загубих моето малко ангелче

  • 35 538
  • 298
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 186
Мен също ме посъветваха така, но когато трябва да чакаш нещо такова времето не минава. Толкова искам бебе, което никога няма да замести това което изгубих , но поне малко да облекчи болката от загубата на малкото ми момченце... Cry Cry Cry Защо си отиде ангелчето ми, защо ме остави с празни ръце??? Знай че винаги ще останеш в сърцето ми... Flowers Rose Flowers Rose

# 46
  • Мнения: 2 802
Моят лекар ме посъветва да изчакаме 6 месеца. 6 месеца! На мен ми се струват като 6 години.

На мен също ми казаха да изчакам 6 месеца, но ... при последния преглед двама доктори казаха, че след третия може спокойно да започнем бебеправенето, защото съм възстановена напълно, а така или иначе не е гаранция, че ще стане от първия опит. Аз родих близначките нормално - август месец /Днес се навършват точно 6 месеца!!!/ Изчаках да ми минат лохиите, минаха още три чисти цикъла и започнахме маратона и не знам късмет ли беше или чудо, но стана от първия път  Praynig
Така, че когато се почувстваш готова, действайте, но поне изчакай да минат два, три цикъла, за да може организмът да се възстанови от стреса и все пак матката да възвърне нормалните си размери, за да може в последствие да приюти едно ново човече  Praynig Hug
По принцип има случаи в които жени раждат и почти веднага забременяват и износват детенцето си без никакви проблеми, но в крайна сметка каквото е писано това ще стане!
Успех ти желая и ни дръж в течение  Hug

# 47
  • Мнения: 106

На мен също ми казаха да изчакам 6 месеца, но ... при последния преглед двама доктори казаха, че след третия може спокойно да започнем бебеправенето, защото съм възстановена напълно, а така или иначе не е гаранция, че ще стане от първия опит. Аз родих близначките нормално - август месец /Днес се навършват точно 6 месеца!!!/ Изчаках да ми минат лохиите, минаха още три чисти цикъла и започнахме маратона и не знам късмет ли беше или чудо, но стана от първия път  Praynig
Така, че когато се почувстваш готова, действайте, но поне изчакай да минат два, три цикъла, за да може организмът да се възстанови от стреса и все пак матката да възвърне нормалните си размери, за да може в последствие да приюти едно ново човече  Praynig Hug
По принцип има случаи в които жени раждат и почти веднага забременяват и износват детенцето си без никакви проблеми, но в крайна сметка каквото е писано това ще стане!
Успех ти желая и ни дръж в течение  Hug

Така разсъждавам и аз.  Тепърва ще разговарям с моят доктор. Така или иначе трябва да се възстанови цикъла ми. Мисля, че той би ме разбрал, нищо, че е мъж. Беше денонощно при мен по време на трагедията, за което съм му изключително благодарна и признателна.

F.a.t.e., извини ме, че съм толкова неадекватна! Честито за настоящата ти бременност! Убедена съм, че всичко ще бъде наред! Ще си имаш малко драконче още тази година! Hug

# 48
  • Мнения: 2 802
Радвам се, че мислиш така  Hug Само да ти кажа, че на мен цикълът ми се удължи .. от 30 дена стана на 35 ... така, че ако закъснее не се притеснявай - хормоните просто се регулират  Peace Hug

# 49
  • Мнения: 106
Всеобщо е мнението, че след раждане се забременява "от въздуха". На това разчитам и аз. Както е казала Лейди, нищо няма да заличи загубата ми, но може поне да намалее.
Всъщност, мисълта за следваща бременност ми е единствената спасителна сламка в момента.

Да не говорим, че вече започнаха обажданията да ми честитят "хубавата новина"...  Confused

# 50
  • Мнения: 102
Сони, съжалявам за това което преживяваш. И аз изгубих моето първо момченце в 38 седмица. Беше отдавна и тогава дори епикриза от аутопсията не искаха да ми дадат. Да е жив и здрав доктора, който ме изроди, че с риск за работата си ми я даде да я прочета. Аз раждах на 15.09, на 30.11 бях вече бременна отново. Това бе моето спасение да не полудея.
Не се сърдете на тези, които незнаят какво се е случило и ви честитят. Аз имам познати, които вече 16г. ги е срам да ме погледнат, защото незнаейки ме попитаха.
На всички изстрадали момичета им пожелавам да гушнат живи и здрави рожби.

