За съжаление не мога да изтрия и цитатите, но няма значение...Приемете, че изобщо не съм писала в тази тема...
- Публикувана: 24 апр. 2012, 22:03 ч.
- Последно мнение: 15 юни 2012, 22:47 ч.
Чак сега се изпуснаха, че съм осиновена!
Не виждам смисъл да се карате. Мненията са отражение на характера. За Тумбето е по-лесно да навика, да е дръзка, да е ако щете малко по-груба и има хора, на които нейните коментари биха повлияли позитивно. На мен като ми кресне някой я се стегни в труден момент, ми е по-лесно, от колкото да ме прегръща и да реве заедно с мен. До характер е, както казах.
Сисили, съветвам те да дадеш мир на себе си и прошка на родителите си. Сама каза, че са хора на възраст. Има хиляди възможни отговори на въпроса защо не са го направили до сега. Било ги е страх как ще реагираш, било ги е страх да не тръгнеш да търсиш истинските си родители и да те изгубят, било ги е страх, страх, страх, дори и само от мисълта за този разговор. Сигурна съм, че и на тях не им е било лесно да живеят с тази тайна, но са го направили, вярвайки, че така е по-добре за всички. Тежко е, сигурна съм. Но това са хората, които са те отгледали и те не са ти мислели лошото. Изкарай емоциите си, плачи, викай и после просто спри да го мислиш. Знам, че ще е трудно, но ще се справиш.
Сисили, съветвам те да дадеш мир на себе си и прошка на родителите си. Сама каза, че са хора на възраст. Има хиляди възможни отговори на въпроса защо не са го направили до сега. Било ги е страх как ще реагираш, било ги е страх да не тръгнеш да търсиш истинските си родители и да те изгубят, било ги е страх, страх, страх, дори и само от мисълта за този разговор. Сигурна съм, че и на тях не им е било лесно да живеят с тази тайна, но са го направили, вярвайки, че така е по-добре за всички. Тежко е, сигурна съм. Но това са хората, които са те отгледали и те не са ти мислели лошото. Изкарай емоциите си, плачи, викай и после просто спри да го мислиш. Знам, че ще е трудно, но ще се справиш.
Поли, много си права 
. Не искам да се карам с никой във Форума, просто по някои теми и въпроси реагирам така-остро. Вероятно реагирам така, защото аз самата съм такава и в дадени ситуации имам нужда от "шамар", за да се освестя. Не винаги "галенето с перце" помага. Съжалявам, че не ме разбраха и най вече Сесили. Аз просто исках да и кажа, че това е тя, че няма прична за драма, че всичко е наред, но го казах по моя си начин. А то какво излезе .... 
. Не искам да се карам с никой във Форума, просто по някои теми и въпроси реагирам така-остро. Вероятно реагирам така, защото аз самата съм такава и в дадени ситуации имам нужда от "шамар", за да се освестя. Не винаги "галенето с перце" помага. Съжалявам, че не ме разбраха и най вече Сесили. Аз просто исках да и кажа, че това е тя, че няма прична за драма, че всичко е наред, но го казах по моя си начин. А то какво излезе ....
Бягане от къщи, търсене на биологичните родители-такива са понякога резултатите, ако детето е в крехка възраст. Идеализиране на биологичните родители......Освен това децата в такава възраст трудно пазят тайна, а родителите могат. И ако не желаят около тяхното семейство да се завъртят клюки и интриги.... Да не забравяме, че всяка истина може да бъде "украсена" с куп лъжи. Мисля, че ще ги разбереш. Когато някой е на преклонна възраст още повече трябва да бъдем склонни да му прощаваме.
Хич не им е било лесно на тия хора - в течение на годините периодично да им се отправя въпроса: "осиновена ли съм,осиновена ли съм,...,осиновена ли съм?"...
Да научиш на 43 години за осиновяване е опустошително. Не е повод да се премества клюкарника тука.
Само по телевизията съм виждала хора с такива истории. Всички до един се чувстват мамени. Всички до един много добре разбират мотивите на осиновителите, така че няма нужда да им обяснявате. Това не пречи да са объркани (меко казано). Целият им живот се преобръща. Човек се чувства предаден, ако разбере,че приятел го е лъгал или приказвал зад гърба му, да не говорим за майка и баща.
Много моля списващите тук малко да мислят, преди да пишат.
Само по телевизията съм виждала хора с такива истории. Всички до един се чувстват мамени. Всички до един много добре разбират мотивите на осиновителите, така че няма нужда да им обяснявате. Това не пречи да са объркани (меко казано). Целият им живот се преобръща. Човек се чувства предаден, ако разбере,че приятел го е лъгал или приказвал зад гърба му, да не говорим за майка и баща.
