zdrasti i az imam absolutno sashtiq problem .... 
pishi mi pone da si spodelqme tarsq vsqkakvi nachini da se opravq
pishi mi pone da si spodelqme tarsq vsqkakvi nachini da se opravq - Публикувана: 7 фев. 2012, 22:21 ч.
- Последно мнение: 11 ноем. 2023, 22:25 ч.
Еметофобия: страх от повръщане
Може и да съм малка,но побърквам родителите и роднините си!!!Още от бебе ме е страх.Мама така ми каза.Когато съм повърнала за първи път съм пищяла и са ме завели в Пирогов.Питат ме дали ме боли аз крещя.Оказа се,че е било настинка и мен ме е било страх.Питам по 20 пъти на ден дали ще повръщам и вече никой не ми вярва когато ми се гади.Аз ако хапна нещо гадно и веднага почвам да плача дали ще повърна.
Моят съвет е да се изправите срещу страха , утре например започнете с нещо което малко ви притеснява и така всеки ден правете предизвикателството по-голямо .... какво най-лошо може да се случи , никой не е умрял защото е повърнал. То ,че е наприятно е факт , но само това 
излезте с нагласата,че дори и да ви се догади няма да ви пука и да става каквото ще , животът е един 
излезте с нагласата,че дори и да ви се догади няма да ви пука и да става каквото ще , животът е един
Спокойно, не мислете, че сте луди. Всеки човек изпитва дадени страхове....това просто си ни е заложено от природата. Проблема обаче възниква тогава, когато допуснем именно тези страхове да попречат на всекидневието ни и да унищожават шанса за водене на щастлив и пълноценен живот.
Аз лично като малък имах доста неприятни спомени свързани с гадните стомашни вируси, а един ден студент първа година в университета се разболях от грип през зимата, но със симптоми на повръщане и диария. Няма да ви казвам колко зле се чувствах. три дена не можех да стана от леглото, постоянно ми се гадеше и се чувствах като парцал. После оздравях, но малко след онази случка се отключи този гаден страх, за който говорите. Накратко искам да кажа, че съм изпитал това, което вие изпитвате в момента и знам как се чувствате. През годините доста съм мислил защо се получи така с мен и как съм могъл да се страхувам от една моментна физиологична нужда, която не може да застраши човешкия живот. Разсъждавах ден след ден, исках да установя каква е причината за появата на този страх и как мога да го елиминирам. Не исках да се сещам за него, когато излизам с приятели или когато съм на среща с жена, не исках да пречи на социалния ми живот и да превърне живота ми в ад. И в интерес на истината с течение на времето започнах да го контролирам. Равносметката: осем години по-късно след студентския грип до ден днешен: развивам собствена фирма и ми остава време да се прибера в дома, колкото да се наспя, пътувам в чужбина, водя социален и щастлив живот, доколкото обстоятелствата позволяват, въпреки всички трудности. Не искам да заблуждавам никой и сега страха се появява, но предимно тогава, когато усетя, че съм болен и трябва да прекарам няколко часа в тоалетната. : )))) Един вид, страх те е от високо, но само тогава, когато се качиш на последния етаж на висока сграда. През останалото време, когато си стъпил здраво на земята, не мислиш за височината. Ако желаете мога да споделя нещата, които ми помогнаха да преодолея страховете си и как се научих да ги контролирам, до толкова, че да не попречат на ежедневието ми.
Сега лягам, че стана 3:00 часа, а утре петела пак няма да изкукурига
Аз лично като малък имах доста неприятни спомени свързани с гадните стомашни вируси, а един ден студент първа година в университета се разболях от грип през зимата, но със симптоми на повръщане и диария. Няма да ви казвам колко зле се чувствах. три дена не можех да стана от леглото, постоянно ми се гадеше и се чувствах като парцал. После оздравях, но малко след онази случка се отключи този гаден страх, за който говорите. Накратко искам да кажа, че съм изпитал това, което вие изпитвате в момента и знам как се чувствате. През годините доста съм мислил защо се получи така с мен и как съм могъл да се страхувам от една моментна физиологична нужда, която не може да застраши човешкия живот. Разсъждавах ден след ден, исках да установя каква е причината за появата на този страх и как мога да го елиминирам. Не исках да се сещам за него, когато излизам с приятели или когато съм на среща с жена, не исках да пречи на социалния ми живот и да превърне живота ми в ад. И в интерес на истината с течение на времето започнах да го контролирам. Равносметката: осем години по-късно след студентския грип до ден днешен: развивам собствена фирма и ми остава време да се прибера в дома, колкото да се наспя, пътувам в чужбина, водя социален и щастлив живот, доколкото обстоятелствата позволяват, въпреки всички трудности. Не искам да заблуждавам никой и сега страха се появява, но предимно тогава, когато усетя, че съм болен и трябва да прекарам няколко часа в тоалетната. : )))) Един вид, страх те е от високо, но само тогава, когато се качиш на последния етаж на висока сграда. През останалото време, когато си стъпил здраво на земята, не мислиш за височината. Ако желаете мога да споделя нещата, които ми помогнаха да преодолея страховете си и как се научих да ги контролирам, до толкова, че да не попречат на ежедневието ми.
