Кремация на мъртвородените бебенца

  • 57 392
  • 87
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 266
Мили момичета,

Знам, че много от вас, както и аз, за съжаление са преживели раждането на мъртво бебе. В България законовата уредба е такава, че мъртвородените бебета не могат да бъдат законно погребани или кремирани и се изгарят като "биологичен отпадък" в инсинератора на Александровска болница (за София, не знам как е в провинцията). Докато търсехме начин да кремираме нашето бебе, от много места ни казаха, че "и други родители са ни питали, но не е възможно". От това си правя извода, че не сме единствените "луди", които са искали подобно нещо за детето си. По "белия свят" това е регламентирано. В България става дума за административен проблем, защото мъртвороденото бебе няма ЕГН, име и акт за смърт, които са необходимите документи + разрешение за кремация от извършващия аутопсия патоанатом, каквото може лесно да се получи.

В тази връзка се свързах с Българския хелзинкски комитет и в момента планираме кампания за промяна на законодателството, която ще включва петиция (или кампания за изпращане на електронни писма до хората, от които зависи това), както и медийно присъствие, евентуално пресконференция и официални внасяне на предложение за промяна на действащата наредба.

Молбата ми е да помислите дали за някоя от вас това е било реално желание и проблем, и дали сте склонни да напишете историята си накратко (в няколко реда или няколко параграфа), ако искате анонимно, за да можем да ги използваме за пред медиите/за пресконференцията. Можете да се свържете с мен на ЛС.
Знам, че може да е трудно и дори травматично, защото отваря наново болезнената тема. След нас за съжаление ще има много родители, на които можем да помогнем по този начин.

Благодаря на всички, които ще обмислят молбата ми   bouquet
Яна

# 1
  • Мнения: 991
Моето детенце се води живородено с име и ЕГН, но все пак заставам зад каузата!

# 2
  • Мнения: 2 472
Мила Марта,

искам да изкажа мнението си, може би ще ти се стори странно, но....
Когато родих бебето си мъртво се учудих, че по закон в Канада ние трябва да погребем детето си или да го кремираме. Знам, че в БГ не е така. Взимат ти го и ти не знаеш какво е станало с него.Така исках да стане.  За нас  всичко беше  ужасно тъжно, да се прибереш вкъщи с празни ръце, а на всичкото това и да мислиш за погребение. Не искахме  нищо да ни напомня за това страдание и затова се решихме на кремация. Да, но и това щеше да ни отвори раната наново както казваш ти. В момента праха на моето дете стои в траурната агенция вече трети месец. Не искам да го нося вкъщи, точно за да не ни отвори спомените и раната отново да заболи всички ни, че даже и децата ни. Не можем да вземем решение какво да направим , но всъщност решихме да го разпръснем над езерото и да намери покой някакси. Това е, просто трябва да намерим някакви  сили и да го вземем. Уверявам те, че така човек по-лесно преодолява всичката тази загуба като не ти напомня нищо за този тежък момент, но все пак колкото хора- толкова и мнения. Това детенце  никога  до дните ми няма да излезе от съзнанието ми, то остава в сърцето ми завинаги, но с това  -  ако няма видими неща от него по-леко  се живее, а и в децата ми няма да остане такава травма, отколкото да виждат всеки ден урната с прах, сложена някъде изкъщи.
 

# 3
  • Точно където трябва
  • Мнения: 4 754
Бебето ми се роди мъртво и още след раждането лекаря ме попита ще го вземе ли за погребение или ще го оставим в болницата? В Пловдив.

# 4
  • Мнения: 1 266
a_tita, съжалявам за загубата ви...  Cry

Но всички сме различни, имаме различни начини за скърбене и за сбогуване.
Твърдо знам, че за мен не е така, както казваш; знам, че и за други родители не е. Не мога да приема, че детето, което съм отгледала в собственото си тяло, е "биологичен отпадък", освен това си го искам при себе си, у дома, искам да имам нещо от нея самата, а не просто мъгливи спомени; искам и дъщеря ми да знае за това дете и да говорим за него, да бъде част от живота ни...

Не ми се иска тук да го превръщаме в дискусия "за" или "против". Идеята не е да задължаваме родителите, а да им дадем тази възможност. И ще се радвам, ако някой подкрепи идеята. Иначе ще си я водя и сама тази битка.

elliee, а има ли акт за раждане? Дали това е практика?

Последна редакция: сб, 05 май 2012, 08:37 от Котката Марта

# 5
  • Точно където трябва
  • Мнения: 4 754
Не, акт не са ми дали, но то и не е живородено. Просто лекарят ме попита как искаме. Дори не знаех, че има такъв вариант. После само  регистрираха, че е имало раждане, но не искаха име.

# 6
  • Мнения: 991
Марта, не мисля че се заформя дискусия, просто a_tita е споделила мнението си. Човек никога не знае как би могъл да реагира в такава ситуация, а и на никой не го пожелавам.

