Различията при близнаците и как се справяме с тях

  • 3 166
  • 28
  •   1
Отговори
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Здравейте. Имам близнаци на 4 год, които с възрастта стават все по-различни един от друг. Коренно различни са като характер и темперамент (да не кажа пълни противоположности). Което до скоро само ни забавляваше и ни радваше. Но вече стават големи и започват да проявяват съвсем различни наклонности и способности. Та за тях ми е въпроса. По-точно - за различните "извънкласни" занимания - как се справяте с тях. В нашия случай единият е много музикален, артистичен, старателен, но е лош спортист. Другият пък е като професионална маймуна - много жилав, подвижен, безстрашен, любопитен, добър спортист, но музикален инвалид (като майка си  Mr. Green). В което няма лошо, децата са различни. Тук обаче се явява следния проблем. Ако запиша единият на едно занимание, а другият на друго - всеки според наклонностите му (независимо в градинаа или извън нея) веднага настава драма. Незаписания се сърди и тръшка защо не е записан, записания не ще да ходи сам, отделно се тръшкат че трябва да се разделят (дори за 1 час)....  ooooh! А да ги запиша и двамата на всичко само зада има мир ми се вижда безмислено. Да не говорим, че разходите ми идват в повече. И един чисто организационен проблем - какво правя с "незаписания" докато водя "записания" (ако говорим за занимания извън градината) и като имаме предвид, че през повечето време ги гледам сама?  newsm78
Изобщо с две думи.... иска ми се през есента да ги запиша на поне по едно извънградинско занимание и приемам съвети как да стане, така че заниманията да са различни на двамата?  newsm78 Споделете опит.

# 1
  • Мнения: 7 803
ми за един час ходиш в близка градинка само с единя. след като никога не са разделяни е нормална реакция, мисля че ще отмине. най-добър вариат е ако и двамата по едно и също време имат занимания и няма да имат време да се сърдят. трудно е обаче да се намерят точно пасващи занимания за двамата по едно време  Thinking не съм имала проблеми с тръшкането, щото са свикнали да правят различни неща сами. за моите даже е супер купон някоя да е сама с мен, ходим да пазаруваме или ходим в градинката. случва се и да ги канят поотделно на рожденни дни и се налага да измислям какво ще правим с другата, но като цяло се кефят, сама с мама. дано намериш изход

# 2
  • Мнения: 4 756
Савина, моите са с година по-малки от твоите. Безкрайно трудно е, но пък и не съм очаквала да е лесно.
 Момичето е толкова активно, че брат и съвсем се сви.

 Изчакай още една година за запис на подобни мероприятия. Хем ще имаш време чисто организационно да си го измислила перфектно Laughing

# 3
  • Sofia
  • Мнения: 9 789
Какво ще се промени след 1 год?  newsm78

Наистина много страдат като са разделени. В момента мъжът ми сглобява секция и аз изведох единия, за да не му се пречкат. Понеже валеше, а трябваше да обикалям пазара нямаше как да взема и двамата. Та този, който дойде с мен, първо беше много доволен, че е сам с мама. Това трая 10 мин. След което 200 пъти ме попита къде е брат му, какво прави сега, защо не е с нас, извади ми душата да се прибираме, защото му е мъчно за брат му и накрая се разрева за него.  ooooh! Същото е било и с този, който остана в къщи. Като се прибрахме 10 мин се прегръщаха и целуваха, като че ли не са се виждали от години (бяха разделени по-малко от час).  Joy

# 4
  • Мнения: 7 803
нормално е щом не се случва често, ако започнеш да го правиш целенасочено ще се успокоят. взимаш единя за 10 мин, на следващия ден другия за 10 мин. и полека увеличаваш времето. казваш примерно ти трябва сега да ми помогнеш да пазаруваме, а брат ти ще помогне на тати за секцията. после щее има да си разказвате кой какво е правил. знам, че е много трудно, но минава, ако си постоянна. и моите бяха така в началото, къде е сетра ми, кога ще я вземем, айде станали време, искам при нея ......... и така до безкрай, но в един момент се успокоиха, че винаги се връщаме при сестричката и вече не им прави впечатление

# 5
  • Мнения: 266
 При мен се е случвало да пратя само едната на градина,примерно като е болна другата.Освен ,че си липсват,и другите деца от градината постоянно питат къде е другата сестричка и се напомня,че едната я няма.Странно е не само за близначките ,но и за останалите.Леличката и госпожите също питат по няколко пъти и това прави ситуацията още по трудна за детето,което е на градина.Иначе по отношение на интересите им моите деца както и почти всички други май, са съвсем различни ,като бяло и черно са Simple Smile.

# 6
  • Мнения: 1 174
И според мен е нужно да ги разделяш, макар и за малко,при нас е по-лесно, защото са момиче и момче, Дария например ходи на художествена гимнастика, а Ради на бойни изкуства, няма как и двамата да са на едно и също и те го разбират и няма проблем. На английски пък са заедно.В първа група ми бяха почти винаги заедно болни, но сега не е така и нямат проблем да ходят по сами на градина. Ще трябва повече да им говориш, че са различни и не могат и двамата да могат да правят едни и същи неща, единия ще е добър в едно, другия в друго.
Успех!

