До месец Юли време не остана, ще бъда най-щастлива мама - 15 темичка

Иска ми се да го оставя но мили мами,аз за утре не мога да купя хляб,а представете си ако не мога да кърмя как ще купувам мляко на бебо,не съм си пила хапчетата защото не съм купувала.Не мога да подложа бебето на това,да не ви казвам в какви условия живея.Синът ми цяла зима боледува защото дограмата вее от всякъде,топлим и студено а имаше дни сме седяли завити че няма пари за дърва и тока ограничаваме,защото няма да можем да платим.

Милата ми...аз предлагам на всички мами тук...която с каквото може нека помогнем на viki_veni! Сега ще ти пиша лично!

Момичета аз исках само да споделя защото ми е много тежко не да искам помощ,исках да споделя ако може да ми олекне да падне тежестта от гърдите ми но не става,аз плача а мъжът ми си легна представя те ли си,никаква подкрепа и утеха.Благодаря,че ви има.

viki_veni кураж мила!  Много добре знам какво ти е, защото моята майка ни отгледа три момичета съвсем сама и сме живели в доста мизерни условия през повечето време, но бяхме и сме много сплотени и се обичаме, и си помагаме! Момичетата са прави, че спокойно бихме могли да ти помогнем в този труден за теб и семейството ти момент! Аз лично със сигурност още повече, че знам какво е! И до ден днешен милата ми майка, прави икономия на всичко от тока и дървата до това какво да има на масата...Колкото и да е трудно ще се справите, а пък ще дойдат и по-добри времена. Поразпитай други познати някой дали няма да може да те осигурява. А за мъжа ти не се ядосвай, понякога при тях това е защитна реакция, защото те по трудно от нас споделят емоциите си. Може би не е липса на подкрепа, а напротив, да се опитва да се отдели от емоциите за да измисли трезво някакво решение!

Благодаря ви момичета,опитвам се да бъда позитивна да се боря но няма сили мили мами,днес синът ми вика мамо яде ми се диня аз му казвам нямам парички мамо,а той ме гушна и вика кога ще мога да хапна.

viki_veni, разбирам те напълно! Но все пак ще ти кажа - не го оставяй! Даже да нямате какво да ядете, колкото и да сте зле, 1000 пъти по-зле би било за детето да расте без мама и тате. В домовете условията са ужасни, децата изостават умствено, физически, психически... Да не мислиш, че там ядат каквото им се яде? И там стоят гладни + че им липсва топлина и любов... А ако си мислиш, че някой би могъл да го осинови - това става мнооого рядко и много трудно - с нашата система.
Освен това искам да ти кажа, че не си сама в това. В началото като разбрахме, че чакаме дете с мъжа ми много се притеснихме - дори след първия преглед аз доста си поревах (и не от щастие). При нас положението никак не изглеждаше добре. Аз току-що бях почнала работа (буквално току-що), бях без абсолютно никакъв стаж (тъкмо бях завършила университета), което означаваше, че нямаше да мога да взимам майчинство, мъжът ми пък е студент редовно, работи за под 300лв. на 4 часа и нямахме никаква идея какво можем да правим. Но все пак това си беше нашето дете и решихме, че ще го задържим, пък каквото ще да става. А за капак на всичко три седмици след това прокървих и се наложи да изляза в болничен - до края на бременността. А тъй като нямах никакъв стаж не ми се полагаше платен болничен. И така останахме само на заплатата на мъжа ми, и като се има в предвид, че нямаме собствено жилище, а сме под наем (със заплатата на мъжа ми едвам си покривахме само наема), просто нямахме никаква идея как ще се справим - то направо си изглеждаше невъзможно отстрани. Но все пак решихме, че ще си задържим бебето. И слава Богу, някак си - с помощ от приятели, родители,оттук-оттам, + че ми възложиха една еднократна работа от вкъщи веднъж, имахме и малко спестени пари от сватбата, успяхме да го докараме до тук. Сега вече навърших 6те месеца и би трябвало да започна да получавам болнични, но пак това ще е за няколко месеца. Но до сега Господ не ни е изоставял и сега пак на Него се надяваме, че нещо ще измисли
Така че и аз ще ти кажа - кураж, мила!  Запазете си детето. Колкото и зле да живеете, нищо не е по-зле за него отколкото социален дом!
Освен това, сега се сещам, че може да пробваш да кандидатстваш за социални помощи...

viki_veni, много тъжно ми стана. Знам какво означава да ограничаваш децата си, защото няма парички, и няма от къде да дойдат. Напълно подкрепям мнението на Никол, за това, че няма нищо по-лошо от социалните домове. Колкото и зле да е положението няма да е по-зле да го оставиш там.