На мен ми беше ужасно тежко и някакси не можех точно да възприема какво се случва с мен. В началото и аз не исках да го вземаме, представиха ми го като "служебно погребение", но в последствие се оказа, че роднините ми са го взели и сега си има гробче в Бакърена фабрика. За съжаление още не съм ходила, тъй като всички са решили, че трябва да ми дават акъл и да не знам къде е, но това е утеха за мен, че не е захвърлен някъде.

# 7
  • Мнения: 72
Аз твърдо заставам зад каузата!
Бях бременна в 5 месец,когато сърчицето му спря и трябваше да го родя... Тук,в Германия за тези малки душички има специално място на гробището с красива склуптура и надпис,че тук почиват децата "звездички".....Два пъти годишно се събират всички родители с тази обща коварна съдба...
Аз често ходя там...и след това се чувствам по-добре и знам че детето ми е там ,а не захвърлено някъде като "биологичен отпадък".

# 8
  • Варна
  • Мнения: 2 305
Мисля, че идеята за кампанията е много добра. Родителите трябва да имат право на избор. Желая сили и успех!

# 9
  • Мнения: 3 166
Мисля, че идеята за кампанията е много добра. Родителите трябва да имат право на избор. Желая сили и успех!
Категорично заставам зад теб, Коте Марта! Когато попитах за телцето в ужасната болница в Пловдив, отговорът беше меко казано потресаващ. Цитирам: "Че защо ви е? Да си направите гроб, за да ходите да плачете там. Само да се травмирате!" Все едно иначе нямаше да плачем и все едно вече не бяхме травмирани... Смятам, че наистина родителите трябва да имат право на мнение! Все пак става въпрос за собствената рожба. Sad

Насреща съм, когато стане нужно да споделя личната си история...

П.С. Поздравления за силата и куража да се бориш с нашите институции.  bouquet

# 10
  • Бургас
  • Мнения: 959
Моето момче се роди в Майчин дом в София и ни разрешиха да го кремираме. Не знаех, че е имало някакви затруднения в тази насока. Но става въпрос за 2004 г.
Просто след като ни съобщиха и казаха, че ще има аутопсия, ги попитах дали може да вземем тялото. Казаха, че въпреки, че досега не е имало такъв случай , нямало проблем.
Оф, извинявам се. Явно проблемът е, когато бебето няма име и ЕГН. Моето беше много недоносено и се водеше само с номер до седмия ден, но след това си е вписан...
Иначе съм абсолютно съгласна, че трябва да се дават на родителите техните деца. Недопустимо е да се третират като биологичен отпадък.

# 11
  • Мнения: 384
Аз твърдо заставам зад каузата!
Бях бременна в 5 месец,когато сърчицето му спря и трябваше да го родя... Тук,в Германия за тези малки душички има специално място на гробището с красива склуптура и надпис,че тук почиват децата "звездички".....Два пъти годишно се събират всички родители с тази обща коварна съдба...
Аз често ходя там...и след това се чувствам по-добре и знам че детето ми е там ,а не захвърлено някъде като "биологичен отпадък".
Моето момиченце се роди мъртво и ако имаше такъв вариант, бих го предпочела пред неизвестността какво точно се случва с телцето  Sad
"биологичен отпадък" - та аз съм го носила, чакала, обичала..... Кой ги измисля тези определения не знам, но не се съобразява изобщо с чувствата на родителите  Rage
Заставам зад идеята да се даде избор на семействата   bouquet

Последна редакция: ср, 09 май 2012, 23:27 от sladurana_83

# 12
  • Мнения: 259
Заставам зад каузата родителите да има избор какво да направят със телцата на своите бебчета. Аз загубих моето бебче 2010 година декември месец, това се случи на 24 декември 2010 година в Майчин дом. Роди се по рано и затова го сложиха веднага в кувьоз. Седем дена стоя без име, защото не се знаеше какво ще стане, предвид малките грамажи, които се роди. Бориха си докторите от Неонатологията два месеца. Направиха всичко възможно, за да живее, както се бориха и за другите бебета там. Но за съжаление моето бебенце не можа да се пребори. Когато ни извикаха да го видим за последно докторката ни попита дали искам да си го вземем. Бях твърда, че ще си вземем детето и ще го погребем в семеен гроб. Не ми даде сърце да го оставя там и след време да се чудя какво са направили с него. Все пак то е моето дете, а не е "Биологичен отпадък".

# 13
  • Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
  • Мнения: 2 673
Не съм преживяла този кошмар, но подкрепям правото на избор на родителите.
Биологичен отпадък...  no

# 14
  • Горна Оряховица
  • Мнения: 124
Родителите трябва да имат избор!Аз направих своя,може би ще съжалявам, но поне аз решавах.
Не може човече, което си чакал с толкова обич да е биологичен отпадък Naughty

Общи условия

Активация на акаунт