# 7
  • софия
  • Мнения: 1 201
А кога според вас е време да започна да ги разделям за малко-на мен ми се иска да избегна доколкото мога такива ситуации като започна да ги разделям по-рано, преди да свикнат твърде много един с друг.Друг довод ми е, че синът ми е много свит, а е само на 1.8 год-като ги изведа в парка сестра му беснее, тича, скача, включва се моментално в игрите на други дечица, а той гледа отсрани-не ми се иска да се учи да разчита на нея, а да може и той да общува.Може би е рано да ги мисля тези неща, но на мен ми се струва, че е време да взимам мерки Grinning Иначе засега ако заведа девойката на лекар(единствените случаи, в които са разделени), тя си стои кротка, а ако е младежът-дава зор и ме тегли да си тръгваме

# 8
  • Мнения: 4 965
Аз, като върл противник на крайностите при разделянето, но и като майка на 2 коренно противоположни същества, ще се изкажа в абсолютна подкрепа на различните извънкласни занимания, при които всяко дете развива собствените си заложби и качества. Не е трудно, ако намериш подходящ детски център, който да предлага различните неща на едно място и да не се налага да "хвърчиш" из града. Това конкретно е нашият метод. Peace
И задължителни кратки раздели - единият с мама до магазина, а другият с тати вкъщи - така се започва. И при нас едната си е стояла вкъщи болна, а другата е ходила на градина или училище. Понякога пък едната ходи за по 2-3 дни с баща си на вилата, а другата остава при мен. Не съм усетила да си липсват, само им е малко по-скучно.

# 9
  • Мнения: 1 174
Абсолютно споделям мнението на azaf и при нас така започнах в началото разделянето, за по 10-15 мин. и така постепенно се увеличава.Тази седмица например Дария беше болна, Ради си ходи без проблем на градина, аз по цял ден съм с нея,но в 17 го взимам от градина и няколко часа сме на вън,докато тя си е в къщи.
Миналата година за първи път ги разделих за по 1 седмица, първо бях с единия в друг град на гости на баба ми, после ги сменихме. И двамата се чустваха и на двете места добре, като Дария малко и е било мъчно за мен, а не за брат и.  Simple Smile Така и децата си починаха един от друг, и майка им най-вече  Mr. Green Според мен има моменти, в които е добре да са разделени, (като странични занимания за всеки по отделно, разходки по отделно, време с мама и тати само с единия, после с другия и т.н.)но аз например не бих ги разделила в началното училище.  Peace

# 10
  • Мнения: 4 965
... но аз например не бих ги разделила в началното училище.  Peace

И аз не бих ги разделила в училище, докато не дойде време сами да решават дали искат да учат на едно място или на различни - т.е. до гимназията ще са заедно (изцяло за наше удобство, за да не трябва да ги прибираме от различни училища или да ходим по на няколко родителски срещи  Mr. Green). Не искам напълно да ги разделям, понеже съм свидетел на постигане точно на противоположния резултат при разделени близнаци - братя, които не можеха да се понасят, дори открито се ненавиждаха.

# 11
  • Мнения: 7 803
ми как точно са разделени, те ако са живяли в различни семейства нормално да е прекъсната връзката между тях. щото аз пък познавам такива, които са си живяли нонстоп заедно и единя не харесва другия изобщо. той доста криминални прояви има и е ясно що брат му не го иска. нещата са доста комплексни да се твърди, че разделянето или не е виновно за всичко е тъпо. не виждам нищо лошо децата да са в едно училище, ако са в различни класове. и за децата и за родителите им е добре. но според мен децата трябва да свикнат, че няколко часа без близнака не е края на света. аз като казвам разделяне нямам предвид тотално отделяне, а именно за по няколко часа. моите лично са по-близки след раздяла в детската. като се видят то са едни прегръдки, едни целувки, разказват си кой какво правил и има по-малко време за щуротии  Mr. Green нямат проблем едната да е на детска, а другата ако е болна вкъщи. засега не са разделяни за дни, но ежедневно за часове
а и моето усещане за децата е различно, като съм само с едната. мога да се концентрирам в нейните желания и чуства и не е нужно да се съобразяваме с едно дете. правим това, което тя исак, а не сестра и. това не може да се опише, трябва всеки сам да го усети и да прецени кое е най-добре

Последна редакция: вт, 17 апр 2012, 09:56 от Херцогиня фон Дж-то

# 12
  • Мнения: 4 965
Дж,  Hug
Случаи и примери имам много и в двете посоки - и в положителна, и в отрицателна (все пак, около мен близнаци дал Господ Crazy) - това съм ти казала, че с теб само на маса и на бира го нищя. Wink
... това не може да се опише, трябва всеки сам да го усети и да прецени кое е най-добре
Ето, това е истината!  bouquet

# 13
  • Мнения: 1 174
Абсолютно е така, всичко е индивидуално и  родителите, които най-добре си  познават децата решават кое ще е най-добре за тях. За моите съм сигурна,че след време сами ще изберат различни училища и занимания, но поне в началното училище няма да ги разделям, след това решават те.

# 14
  • Мнения: 7 803
азафче, не знам още кога си идвам, но за бира съм винаги готова  Mr. Green

Общи условия

Активация на акаунт