С трепетен копнеж продължава Септемврийският бебевалеж :)

esy, честита бебка - да расте здрава, обгрижвана и обичана!

neci, търси помощници и отдушници  

Аз отивам на дълъг уикенд на едно далечно и диво място, без телефони, TV и интернет; имам нужда от малко адреналин, пък то може и да се чуе Мъжо вика еее какво толкова то ще си реши къде да се пръкне, все ще го пишем родено в Левски/Червен бряг/Мездра според зависи хахаха но сега сменихме дестинацията, та да видим  

Неси, аз далеч не съм специалист (в университета съм учила каква ли не психология, всеки семестър имах някакъв такъв курс, че специалността ми изсиква да разбирам от хора и характери, но детска не съм учила, само че си ми остана интереса към психологията като цяло и много чета по темата, а откакто съм бременна, естествено все за деца чета  ), но въпреки това ми се струва, че проблема не е много сериозен и ще се справите, сигурна съм. Първо най-вероятно наистина изживява Бебешкия пубертет малко по-ярко (то и при тийнейджърите е така - при едни е олеле, при други е почти незабелязан), второ очевидно ревността от бебето го кара всячески да търси внимание, но обикновено децата не го правят с добро, защото им трябва доказателство, че са важни за родителите си и те всичко ще им простят, ако ги обичат, за това обикновенно тези доказателства са чрез бели и непуслушание. На тях им е ясно, че ако дойдат да се гушнат в мама, тя ще отговори на ласката, за това им е важно да изпитват родителите как ще реагират ако са лоши. Мисля, че сина ти си е намерил нещо, което хем му е интересно, хем те подлага на изпитание, хем му дава възможност да унищожи някои от нещата за бебето (което му носи успокоение, точно както на един гневен човек). И трето - хората са различни и не могат да бъдат вкарани в калъп. И всеки човек се ражда със своя характер и си го проявява от първия си ден на този свят. От това, което си разказала, мисля че твоето момченце е по-темпераментно, по-буйно, има характер на саможив човек, обича да ръководи ситуацията и да взима той решенията, а не да слуша и изпълнява. В това няма нищо лошо, в живота има лидери и изпълнители. Така че смятам, че той като цяло е по-темпераментен и просто в конкретната ситуация са се натрупали и други неща, които го карат да е малко по-лош. Но вероятно това е период, който ще отмине и то вероятно внезапно.

Не зная как трябва да постъпите, но категорично те подкрепям да не го биеш. Боя не е възпитателно средство, а само създава други проблеми и емоционална пропаст между родителя и детето. Аз съм категорично на мнение, че единствения верен подход към едно дете е с добро и с любов. Трябва твърдост в някои ситуации, но тази твърдост трябва да личи от интонация, от неотстъпване от позицията  и т.н., а не от бой и наказания.

А за агресията, скоро четох по въпроса, че агресивните деца трябва много да се водят в природата и да си играят с нея и буквално пишеше, че гушкането на дървета, извлича агресията от децата. Не мога да ти препоръчам специалист, мога само да ти кажа при кой (по-точно коя  ) да НЕ ходиш, че случайно се сблъсках с грешките, които е допуснала със собственото си дете, което сега прави глупост след глупост и вече й нямам доверие.

А, за да те разведря, ще ти кажа онази бабешка приказка, че "буйните като малки деца са кротки тийнеджъри и обратното", така че вероятно след години ще си свиркаш и ще си казваш "лелеее, какво ми е добро детенцето"  

По повод последните  думи  от поста  на Тара  ...
 Пример: моята приятелка от детството-  сега има 16 г  син.  Като  малък ( от  както  е проходил)  беше хуна -  страшни бели , изпълнения , дори  рани и куп неприятности ... Беше побеляла горката. Сега е на 16 г и от  2 години  е един кротък и отговорен ( е, чак  света  вода ненапита  не е но ..) , помага   на родителите  си и тя  се чуди  колко  много  се е променил .... 
 Надявам  се и моята  хуна да се кротне ...защото мога да  изтерясам и  аз ! 