Сега лягам, че стана 3:00 часа, а утре петела пак няма да изкукурига
Здравейте,
не знам дали ще съм полезна, но ето и моята история за страха от повръщане:
Като бях малка(9 или 10 годишна) в продължение на месец повръщах всяка вечер и от там се появи и моя страх(докторите така и не разбраха какво причиняваше повръщането, няма и значение). Още се боря с страха, обикновено като видя на някой да му става лошо и почвам да треперя и замръзвам, плача(тъпо, но какво да се прави) Страха ми не е толкова силен, за да ме държи да не излизам от нас, но си има и кофти моментите като притеснението ми да пътувам или да ходя по пиянски места(дискотеки и др.) - не защото може да ми стане лошо, а защото може да стане лошо на друг и аз да видя тази ужасия. И какъвто съм карък това се случва често, пак си ходя де... През 2013 нещата бяха доста зле, не можех да пътувам и ям от страх... Имах изпити и се бях притеснила и почна да ми става лошо. Беше толкова зле, че в продължение на 1,2 месеца успявах да ям по 2 или 3 филиики хляб на ден от гадене... Страх от повръщане и постоянно гадене = моя кошмар, но се стабилизирах донякъде и оттогава вкуса ми се промени, почна да ми става лошо от доста храни и сега ми казват, че съм претенциозна(ако и те го изпитваха нямаше да плямпат ама какво да се прави :Д). Всичко е в психиката, не знам още как да се излекувам от страха, но мога да ти кажа как да го подтискаш, поне това успявам... Ако пътуваш в градския си взимаш едни хубави слушалки и много добре зареден телефон, пускаш на макс и не гледаш хората, само през прозореца - на който иска да му става лошо - нека, ти не виждаш и не чуваш. За миризмата, слагаш шалче на уста с парфюм или както решиш - помага ;–) А ако на теб ти става лошо докато пътуваш - на мен ми помагаха хапчета Деган. А за разболяването - не винаги се повръща като се раболееш, не го мисли и има Деган(така се успокоявам :Д, но не прекалявай с него, само за спешни случай)
Не ми се налага да го правя вече, защото почнах да свиквам, заради 2 фаза - пускаш си филми дето повръщат в тях(като любител на ужасите все се натъквам на такива. Знам, знам мъчение е, но само отначало - после почваш да свикваш)
Отнема време - страха не изчезва, но се подобряваш малко... Карък съм и се виждам нещо с повръщане, колкото да го избягвам, но от страна помага, почваш да свикваш и не е толкова страшно. Още ми е проблем в реалния живот де, там е по-трудно да издържаш на такива гледки... Толкова от мен, най- важното - борете се със страха и най-вече със самите себе си. Не разчитайте само на психолози - те помагат, но вие сами трбва да си помогнете най-много. Странен човек съм и тези неща ми помагат, ако някой иска може да ми пише да си поговорим
не знам дали ще съм полезна, но ето и моята история за страха от повръщане:
Като бях малка(9 или 10 годишна) в продължение на месец повръщах всяка вечер и от там се появи и моя страх(докторите така и не разбраха какво причиняваше повръщането, няма и значение). Още се боря с страха, обикновено като видя на някой да му става лошо и почвам да треперя и замръзвам, плача(тъпо, но какво да се прави) Страха ми не е толкова силен, за да ме държи да не излизам от нас, но си има и кофти моментите като притеснението ми да пътувам или да ходя по пиянски места(дискотеки и др.) - не защото може да ми стане лошо, а защото може да стане лошо на друг и аз да видя тази ужасия. И какъвто съм карък това се случва често, пак си ходя де... През 2013 нещата бяха доста зле, не можех да пътувам и ям от страх... Имах изпити и се бях притеснила и почна да ми става лошо. Беше толкова зле, че в продължение на 1,2 месеца успявах да ям по 2 или 3 филиики хляб на ден от гадене... Страх от повръщане