# 51
  • Мнения: 410
Мили мами относно забременяването това което на мен и казаха е че след секцио се чака най-малко 6 месеца, а след нормално раждане 3 са достатъчни. Последната консултация на която ходих след трагедията доцентката която ме преглежда ми каза че матката се възстановява за 3 месеца напълно. Но тъй като мен леко казано ме прецакаха да раждам секцио при мен минаха почти 7 месеца и мисля още малко и да става каквото ще. Така че.... когато психически се почувствате готови няма какво да му мислите, само мога да ви пожелая успех от сърце  Hug

# 52
  • Мнения: 106
Сони, съжалявам за това което преживяваш. И аз изгубих моето първо момченце в 38 седмица. Беше отдавна и тогава дори епикриза от аутопсията не искаха да ми дадат. Да е жив и здрав доктора, който ме изроди, че с риск за работата си ми я даде да я прочета. Аз раждах на 15.09, на 30.11 бях вече бременна отново. Това бе моето спасение да не полудея.
Не се сърдете на тези, които незнаят какво се е случило и ви честитят. Аз имам познати, които вече 16г. ги е срам да ме погледнат, защото незнаейки ме попитаха.
На всички изстрадали момичета им пожелавам да гушнат живи и здрави рожби.

Уау! Това е страхотно! Аз не смея да се надявам на такова щастие, но разчитам скоро пак да видя двете черти и този път да гушна ревящо бебе.

Няма нищо по-тъжно от тиха родилна зала...  Cry

Но... днес си дадох сметка, че моят син трябва да ме хареса, за да се върне при мен. А едва ли ще хареса ревяща, истерична и неподдържана мама. Днес се гримирах и бях навън... Трябва много сила, за да се изправиш след такъв шамар, а тази сила е в нас!!

# 53
  • Мнения: 186
Моят лекар ме посъветва да изчакаме 6 месеца. 6 месеца! На мен ми се струват като 6 години.

На мен също ми казаха да изчакам 6 месеца, но ... при последния преглед двама доктори казаха, че след третия може спокойно да започнем бебеправенето, защото съм възстановена напълно, а така или иначе не е гаранция, че ще стане от първия опит. Аз родих близначките нормално - август месец /Днес се навършват точно 6 месеца!!!/ Изчаках да ми минат лохиите, минаха още три чисти цикъла и започнахме маратона и не знам късмет ли беше или чудо, но стана от първия път  Praynig
Така, че когато се почувстваш готова, действайте, но поне изчакай да минат два, три цикъла, за да може организмът да се възстанови от стреса и все пак матката да възвърне нормалните си размери, за да може в последствие да приюти едно ново човече  Praynig Hug
По принцип има случаи в които жени раждат и почти веднага забременяват и износват детенцето си без никакви проблеми, но в крайна сметка каквото е писано това ще стане!
Успех ти желая и ни дръж в течение  Hug

F.a.t.e. и аз знам че след третия месец ако се чувстваш готова можеш да започнеш опити, но на мен ми се струва твърде рано. Единия доктор при който ходех ми каза че е по добре да се изчака поне 6 месеца, за да сме напълно възстановени както физически така и психически и аз съм по-съгласна с него, а другия ми каза че след третия цикъл може да се започне....Според мен всичко е Божа  работа..... yes

# 54
  • Мнения: 186
Момичета от загубата на бебчо се мина месец и половина, но ужасно ми липсва... Cry С такова желание го очаквахме  Cry , а сега като се замисля за следваща бременност ме обзема страх, дали всичко ще бъде наред, дали ще родя този път едно здраво и хубаво бебче?....и същевременно се чувствам че все едно предавам мъртвото си ангелче  Cry ! Все едно искам да го заместя , толкова скоро след загубата....не знам дали трябва но се чувствам виновна дори само че си мисля за друго бебе толкова скоро... Cry Cry Cry Виновна ли съм че искам да съм майка???

# 55
  • Мнения: 123
Момичета от загубата на бебчо се мина месец и половина, но ужасно ми липсва... Cry С такова желание го очаквахме  Cry , а сега като се замисля за следваща бременност ме обзема страх, дали всичко ще бъде наред, дали ще родя този път едно здраво и хубаво бебче?....и същевременно се чувствам че все едно предавам мъртвото си ангелче  Cry ! Все едно искам да го заместя , толкова скоро след загубата....не знам дали трябва но се чувствам виновна дори само че си мисля за друго бебе толкова скоро... Cry Cry Cry Виновна ли съм че искам да съм майка???

