорапките до пералнята години наред....
Можеш да опиташ да поиграеш на тънката струна - на мама й е нужна помощ.....
А за сестричката...след време ще спрат да се дразнят, сега май има момент на ревност от страна на каката  С това не знам как се оправя човек....
Не дадох много конструктивни идеи, но.... по-важното е да се чуствате добре у дома и дори ако се наложи да си наложиш да не се дразниш чак толкоз от неоправено легло/стая за сметка на това да си прекарате хубава вечер.

Да се включа и аз официално със син Михаил - 19.03.1999г.
Днес го изпратих на училище с хиляди заръки: да внимава в часовете, да се мобилизира, за да затвърди оценките, а не да ги развали накрая. С тези кратки ваканции се откъсна от уроците, все е празнично настроен. Пита ме дори: "На 1 юни нали ще почиваме, нали е неучебен за децата?"
Към кулинарията конкретно не е проявил интерес, пък и аз не съм настоявала. Може да си прави само сандвичи, пуканки и претопляне на храна на микровълновата. Като чета вашите коментари се замислям, че трябва да му обърна внимание на домакинскити задължения. Често му казвам, че заради него трябва да върнат казармата, за да стане по-самостоятелен и по-бърз.

utro77, това с мързела май е всеобща болест. Ако синът ми учеше толкова време ,колкото играе футбол ,стои на компа и чати или играе игри- нямаше да има стигане, ама....

Компанията в темата ни се увеличава
Здравейте от мен на новите мами в нея

Добре дошли на новите мами в темата 

нова, и аз се опитвам да покажа къде стоят мръсните чорапи и тениски . Надявам се да успеем в далечно бъдеще
Стаята се задържа опавена за около 1-2 часа
За готвенето: мили майки, учете децата си да умеят нещо да говят. Не се знае кога и как ще им се наложи. Грешката ми е с мойта дъщеря. Почти нищо не можеше да готви, освен пържени картофи и яйца и сега когато е студентка далеч от мама и беше много тежко в началото. Диктувала съм рецепти по скайп. Нещата не винаги имат точни грамажи и нещо като е на "око" трябва да се изтренира. Вече мина една година и мога с гордост да кажа, че скайп уроците имат резултат
Така че почвайте ги от малки. Дребния обича да се върти в кухнята и сигурна съм, че ще понаучи повече от кака си.
Добре дошли на новите майки и от мен
utro77, разликата между моите деца е 8 години, почти колкото при твоите. Имала съм същите проблеми и притеснения. Много малко двете са си играли заедно. Още повече, че едното е момиче, а другото момче. Те растяха сякаш са две поколения. Всеки със своите интереси и вълнения. Не съм молела дъщеря ми да гледа брат си точно защото след време думи от рода на изгледах ти детето са болезнени. Преди появата на брат и цялото внимание беше за нея, после гледах и все още много внимавам всеки да получава сваята порция любов и загриженост. Да се чувства значим и обгрижен. Никога не е имало ревност между двамата, просто не комуникираха. А сега, когато разстоянието ги дели се търсят, говорят, споделят. Всеки се вълнува за другия. Така, че моят съвет е не я моли каката за нищо след като сама не желае. Нещата ще се променят рано или късно. Вярно на теб не ти е лесно , но помоли за помощ татко или баба или дядо.
Много дълго стана.
Моя сега се прибра . Утре тест. В други ден 2 броя. Прибират тетрадките за проверка по някои предмети. Кои писал през годината - добре. Кой не писал - да му мисли

Аз малко се  натресох май без да се представя и направо си пиша.Много сте готини!
Синът ми е Симеон,роден на 9.12.1999г.

Привет и от мен. Ние се прибрахме.  Утре е класното по математика. Днес са върнали учебниците по домашен бит и икономика. Утре ще имат тест и по АЕ. Струва ми се , че за него годината приключи, макар, че до 10 ще бъдат подложени на още тестове и изпитвания. Каквото такова.Примирих се, че няма да е отличник тази година. Да е здрав пък догодина дано е по-отговорен към себе си. В къщи ми помага много. С микровелето, сандвичите и пържените яйца се справя отдавна.Всичко научава в крачка.Така му било писано.

 Добре дошли на новодошлите 

А моят синковец започна много хитро да ме манипулира.Оставила съм им сутринта по една филия с мед и чай,на всеки в отделна чиния и поднос.Като по-ранобуден видял закуската първи,преместил неговата филия в чинията на сестра му и дори ми се обажда,че Ани не иска да си изяде закуската.Когато се върнах от работа,малката разплакана ми обясни,че две филии са й много,а и по трохите под нейния стол разбрах,кой не е закусил  Сега го чакам да се прибере  и да го скастря за лъжата,ама хем ме е яд,хем ми е смешно.А ми е много слабичък и като не се и храни добре се побърквам.Дребното днес завършва втори клас и отивам на тържество,поне за нея съм спокойна,че ще е отличничка 

Здравейте и от мен!Благодаря за страхотната и много полезна тема!Много ми харесва!Аз се притеснявах,че накрая на учебната година се включвам,а то имало много,като мен.Синът ми се казва Николай-01.04.1999.
Вие направо ме разбихте с тези кулинарни уроци и практики,моят може само да си стопли ядене в микровълновата,нищо друго,или поне аз не зная за някакви опити.
А стаята,като при всички-разхвърляна.А  дрехите поне си знаят пътя до пералнята.
Много е трудно след 10 почивни дни ,изведнъж да се стегнат децата и да бъдат на 100%.Чака ни натоварена седмица,с класно по БЕЛ и изходни нива по разказвателните.