Много моля списващите тук малко да мислят, преди да пишат.
Хич не им е било лесно на тия хора - в течение на годините периодично да им се отправя въпроса: "осиновена ли съм,осиновена ли съм,...,осиновена ли съм?"...
И аз съм имала едни съмнения,както сигурно болшинството от децата в определена възраст.Задавала съм въпроси в един период - получила съм някакви отговори...
Сега вече след толкова време съмненията ми хич не ми изглеждат да са били неоснователни,прибавят се и нови,щото вече и аз съм майка,ама за какво ми е да питам?
Ей така ,за да изкрещя в лицето на едни 70 годишни хора - видяхте ли,знаех си че съм права?!?!?
Ей това не разбирам.Има някои рани,в които не трябва да се рови.Истината на всяка цена-пълни л...а.
Истината е важна и заради това
.Мисля,че това е достатъчно сериозен мотив.
Какво му е лошото да кажеш на един пълнолетен човек, че е осиновен, още повече, че ако децата му примерно имат някакво заболяване, да е ясно къде да се търси причината.
Много моля списващите тук малко да мислят, преди да пишат.
Аз ще предложа разсъждения от друг ъгъл, за да поразмислите че има и други казуси в живота.
Преди време, когато татко се разболя аз търсех жена да се грижи за него, защото бях бременна. Първата жена бе пенсионерка и не умееше, намерих втора млада жена. Тя имаше уменията и желанието да свърши всичко за един тежко болен човек, но имаше малко дете на годинка и нещо и нямаше пари, нямаше дом, нищо. Поех тежката съдба да й помогна да не изастави детето си в дом, както я грозеше ситуацията и тя да ми помогне за татко. Платих й дълговете, настаних я.
В продължение на шест години разчиташе за всичко на мен и тя и детето докато тръгна на училище и тя си стъпи на краката. Не знаеше къде се плаща тока, водата, кабелната, телефона. Когато татко си отиде за благодарност през една съботна сутрин тази жена изнесе повече от половината ми домакинство и остави дългове след себе си, които плащах една година след това.
Аз съм в хармония със себе си, че едно дете е останало при биологичната си майка благодарение на моето разбиране и подкрепа. Но каква майка е тя? се питам. Щом постъпва така, а не разбира какво е да благодариш.
Преди време, когато татко се разболя аз търсех жена да се грижи за него, защото бях бременна. Първата жена бе пенсионерка и не умееше, намерих втора млада жена. Тя имаше уменията и желанието да свърши всичко за един тежко болен човек, но имаше малко дете на годинка и нещо и нямаше пари, нямаше дом, нищо. Поех тежката съдба да й помогна да не изастави детето си в дом, както я грозеше ситуацията и тя да ми помогне за татко. Платих й дълговете, настаних я.
В продължение на шест години разчиташе за всичко на мен и тя и детето докато тръгна на училище и тя си стъпи на краката. Не знаеше къде се плаща тока, водата, кабелната, телефона. Когато татко си отиде за благодарност през една съботна сутрин тази жена изнесе повече от половината ми домакинство и остави дългове след себе си, които плащах една година след това.
Аз съм в хармония със себе си, че едно дете е останало при биологичната си майка благодарение на моето разбиране и подкрепа. Но каква майка е тя? се питам. Щом постъпва така, а не разбира какво е да благодариш.
Sessilly споко де, какво толкова се е случило, още повече, че си го чувствала някъде св себе си (с такова впечатление останах от четенията)...нали с дечицата сте добре, нямате заболявания, а пък и то...не дай си боже да има такива (генетични) то знаеш не -знаеш може ли да се избегнат 
(аз също съм от тези, на които са им казали на 30 и отгоре...никъде никога не съм го казвала, то и никой не ме е питал де, но от една страна някак като сметнах 2 и 200 го чувствах в себе си, майка ми го каза в последната 1-2 год от живота си, след смъртта на баща ми...доводите мисля са тези, които милинка е писала на първата стр...кой знае в какъв страх са живели милите да не би някоя "добра лелка" да не ми каже ...определено не са ме познавали 
аз пък го приех така темерутски, че дори и въпроси не задавах...дет` се вика на някого, ако му трябвам да ме намери...мен само ми е любопитно, ама не бих се трогнала да търся някого, единствено си мисля, че имам брат, но едва ли ще го познавам някога И какво от това? Нищо не се променя, Сесли, живей си живота, мила, хич не се обременявай с тежки мисли какво е щяло да бъде, ако...
Помагай на хората, които са те отгледали с каквото можеш и толкова, така е било писано и да си знаела навремето какво? какво реално би променила, най-много да се тормозиш с нещо защо не съм като другите И какво не ти е като тях - нали сте живи и здрави, това е важното!