Изгуби ли човек надежда губи  себе си !

Както топлото слънце се крие зад облаците, така и истинското щастие е скрито зад сълзи !

Пожелавам успех на всички, съзнателно не разказвам аз какво съм преживяла за да не ви натъжавам допълнително, "имало да мине", но се радвам, че в никой момент не се отказах да се боря и да вярвам, че ще успея ! Не го правете и вие, не позволявайте отчаянието да ви превземе, всеки води своя битка, това е вашата.

# 56
  • Мнения: 309
[quote author=Sony_M


Но... днес си дадох сметка, че моят син трябва да ме хареса, за да се върне при мен. А едва ли ще хареса ревяща, истерична и неподдържана мама. Днес се гримирах и бях навън... Трябва много сила, за да се изправиш след такъв шамар, а тази сила е в нас!!
[/quote]
Много ме радват такива постове,разбира се силата е в нас  Hug разбира се че не трябва да се предаваме,всяка от нас заслужава да стане майка и вярвам че всяко момиче ще намери сила в себе си за да сбъдне мечтите си. Hug
leidi_06 никога не се чувствай виновна,за това че искаш да продължиш да живееш,никого не предаваш просто търсиш пътят напред  Hug
Това е което е споделила joli24 е така след нормално раждане опитите могат да започнат след третия месец,а след секцио най малко шест месеца трябва да минат.За мен когато загубих моето ангелче ме крепеше мисълта че след шест месеца мога да пробвам пак.Седем месеца след случилото се бременността беше факт.
 Hug Hug Hug Hug Hug за всички и вярвам че ще намерите сила в себе си да се изправите и да продължите напред с нови мечти.

# 57
  • Мнения: 410
maria_2103 това което написа направо ме разплака. Не съм чела скоро нещо по-истинско и по-смело от това. Определено ме зареди с още повече енергия и оптимизъм.

Пожелавам на всички вас момичета от сърце на този хубав празник усмивките и любовта да бъдат ваш спътник през целия ви живот. Само хубави моменти от тук нататък и нека всяка от вас сбъдне своята мечта....защото рано или късно мечтите се сбъдват  Heart Eyes  Hug

# 58
  • Мнения: 2 802
F.a.t.e. и аз знам че след третия месец ако се чувстваш готова можеш да започнеш опити, но на мен ми се струва твърде рано. Единия доктор при който ходех ми каза че е по добре да се изчака поне 6 месеца, за да сме напълно възстановени както физически така и психически и аз съм по-съгласна с него, а другия ми каза че след третия цикъл може да се започне....Според мен всичко е Божа  работа..... yes

Аз нямах търпение да минат. Просто тази надежда ме крепеше ... и сега продължава да е така, за да спра да мисля постоянно за случилото се и да пренасоча мислите си в сегашното бебче. Вчера се навършиха точто 6 месеца от раждането на момиченцата ми ... времето просто лети и не спира.
В крайна сметка всеки сам решава кога е готов  Hug Пожелавам ти скоро да почувстваш това желание и следващата години да гушкаш своето бебче  Praynig Hug

# 59
  • Мнения: 186
Скъпа  r@li както виждам ти вече очакваш твоето щастие, пожелавам ти лека и безпроблемна бременност!!! Относно времето което трябва да се чака всеки казва различно, но аз лично мисля да изчакам поне 5-6 месеца, защото ме е страх този ужас да не се повтори, макар че няма гаранция   Sad Все още ми е болно и раната ми не е зараснала, просто не се чувствам готова. Но се моля само когато дойде подходящия момент всичко да е наред...

 maria_2103 , както каза  joli24 думите ти са много силни и карат човек да се замисли и да погледне на живота по друг начин....Силно се моля и за мен скоро да изгрее слънце и да погледна на света през розовите очила  Hug Толкова искам едно малко и сладко бебче....

 F.a.t.e. и аз се моля за това  Praynig Praynig Praynig И се надявам това лято с божията помощ да съм женена и бременна отново  Praynig С две думи да разбера какво е щастие... Hug

Общи условия

Активация на акаунт