Аз днес на обяд писах ама нещо не ми се е публикувало.Днес нашето мъниче е станало цели 2 кг.и си е сменило"гарсониерата"-вече е извън кувьоз.Голям кеф.Ходих и до АГ-то,но епикризата не ми е готова но видяхна 3 ет. като слизах че сме задминали по кг. кандидат-зетя,който се роди на 06.08. със тегло 1850грама.Петият етаж е леко пооправен,но не е готов.Днес ходих и на очен,разширяваха ми зениците и излязох права-диоптъра ми се е увеличил,но доцента иска да му занеса епикризата да види  със какво са ме лекували.Тя Мамуля ми се смее,че и тя недовиждала дребничките букви ама аз не съм съгласна.Не е нормално.Забравих-КЕРАЛ честито синче.Бързо да се възстановяваш!

Иве, страхотна новина. Браво на Вики. Вижда му се края и ще се гушкате на воля скоро време 

Честито бебче на Керал и от мен! Да расте живо, здраво и щастливо детенце.

Аз днес отидох на преглед с голяма надежда да разбера нещо повече - имам ли разкритие, близо ли е момента, а то се оказа, че доктора ми се е объркал и не е на работа /бил е нощна смяна/. Та ме иска чак другата седмица да ме види, щом всичко било наред. Поне правих запис на тонове и са ОК!

Забравих-Мимозетка много се радвам,че се появи(забравих кой номер е Ники за да видя колко сте станали на кг.)

Иве, браво на Викито, тя вече мома за женене е станала Браво на нея !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Айде и аз да се запиша в новата темичка,браво на Ренка:)Аз едвам ви изчетох от 2 дена съм много зле едвам ходя,където седна заспивам,абе ужас..и толкова отекла никога не съм била,все едно имам торбички на краката пълни е нещо си..

Здравейте, тумбачета
Аз днес ходих на ЖК - всичко ни е наред, но заради съмнения за изтичане на околоплодни води лекарката ме прати до Окръжна б-ца (че е най-близо). И оттук започва интересното Отивам аз преди малко и ми записаха тоновете, чакам, чакам, отпред мъжа ми марширува, а доктора шие една мама... Дойде човека след 30 мин и аз понеже пак очаквах да ми се падне някой старчок, такава усмивка му отлепих на човека, че даде откат - хем млад, хем готин. Викам си "еееей, един път и  аз да случа на лекар"  Прегледа ме човека и на ултразвук, видя ми тоновете и после вагинално ме видя - всичко си ми е наред. Ама ми каза, че може пак да ида  И не ми взе една стотинка. Е, момичета, това някой да ми беше казал нямаше да му повярвам.
Отчет - даден   

Който си е роден с късмет е така,да не съм те чула да се оплакваш.

Здравейте! много благодаря за стиснатите палчета!  

аз явно много преживявах предстоящото ходене в болницата, защото буквално цяла нощ не съм мигнала
отидох аз сутринта в болницата и ме посрещна една леля на средна възраст, на която първите и думи бяха 'вие вече преносвате с повече от 10 дни, сега ще запишем тоновете и после ще ви прегледам и ще ви 'помогна' да родите по-скоро' - ама това всичкото в едно изречение, за добър ден;
аз малко се потресох от това въведение и все пак и обясних съмненията си, че тяхната дата не ми се вижда надеждна и не искам да избързвам; тя ми се ухили и каза 'ние вярваме на ехографа, това е'; все пак, някакси успях доста добронамерено да и обясня какво точно ме съмнява в тяхната преценка и тя каза, че ще 'чете файла'; и взехме да се записваме - този път тоновете ми бяха видимо доста по-плавни и без резки скокове - чудесна 'картинка' се получи;
след малко дойде лекар - този път мъж, на повече от средна възраст, но не прекалена пенсия /аз отдавна съм установила, че мъжете са по-добрите лекари, когато става дума за жени!/;
той пък за 'добър ден' взе да ми се радва и да ми се хили и ми каза 'във вашия случай, абсолютно не мога да съм сигурен за термина ви, но определено не преносвате с 2 седмици' - това само визуално и на база 'четенето' го заключи поговорихме, наистина беше много позитивен човек; в крайна сметка ми каза, че можем да изчакаме още една седмица и следващата сряда да решим; аз му благодарих, че ме изслуша, а той ми каза 'така щях да постъпя, ако ми бяхте дъщеря!' - тази реплика много ме успокои и зарадва;
пристигна после другата дама, която щеше да ми помага да раждам, защото вярвала на ехографа, махна ми апарата и ме изпрати да си ходя по живо, по здраво - докротът и бил казал да не ме пипа излишно

разбира се, уговорката е, ако нещо се случи или ме притесни, веднага да отида;
но аз пък нито болки имам, нито каквито и да е други симптоми - само ми тежи и трудно движа;

още веднъж - благодаря за подкрепата и стиснатите палчета   поздрави от мен!