споко де, какво толкова се е случило, още повече, че си го чувствала някъде св себе си (с такова впечатление останах от четенията)...нали с дечицата сте добре, нямате заболявания, а пък и то...не дай си боже да има такива (генетични) то знаеш не -знаеш може ли да се избегнат (аз също съм от тези, на които са им казали на 30 и отгоре...никъде никога не съм го казвала, то и никой не ме е питал де, но от една страна някак като сметнах 2 и 200 го чувствах в себе си, майка ми го каза в последната 1-2 год от живота си, след смъртта на баща ми...доводите мисля са тези, които милинка е писала на първата стр...кой знае в какъв страх са живели милите да не би някоя "добра лелка" да не ми каже
...определено не са ме познавали аз пък го приех така темерутски, че дори и въпроси не задавах...дет` се вика на някого, ако му трябвам да ме намери...мен само ми е любопитно, ама не бих се трогнала да търся някого, единствено си мисля, че имам брат, но едва ли ще го познавам някога И какво от това? Нищо не се променя, Сесли, живей си живота, мила, хич не се обременявай с тежки мисли какво е щяло да бъде, ако... Помагай на хората, които са те отгледали с каквото можеш и толкова, така е било писано и да си знаела навремето какво? какво реално би променила, най-много да се тормозиш с нещо защо не съм като другите
И какво не ти е като тях - нали сте живи и здрави, това е важното!
''Едно време хората са били още по груби и лоши.Викали са на осиновеното дете ''колеле'',а на майката ''ялова''.Гадост,гадост!Пък и родителите винаги трупат грехове към децата си,децата винаги съдят родителите си и не ми прощават.Според индуизма хората с обща карма се прераждат заедно от живот на живот,за да платят дълговете си.В един си живот може да си майка ,изоставила детето си,в друг-изоставеното дете.Аз вярвам в това,много е разумнно.Ако живота е училище,както казват,дълго и трудно се учим да живеем,нали?
Много мислих,преди да се включа тук,но сега като се замисля,май всеки е прав за себе си!
Ще споделя за два случая за осиновени деца и реакцията на родителите,когато около 7-8 годишни някой се намира да им каже:
Първият случай,майката обяснява подробно,как са взели детето от дома,как някой друг го е родил,но сега то е при тях и те се грижат за него.Детето плаче,тръшка се и повтаря,че не иска да е така,но му се обяснява,че за съжаление е така.-истината!
вторият случай,започват да отричат,защото собственото дете на жената умира при раждане и тя взема дете,родило се по това време.Кърми го и си мисли,че никой нищо няма да каже.потулват случая за известно време,но детето през пубертета доста проблеми им създаваше и все повтаряло,че това нещо не му излиза от главата. По това време бащата почина и нещата позатихнаха,докато избухнат с нова сила!
Моят съвет е не ги вини!Времената са били такива наистина!
Ще споделя за два случая за осиновени деца и реакцията на родителите,когато около 7-8 годишни някой се намира да им каже:
Първият случай,майката обяснява подробно,как са взели детето от дома,как някой друг го е родил,но сега то е при тях и те се грижат за него.Детето плаче,тръшка се и повтаря,че не иска да е така,но му се обяснява,че за съжаление е така.-истината!
вторият случай,започват да отричат,защото собственото дете на жената умира при раждане и тя взема дете,родило се по това време.Кърми го и си мисли,че никой нищо няма да каже.потулват случая за известно време,но детето през пубертета доста проблеми им създаваше и все повтаряло,че това нещо не му излиза от главата. По това време бащата почина и нещата позатихнаха,докато избухнат с нова сила!
Моят съвет е не ги вини!Времената са били такива наистина!
Сисил , тежко е ,знам....Мен много ме мъчеше лъжата...години наред.Простих и добре направих,така спрях да наказвам и себе си.Знам,че са го направили от страх ,не всички хора са силни,знаеш.
Опитай се да го приемеш и да им простиш,това ,според мен , е единственият път към твоят душевен мир !!!
И аз искам да помоля хората,които четат тук ,да не се чувстват длъжни да дават мнение за неща,в които не могат да вникнат и меко казано - ПИШАТ ГЛУПОСТИ!!!
, тежко е ,знам....Мен много ме мъчеше лъжата...години наред.Простих и добре направих,така спрях да наказвам и себе си.Знам,че са го направили от страх ,не всички хора са силни,знаеш.Опитай се да го приемеш и да им простиш,това ,според мен , е единственият път към твоят душевен мир !!!
И аз искам да помоля хората,които четат тук ,да не се чувстват длъжни да дават мнение за неща,в които не могат да вникнат и меко казано - ПИШАТ ГЛУПОСТИ!!!
Препоръчани теми