ЮНСКИТЕ мами с големите кореми през Март са здрави и засмени

Здравейте,
Много ми беше интересно да чета историите за раждане. Наистина всяко е уникално!

Моето протече доста нестандартно. Имах уговорка с лекар в София, познат на майка ми; когато нещата започнат – викам го. Термина ми беше на 20 юни. В края на май, (след 24,25) заслужено и малко късно излязох в отпуск. Изпращане от фирмата, подаръци за бъдещото бебе, почерпка от мен – супер. Но след този купон колегата, леко на градус, пресича на червено, блъскат го и се озовава в болница. Обажда се шефа и го удря на молба: „Имаме представяне във Видин, ти си го готвила, аз не мога да го водя,  ела с мен, ще те карам с хубава кола, бавничко, ще спираме...” Е, отидох. Представянето мина по ноти, но вечерта ме хванаха болки, водите изтекоха и се намерих в родилна зала, във Видин, 20 дни преди термина, без познати лекари, без мъжа ми, без дрехи за мен и бебе! Бях единствената родилка там и страшно ми се радваха – викаха ми „Мамче”! Хората се държаха страхотно, човешки, усмихнати, помагаха, стояха до мен  - и лекар и акушерка. Родих за половин час и веднага сложиха до мен дъщеря ми. Една стажантка пък ми показваше как да засуче бебчето, прави ми масаж за да потече кърмата... Не зная дали в София щеше да е така. На целия персонал там ще съм вечно благодарна за помощта и най-много за това, че споделиха с мен този уникален момент и го направиха с радост, а не го помрачиха ненужно! На четвъртия ден се прибрахме в къщи, пропътували много километри с малката госпожица – и в корема, и извън него!

Усмихнатото,   е това имах предвид под подробен разказ     браво и благодарности!

Adelinche,    
 
Kalimera,   новата тема е много красива! Ще се опитаме да почакаме тук още 2 странички 

Здравейте и от мен   Хубава приказка се е отворила... Аз какво да кажа... И моето раждане беше секцио, при това планувано, не знам какво са контракции, напъни и т.н.   Аз влязох в болницата на 01.10.2002 в патология заради високо кръвно и прееклампсия и си останах там до изписването ми на 21.10... най- дългите три седмици в живота ми  . На 14.10. моят док. дойде сутринта на визитация и ми каза " Днес никаква храна, само вода колкото да си изпиеш лекарствата, че ще раждаме" и беше един весел... и аз като почнах да пренасям едни багажи, викнах мъжа ми, то чанти, то чудо, даже телевизор си бях донесла в стаята, тогава нямаше в стаите тв... Успях да се изкъпя, избръсна и т.н. Искам да кажа, че все още не мога да преценя кое от двете е по- гадно... секциото или клизмата преди него... половин час не можах да изляза от WC-то, сестрите си помислили, че съм си заминала и тръгнали да ме търсят  . , поне им спестих бръсненето, смъкнаха ме в операционната зала и там какво да видя ... народ, пълно с хора  , сестри, анестезиложката, цяла група студенти .... сигурно имаше поне 15 човека и трябваше да се събличам пред такава публика ... ама като нямам избор, легнах, вързаха ме, вдишах и отцепих... после всичко ми е като на сън... събуждането, въпросите на сестрата, но пък болките ги помня сякаш беше вчера. Бебка ми я показаха на другия ден от вратата на реанимацията, успях да видя само една черна щръкнала коса   После за постоянно ми я донесаха чак на 4 ден...
Голям разказ се получи  

Здравейте,

Много хубава темичка сте започнали  

Сега и аз да разкажа...На 06.06.2005 бях на преглед сутринта. Доктора ми каза, че още е рано за раждане. Термина ми беше на 17.06.2005. Та така....прибрах се от консултацията на 06.06. и денят ми мина както обикновенно. Легнахме си вечерта с мъжа ми. Той заспа, а аз не успях. Имах някакво усещане в корема, като изтръпване  . Към 01ч. през ноща започнаха контракциите на 20мин. Станах и си направих тоалет. През това време зачестиха и тръгнахме към болницата. Бременноста ми я откриха в Шейново, д-р Чалманов и се запътихме натам. Без екип. Беше станало 03ч. Приеха ме, попълнихме документите, направиха преглед и казаха, че имам 3см разкритие. Заведоха ме в една стая и ме включиха да следят тоновете на бебо. След около 45-50мин дойде една сестра и ме отвърза. Каза да се разхождам или да си лежа. Контракциите ми започнаха да стават доста чести. Отидох директно към родилното да търся някой. Там д-р Павлов ме прегледа спука водите и каза, че раждането започва. Включиха ме на система и ме качиха на магарето. 05ч. започна всичко и 05:20ч сутринта вече моето малко момче изплака  . Като цяло раждането ми започна в 01ч и завърши в 05:20ч. сутринта на 07.06.2005. Възтанових се много бързо. Пожелавам на всички ни бързо и безпроблемно раждане  
В Шейново обаче имат политика бебто да не е при майката и ми го носеха през 3 часа за кърмене. През ноща го хранеха с биберон.   Едната смяна от акушерки бяха ужасни и намръщени.

