още едно ангелче там горе

Розито, ще ти кажа нещо което знаеш със сърцето си - ще продължиш...или не - двете зависят еднакво от теб. Можеш да продължиш към своето щастие напук на болката, можеш и да се откажеш - от всичко, дори от Живота.
В един страхотен филм с Мерил Стрийп (нещо за Африка беше) героинята загуби много в живота - и в последния си монолог тя каза следното: "Човек може да понесе много - повече отколкото си мисли. НАпример аз - когато ми е най-тежко да мисля за болката си - и мисля, че не мога да понеса повече - тогава продължавам да мисля още миг....и се оказва че мога да понеса много...дори и това".
Във всеки случай смисъла бе нещо подобно.
Розито, обичай, бъди обичана продължи напред, изживей живота си максимално пълноценно и максимално смело...плачи, страдай и се свивай колкото ти е нужно...главата ти ще се вдигне сама и когато си готова! Много болка има в теб и тя трябва да бъде изстрадана - любимите ни трябва да бъдат ожалени така както го заслужават. Когато пуснем болката през нас с времето би трябвало тя да пресъхне - няма да иозчезне, но няма да е като река, помитаща всичко пред себе си.
  ние ще сме тук за подкрепа и за утеха 

catnadeen  
Розито,съжалявам за това ,което си преживяла,винаги,копгато имаш нужда ще сме тук и ще те подкрепим в пътят ти към търсене на щастието!Не се предавай,мила

Миналата седмица бях на едно обучение от работа с едни психолози. Вярно, че темите бяха с друга насоченост, но като идея за душевния мир в личността и вътрешния баланс – намерих много общо. Наистина ме накараха доста да размишлявам и то от друга гледна точка, през съвсем различен ъгъл. Като че ли след това не съм си задавала онези въпроси без отговор, ами по скоро съм в размисъл кое би ме накарало да се почувствам малко по – добре и да успокоя душата си. И в този ред на мисли все повече се убеждавам, че наистина ако събера сили за една следваща бременност, ще имам по голям шанс за щастие. Борбата вътре в мен наистина е голяма но с цялото си сърце искам здравия разум да надделее. Знам, че моето детенце няма да се върне и няма какво да го замести, но знам и че усмивката на негово братче или сестриче ще ми даде голям смисъл за живот.
LemonDesi благодаря ти  за подкрепата и от сърце ти желая да не изпитваш тази болка. Радвай се на малкото съкровище и му отдай цялата си  любов.  Аз все още влизам скришом в темата да се радвам на малките сладурчета, макар и да се натъжавам, че не можах да гушна моето дете.
Винаги съм била силен характер и се надявам и този път да оцелея, а именно за да имам шанс да се изправя. mii , maia_a , Марго , rossy_ros  , svetl@ , fever , QueenBee , a_tita , catnadeen , elisalou  , joli24 , r@li  , leidi_06 благодаря ви момичета и всички други които не съм изредила, силата която ми давате наистина е голяма. Може и банално да ви звучи, че не бих се справила без вас, но вие знаете същността на тези думи и колко са искрени. Истина е, че дори и само да ме изслушате и да ме разберете, понякога е достатъчно   

Мила Рози, радвам се че успяваш макар и малкото време което е минало толкова трезво и здраво да мислиш върху всичко което си преживяла. Ние оцеляваме и се изправяме въпреки всичко и всички защото сме по-силни отколкото сме предполагали. За себе си мога да кажа че единствено мисълта и надеждата за следваща бременност ме държи. В началото когато започнахме с опитите не бях готова, чувствах че предавам детето си по този начин и му търся заместител, но сега виждайки че не става толкова лесно колкото съм мислила, преборих се с лошите мисли и съм по-готова от всякога. Готова да продължа с нови сили. Пожелавам ти бързо възстановяване и по-скоро да сбъднеш своята мечта за да продължиш и ти напред   

Рози,миличка прегръщам те силно и вярвам че ще се пребориш а един ден ще държиш едно здраво бебе в прегръдките си .Вярвай в това, въпреки че сега ти изглежда невъзможно ,но аз съм тук от 5 години и много ми е тъжно че има нови и нови страдащи момичета от безхаберието на нашите доктори ако изобщо могат да носят тази титла някои от тях.Бъди силна момиче!

Мила Рози, пожелавам ти скоро да гушкаш най-хубавото бебе на света!!! И много кураж!!! Не е лесно знам, защото и аз минах по този път, но трябва да сме силни, за да продължим напред!!! Кураж, мило майче и ако имаш нужда насреща съм!!!