А ти бъди силна и ще имаш кърма, да го храниш... В един момент няма да усетиш как ще се оправят нещата. КУРАЖ и силни прегръдки   Не се отчайвай, не се ПРЕДАВАЙ! Бъди майка на децата си!

viki_veni , много съжалявам за ужасната ситуация, в която сте изпаднали. Нямам много думи....само ще ти кажа, че си благословена да имаш семейство и дете в утробата ти. Колкото и трудно да е в момента, нещата могат да се оправят.
Вярвам, че всички момичета искаме да ви помогнем и с радост ще направим каквото можем. Не се чувствай лошо или срамно от това....кажи, с какво можем да ти помогнем? От какво имате нужда? Дрешки за бебчо или нещо друго....?!
Миличка, много се надявам да решите да се преборите за това бебе и за цялото ви семейство и да си стъпите на краката. Надежда винаги има! Искренно ти пожелавам тази надежда да изпълва сърцето и вярата ти!

Здравейте,момичета.....толкова неща исках да напиша,но като прочетох поста на Вики-вени и много се развълнувах...Вики, не се отказвай, мила.......преди време някой беше писал за еднократна помощ при бременност,освен това имаш право на социални...не са много,но все пак са си парички,а и както другите са ти писали с тази система в БГ,детето в дом няма да е никак добре.Може да нямате възможност да му дадете много,но не го лишавайте и от вашата обич и подкрепа.
Колкото до мъжа ти...не е единствен , много мъже реагират така,но съм сигурна, че и на него не му е спокойно и не му е лесно. Май по-добре да се държи така,отколкото да се предаде.

Все пак да честитя на всички рожденици Да са живи и здрави! Цвеке беке,най-хубавия подарък юли! Ками,много хубава   
Нелина,честито за ремонта и покупката!
Рая, напълно съм съгласна с поста ти и както казва една моя позната:" Аз не замърсявам 365 дни в годината"

viki_veni, много се разстроих.   Много сила ти желая!

viki_veni, кураж, мила! Всеки има трудни моменти, за някои повече, за други по-малко, но всеки има... Ние например с мъжа ми сме взели заем, за да направим ремонта у дома. Скоро ще останем на една заплата и майчинството и трудничко ще ги връщаме, но само Господ да е с нас и да сме здрави ще се справим! Най-важното е да бъдем хора и най-вече да бъдем истински майчици! За другото изход ще се намери! Ако оставиш детето си, дали няма повече да страдаш?! И не си мисли, че някой ще те съди. Никой не знае какво ще му поднесе живота?! Опитай се да мислиш трезво и с по-малко емоции. /На мен лично ми е трудно, но го предлагам на теб  / Има ли някой на който можеш да се опреш за помощ - родители, роднини, приятели. Тук е пълно с добри и състрадателни мамчета, но това е временно решение. А, за динята, която ти е поискало детето, сигурно ти е много тежко, но да знаеш, че аз също често отказвам на дъщеря си нещо, което иска, а не мога да й го купя, защото нямам възможност... Давам ти пример - детско меню в Макдоналдс. Купувам й сандвич,  картофки, сладолед, но за менюто нямам възможност. Това не ми пречи да я дарявам с цялата обич, която имам. Със сигурност няма да имам пари и за още едно детско меню, но ще имам любов за още едно човече.... и го очаквам с нетърпение.
Прегръщам те и ти пожелавам да не се предаваш!

Милички, благодаря Ви за пожеланията към мойта мама ))) А относно чистенето, винаги съм се включвала, но сега някак си с този корем ми се виждаше "мисията невъзможна" това, което ме зарадва много е, че видях много хора да почистват и повечето бяха деца ))))

Сега прочетох последните 1-2 стр. и не знам какво да кажа, но за едно се сещам най-напред - Вики, най е лесно да го оставиш, но помисли си после как ще живееш, няма ли да е по-голям кошмар да мислиш постоянно за твоето момченце, някъде там в някой отвратителен дом, подложено на постоянен тормоз. Сещам се и колко разочарована беше, че ще е момче, така ли щеше да мислиш, ако беше момиче? Както виждаш много от момичетат тук са в подобно положение - и ние сега сме го окъсали, няма да ти казвам с колко пари сме докато ми изплатят болничния и че всеки месец дължим 560лв на банката за апартамента и т.н. и т.н., и аз изпадам в леки депресивни състояния, но пък си казвам, че след всяко зло следва добро. Мисля си, че нещо е станало при теб днес, само няколко часа преди отчайващия ти пост, си написала съвсем нормални неща, по-добре се поуспокой и потърси начин да позакрепите нещата, а не да изоставяте все още нероденото си бебче  

Viki_veni, и на мен ми стана много болно и мъчно да прочета това за теб Много се надявам тази черна емоция да е била моментна и се надявам утре да мислиш друго! Утрото е по-мъдро от вечерта. Както са ти написали другите момичета любовта, която ще дадете ти и мъжа ти на бебето, то няма да я има в нито един социален дом, а любовта също е вид храна за малката душичка! Изход винаги има, вярвай в това, всичко е поправимо, само да сме здрави!
Убедена съм че в момента, в който гушнеш детенцето си след раждането, няма да искаш да се отдели от теб!
Пожелавам ти да бъдеш силна! Не се предавай! С теб сме!