Изписах роман  

Супер разказчета от r_m_e и liusy   
Сетих се да питам нещо - при секцио болките са следоперационни или има и по време на процедурата?       А при нормално раждане болят ли ако има разкъсвания? Само контракциите ли болят или и на напъните също?  Аз лично много искам да не опирам до анестезия, но като се знам каква съм... и кариес не давам да ми оправят без упойка /не преувеличавам/     Ще го видя на момента, както дойде.

При секциото болките са следоперационни, още със събуждането си започваш да ги усещаш и с всяка минута става все по - зле... но се преживява     За другите болки при нормално раждане и на мен ми е любопитно да разбера кога са най..... чувала съм какви ли не варианти  

Ивичка,  . Аз и по-подробно мога  , ама реших, че прекалявам вече и затова така по-сбито (за моите навици) беше  . Болките от секциото бяха след операцията - по време на нея не се усеща болка, т.е. ненормално е, ако усещаш. Доколкото съм чувала, при разкъсване/епизиотомия в хода на вагинално раждане, не боли - т.е. в самия процес на разкъсването - като парене се усещало всичко там долу и нямаш вече усещане за болка. Болката е до 10-те см. разкритие, после с напъните не боли, а като излезе бебето усещаш облекчение   - така са ми разказвали де. Дори много често шият без упойки, просто защото мястото е изтръпнало и така или иначе нищо не усещаш  . Има някои жени, които после ги боли след епио-то, но не знам дали е при всички така  .

Аделинче, извинявай, ако съм нетактична, но се обърках нещо.. Беше писала, че си минала по този път два пъти, едното бебе 5 кила и секцио, другото 2.5.. Сега само едно раждане разказа..  Аз ли се бъркам нещо?   Иначе - много се изкефих на твоето случайно раждане   - много обичам точно такива истории  . От предишната отчетна имахме една мама, която живее в Англия.. та тя роди вкъщи в крайна сметка - хич не го бяха планирали така, но всеки път като звъняли на тамошната бърза помощ, все било рано, а накрая вече таткото само говорел как вижда главата на бебето  .  

И аз мислех да попитам Adelincheto за същото... останах с впечатление, че е минала и през двата варианта на раждане, а мен това много ме вълнува понеже много се надявам този път да родя нормално 

точно така е,при мен беше абсолютно същото,само че не се разкъсах ами ме срязаха,което е по добрия вариант 

След епизотомия си боли. При мен болките продължиха около месец, като първите десетина дни бяха нетърпими. Но аз имах и епизотомия, и разкъсвания, просто бебето беше в много неблагоприятна позиция за раждане.

Може би от разкъсванията те е боляло  при мен болка нямаше,само опъване,което е дискомфорт но не и болка.

Болките са при контракциите. Когато започнат напъните не боли. Мен ме резнаха малко и не усетих нищо. Всичко отдолу ти е изтръпнало. Шиха ме без упойка. Пак нищо не се усеща. След това около десетина дена имах леки придърпвания отдолу, но не и болка.

И аз щях да питам точно това Аделинчето. Мислех, че имала нормално раждане и секцио. И аз се извинявам ако съм нетактична.

Да така е. На 20 год родих с планирано секцио, бебето беше голямо, вдигах и кръвно от килограмите (бях 80 кг на моите 1.56) - та по показания ме срязаха. Стана когато влязох в 9-ти месец. Не го помня подробно; поставиха ми епидурална упойка, извадиха бебето бързо, по това време си говорих с екипа. После ме зашиха, торбичка с пясък на корема - и на другата сутрин станах. Дадоха ми бебето след 2 часа  защото майка ми вдигна скандал че няма да засуче. Но не беше при мене, носеха ми я за кърмене. Гушках я седнала. Наистина след операцията, която е коремна, боли среза, дърпат конците, но се понася. Мина ми бързо.
Зная че основно препоръчват/препоръчваха преди?/ след първо секцио пак да е така. Но с втората ми дъщеря не е ставало дума, нямах показания за оперативно. А и се роди без проблеми.
Засега също залагат на нормално раждане, но ще видим - то е Божа работа.

Ех,моми4ета,засегнахте болната ми тема.Сега ще напиша нещо,за което много от вас ще ме осъдят!Аз ще раждам секцио по желание и единствената при4ина се нарича:СТРАХ.Няма да изпадам в подробности около първото си раждане(нормално),защото смятам,4е  жени,които предстои да раждат,не трябва да се стресират!За това тоя момент ще го преско4а,4е ми е травма и до днес..Казват,4е възстановяването след  секцио било болезнено и бавно,е ,да ама поне ще знам,4е вси4ко с малката ми души4ка е наред..някак си само на мен ще ми е гадно..и първия път не можех да си сядам поне два месеца на задника,защото имах много шевове,то не бе промивки,не бе болка на всяко пишкане...да не ви говоря...а за секс изобщо не помислихме 6 месеца:(,за това сега избирам другия вариант,пък дано не съжалявам!Всеки сам да решава!

svetla_r аз доколкото знам  наскоро говориха,че секциото по желание го забраниха,трябвало да има медицински показатели. Благодаря на всички които споделят своите емоции и преживявания свързани с раждането....на мен лично ми действат много успокояващо