Да наистина искам да продължа на пред. И си го повтарям всеки ден и всеки път когато сълзите сами тръгнат. Знам, че ще успея, защото много го искам. Незнам кога, но се надявам да е скоро, ако ли не ще почакам нетърпеливо. Понякога се чувствам силна докато не дойде последната капка и чашата ми не започне да прелива, разплаквам се, за да я изпразня малко, за да продължа да поемам новите капчици напред. Преди седмица на кумците ни се роди второ детенце, първоначално се стъписах, после се овладях и се зарадвах и накрая като останах сама се наревах. Трудно ми беше, но намерих сили да се видя с мамчето, но си мисля че нямам такива да видя детенцето. Много е силна дилемата в мен – тази невинна душичка, на която ще съм кръстница не е с нищо виновна, но не съм убедена, че ще се сдържа да не ревна като магаре като я видя. Чувствам се хем виновна, хем подтисната, че мога да се радвам на другите деца, но не и на моето. Но съм си обещала, че пак ще имам детенце, а защо не две или три. Знам, че моето ангелче няма да остане без братче или сестриче.

РоЗиТо аз вярвам че ти можеш да продължиш напред,вярвам и в това че ще гушнеш бебче Просто понякога трябва време,за да приемем случилото се,за да изживеем болката си и както една мама в този форум беше казала на мен преди година.Когато си готова да се радваш на чуждите деца без да текнат сълзи от очите ти,ще си готова да продължиш напред и да имаш детенце.Желая ти и на теб скоро да ти се случи това щастие.Аз много се борих със себе си,налагах си да издържам покрай бебчета,примирих се със съдбата си и се моля този път да сбъдна мечтата си

Момичета всички ще продължим напред защото сме силни...
Розито аз съм по същия начин като теб макар че вече толкова време мина....Събирам сили, изправям се, когато ми дотежи да бъда силна, изплаквам всичко стаено в мен и след това се изправям със същите сили готова да продължа. Относно кумците ви не си длъжна да правиш нищо щом все още не си готова. Нормално е срещата с бебенцето да те обърка. Аз също минах по този път. Моята най-добра приятелка роди преди 6 месеца. Тя също си има момиченце, а моето след 23 дни щеше да стане на една година. В деня в който тя роди плаках цял ден, когато ходих на 40 дни на сарандисването на детето също плаках, когато я видя все още изпитвам смесени чувства, защото всеки път когато я погледна все едно виждам моето момиченце, но живота е такъв и ние трябва да приемем и да продължим. От 3 месеца вече правим опити, но нищо не става и вече започвам да се притеснявам, а все си повтарям че трябва да съм спокойна и когато видя едната черта и направо света ми се срива. Но не се отказам и знам че когато най-малко очаквам чудото ще стане. Не трябва за миг дори да съжаляваш и да се чувстваш виновна че се радваш на другите деца, защото и аз също като r@li мисля че когато това стане тогава ще си готова отново да бъдеш мама. Искрено и от все сърце ти пожелавам това скоро да стане. 
А на теб мила r@li пожелавам ти най-скоро да чуем хубавите новини и да не забравиш да покажеш после снимки на малкото съкровище. Много  за късмет и знай че всичко ще бъде наред   

Лекарите изпратиха и нашето бебенце на небето. Вярвам, че има възмездие...........

Измина една година и пак е 25-ти февруари. Денят, който преобърна живота ми. Денят след който няма усмивка, няма щастие, няма покой. Цялата седмица е пред очите ми, час по час, миг по миг. Преживявам всяко изпитано чувство сякаш се случва за втори път в главата ми. Толкова  ми е тъжно и самотно, макар да не съм сама. Не съм сама, но моето ангелче го няма, то е Там  и сигурно ме гледа от небето. Дано Там няма болка, дано  от Там разбира колко много го обичам, че никога не бих го забравила и че ужасно много ми липсва. Бих дала всичко сега да празнувам първия му рожден ден, а не да му изпращам балони от гробището, да гледам как летят към небето и да се надявам на знак.
 Толкова много боли, както в деня когато разбрах, че е ангел. Най-прекрасния ангел. Болката не е станала дори и с една идея по малка. Сърцето се раздира по същия начин и който казва, че времето лекува не му вярвайте !!! След една година пак толкова боли и пак съм толкова объркана, пак мислите ми са в хаос и няма ред в главата ми.
И аз не знам как събрах смелост да продължа да живея и сега да очаквам пак детенце. Но сега е още по страшно. Страха и болката са част от живота ми. А никой не казва как се живее с тях цял живот. Как се свиква това да е ежедневие или как се научаваш да се примиряваш, че това е твоята съдба. Всяка сутрин си казваш, болката е толкова голяма, че не мога да живея повече така и всяка вечер затваряш очи и си мислиш: мина още един ден, докога ли ще издържа?!

Обичам те мило мое дете 

Розинка, прегръщам те ... 
За детенцето ти 

И да, колкото и невероятно да ти изглежда в момента, свиква се!

Рози миличка, прегръщам те 
За мъничкото пумпалче

Рози миличка  ....Знам колко ти е тежко и колко те е страх..Боли, но не може да живеем в миналото особено когато трябва да сме силни заради това което очакваме. 
За твоето ангелче 

Рози много силно те прегръщам миличка  
за твоето ангелче