п.с. одеве си лежим на спалнята с моя човек и аз съм надясно, той ми казва да му подам зарядното, което ми е отляво; аз казвам добре и започвам внимателно и на малки порции да се завъртам наляво, докато достигна кабелчето; а от другата страна той ми се хили   колко бързо и лесно се движа  

Ха добър вечер
Valerie то не остана ама нещо нямам никакви признаци, освен че ми се струва паднал корема. От вчера имам и някакво воднисто течение, ама като цяло нямам усещането, че ще родя. Абе Божа работа ама така не ми се преносва. Ако не родя до петък съм на запис пък ще видим какво ще каже докторицата
Хайде дами лека

Здравейте момичета!!
Чета ви редовно,но отдавна не съм писала.
Честито на всички септемврийки ,които вече са гушнали малките си бебочета!!Да са живи и здрави и много послушни!!  
Има един въпрос, който никоя от вас не е дискутирала и затова искам да ви питам за мнение.Аз съм на финалната права,като съм с много малко разширение и доктора каза,че съм под нормата със 7см,доста ще се измъчим с бебо,та най-подходящо за моето състояние е раждане със секцио.Да обаче това някак си го приех,но сега дилемата дали да съм със спиналана упойка или с пълна мъчи съзнанието ми  
Нека майките ,които имат опит или ще раждат секцио да споделят някакво мнение!!!
Ще съм благодарна!!
На всички пожелавам само положителни емоции покрай предстоящия момент,за чакащите мами!!

Неси, според мен момчетата в тая възраст имат нещо като след пубертет детски  . Честно ще ти кажа че половината от нещата все едно съм ги писала аз. Частта с пералнята я няма при нас, но овнешкия инат, темперамента и още и още. Сигурна съм че боя не е решение, въпреки че признавам че е имало случаи в които и аз съм шляпвала дупето...след което както описваш ти се чувствам   ....и съм сигурна че всичко се оправя с много говорене. Лично аз за твое успокоение бих ти препоръчала да посетите детски психолог. Лично аз съм посещавала веднъж и вторият път водих малкият, защото беше попаднал в някъв...незнам колко стресов период...преди година някъде. Както и да е, след двете посещения, някак си се успокоих аз самата, придобих нови сили, освен това се оказа че нещата са напълно нормални. Ако имаш време и възможност ти гарантирам, че ще се почувстваш по-добре.   Мисля си да не би пералнята да го успокоява шума, или начина на въртене...или той просто самият уред обожава. Интересно е много. Ако искаш пиши ми на ЛС, ще ти разкажа за психолога който посещавахме ние   Пожелавам ти успех и кураж, търпение и мноооооого сили.  

Днес бях на тонове, всичко е супер. Мисля че поне в следващите 7 дни няма да тръгна да раждам. Чувствам се добре и така  

Доколкото знам, в повечето страни в Западна Европа не практикуват измерването на таза, тк той се разширява до самото раждане, и се счита, че меренето не е точно.

Но тк практиката в БГ не е такава, човек се доверява на доктора си. По мое мнение, по-добре е спинална упойка, тк виждаш бебето веднага. Аз бях с такава при първото ми раждане. В абсолютно съзнание си, нищо не усещаш, нито виждаш. Мъжът ми беше до главата ми, въобще - нямаше никакъв страх при мен. Веднага като извадиха бебето го вдигнаха над завесата и го видяхме, и в следващия момент беше до бузата ми за първа целува    много мил момент, за който си спомням с голямо вълнение. Ако си с пълна упойка, пропускаш това преживяване.

След това пак бях в реанимация 6 часа, където бях сама без телефон - ето това и се стори ужасно дълго време....НО то и спълна упойка си, пак ще бъдеш в реанимация известно време.

Но най/добре е да обсъдош вариантите с доктора ти, да споделиш притесненията си за двете упойки, и заедно да решите кое е най-доброто в твоя случай.