и постоянно гадене = моя кошмар, но се стабилизирах донякъде и оттогава вкуса ми се промени, почна да ми става лошо от доста храни и сега ми казват, че съм претенциозна(ако и те го изпитваха нямаше да плямпат ама какво да се прави :Д). Всичко е в психиката, не знам още как да се излекувам от страха, но мога да ти кажа как да го подтискаш, поне това успявам... Ако пътуваш в градския си взимаш едни хубави слушалки и много добре зареден телефон, пускаш на макс и не гледаш хората, само през прозореца - на който иска да му става лошо - нека, ти не виждаш и не чуваш. За миризмата, слагаш шалче на уста с парфюм или както решиш - помага ;–) А ако на теб ти става лошо докато пътуваш - на мен ми помагаха хапчета Деган. А за разболяването - не винаги се повръща като се раболееш, не го мисли и има Деган(така се успокоявам :Д, но не прекалявай с него, само за спешни случай)
Не ми се налага да го правя вече, защото почнах да свиквам, заради 2 фаза - пускаш си филми дето повръщат в тях(като любител на ужасите все се натъквам на такива. Знам, знам мъчение е, но само отначало - после почваш да свикваш)
Отнема време - страха не изчезва, но се подобряваш малко... Карък съм и се виждам нещо с повръщане, колкото да го избягвам, но от страна помага, почваш да свикваш и не е толкова страшно. Още ми е проблем в реалния живот де, там е по-трудно да издържаш на такива гледки... Толкова от мен, най- важното - борете се със страха и най-вече със самите себе си. Не разчитайте само на психолози - те помагат, но вие сами трбва да си помогнете най-много. Странен човек съм и тези неща ми помагат, ако някой иска може да ми пише да си поговорим
Здравейте. Темата тук е "забравена" от доста години. Кой е успял да се справи с проблема и как? Моля, споделете.
Дъщеря ми е на 17 и тази фобия е унищожителна за нейната психика и нормален начин на живот, както и за цялото семейство - отказва да пътува, не може да е сама, рядко излиза, изпуска много в училище и т.н.
Благодаря предварително!
Дъщеря ми е на 17 и тази фобия е унищожителна за нейната психика и нормален начин на живот, както и за цялото семейство - отказва да пътува, не може да е сама, рядко излиза, изпуска много в училище и т.н.
Благодаря предварително!
Здравейте. Темата тук е "забравена" от доста години. Кой е успял да се справи с проблема и как? Моля, споделете.
Дъщеря ми е на 17 и тази фобия е унищожителна за нейната психика и нормален начин на живот, както и за цялото семейство - отказва да пътува, не може да е сама, рядко излиза, изпуска много в училище и т.н.
Благодаря предварително!
Дъщеря ми е на 17 и тази фобия е унищожителна за нейната психика и нормален начин на живот, както и за цялото семейство - отказва да пътува, не може да е сама, рядко излиза, изпуска много в училище и т.н.
Благодаря предварително!
Здравейте,
Минахме през същият този път с дъщеря ни - тя сега е на 18, но започна, когато бе на около 13 години.
Отказ от храна, отказ от ходене на училище, отказ от излизане на вън, среща с приятели, публични места и транспорт и т.н.
За да бъда кратък, това, което помогна бе Exposure Therapy, (ET) плюс вземане на антидепресанти, които й помогнаха много за да си стъпи на крака и да се отблъсне от дъното. CBT therapy сама по-себе си не е достатъчна, но в комбинация с ET може да помогне.
Тук можете да намерите едно от най-добрите описания тази фобия и насоки за справяне (както за потърпевши, така и за близки и родители):
https://www.turnaroundanxiety.com/emetophobia-the-secret-affliction/
(Статията е на англ., и е от няколко части, прочетете всяка една от тях!).
Като цяло - процесът не е лек, изисква много воля и кураж, но работи и тази фобия може да се постави под контрол.
Успех!