Здравейте, имам нужда да споделя това с вас. С близки приятелки не обичам да говоря за семейните си отношения. Имаме две деца, малкото е на 3 г. Ще започна с това, че мъжът ми е мъж на място. Сериозен е, работи много, изкарва прехраната на цялото семейство. Изключително всеотдаен като баща и съпруг. Но явно аз не съм жена на място. Това осъзнах и започнах да се притеснявам и да опитвам да се справя. Взех много да ревнувам и аз не знам от какво. Но щом е някъде без мен направо откачам. Мисля си само за други жени, а то обикновено няма такива. Започвам да звъня по телефона, да го чуя и кажа лека нощ. Така беше онзи ден на наборната среща, когато не можах да мигна цяла нощ, за да го чакам. Тогава осъзнах, че това не е нормално толкова да се притеснявам и да го мисля.Когато и в 3,30 още го нямаше взех, че звъннах. Ядосана, че още го няма, уморена, изръсих някаква простотия от сорта до кога ще те чакам и той естествено ми затвори. Прибра се в 5. Било много весело, хора, игра голяма. И това още повече ме дразни. Не искам реакцията ми да се повтаря повече, тъпо е. А той въобще не го заслужава. Проблема е, че не мога да се контролирам в такива моменти.
- Публикувана: 3 юни 2012, 13:12 ч.
- Последно мнение: 9 юни 2012, 18:44 ч.
Как да преодолея ревността си?
В такива моменти , започваш да броиш от 100 до 1, т.е. в обратен ред.Мислиш само за броенето , не за проблема , който ти е в главата.Почне ли проблема да прекъсва броенето ти , почваш отначало докато се успокоиш.Пробвай , работи!
Аз го ползвам по други поводи , не за ревност , но когато човек има проблем , това изпълва цялото му съзнание.Така изчиствам съзнанието си
Аз го ползвам по други поводи , не за ревност , но когато човек има проблем , това изпълва цялото му съзнание.Така изчиствам съзнанието си
Ревността ти не е причина- тя е следствие. Следствие на ниско самочувствие и самооценка.
Как се повишават последните е много, много, много дълъг и сложен въпрос. Във всеки случай макар осъзнаването на необходимост от по-високо самочувствие, вече е начало на решението на проблема.
Как се повишават последните е много, много, много дълъг и сложен въпрос. Във всеки случай макар осъзнаването на необходимост от по-високо самочувствие, вече е начало на решението на проблема.
Такова поведение и изобщо проявите на неоснователна ревност са най-лесният начин да отблъснеш или изгубиш любимия човек.
Подхвърлянето на съмнения за тази или онази често е ключето към насочването на мислите му към нарочената персона.
Повтаряй си това и постепенно ще преодолееш ревността си.
Подхвърлянето на съмнения за тази или онази често е ключето към насочването на мислите му към нарочената персона.
Повтаряй си това и постепенно ще преодолееш ревността си.
Ревността ти не е причина- тя е следствие. Следствие на ниско самочувствие и самооценка.
Как се повишават последните е много, много, много дълъг и сложен въпрос. Във всеки случай макар осъзнаването на необходимост от по-високо самочувствие, вече е начало на решението на проблема.
Как се повишават последните е много, много, много дълъг и сложен въпрос. Във всеки случай макар осъзнаването на необходимост от по-високо самочувствие, вече е начало на решението на проблема.
Взе ми думите от клавиатурата
madam23, прочети това няколко пъти
Успех
Тук има много ревниви жени, надявам се по-късно да се включат и да ти помогнат със съвети.
На мене това ми е най-непонятната част от взаимоотношенията, защото не съм ревнива, имам едно леееко собственическо чувство, което по-скоро гали отколкото дразни, но то е толкова едва забележимо, че когато се прояви дори ги прави щастливи.
Тук има много ревниви жени, надявам се по-късно да се включат и да ти помогнат със съвети.
На мене това ми е най-непонятната част от взаимоотношенията, защото не съм ревнива, имам едно леееко собственическо чувство, което по-скоро гали отколкото дразни, но то е толкова едва забележимо, че когато се прояви дори ги прави щастливи.
Ревността ти не е причина- тя е следствие. Следствие на ниско самочувствие и самооценка.
Как се повишават последните е много, много, много дълъг и сложен въпрос. Във всеки случай макар осъзнаването на необходимост от по-високо самочувствие, вече е начало на решението на проблема.
Как се повишават последните е много, много, много дълъг и сложен въпрос. Във всеки случай макар осъзнаването на необходимост от по-високо самочувствие, вече е начало на решението на проблема.
Да бе, няма ли някоя като мен Въпросът е, че аз преди не бях такава. Какво ми става не знам, променила съм се.
Въпросът е, че аз преди не бях такава. Какво ми става не знам, променила съм се.Започнала си да възприемаш мъжа си като нещо повече от себе си. По-значим, по-важен, по-по-най...Помисли над въпроса кога той стана "на място" а ти "не на място". Седни и напиши един списък защо него смяташ за чудесен, и втори списък с качествата ти които те слагат по-ниско от него. Това е начинът да видиш какво трябва да промениш в себе си и начина си на мислене.
Трябва да го свалиш малко от пиедестала на приоритети в живота си. Приоритет трябва да си преди всичко ТИ. Започни със самоусъвършенстване и професионална реализация. Седенето в къщи без обществена заетост не води до нищо добро.
Странно е до вчера да не си ревнувала,а от днес вече,да...
Да не се е случило нещо,което да те кара да се съмняваш?
Ако всичко е някакъв филм в главата ти,това е най-сигурния начин да го загубиш,първо ще го обидиш,след това ще го отблъснеш,накрая ще му писне и наистина ще ти изневери...
Да не се е случило нещо,което да те кара да се съмняваш?
Ако всичко е някакъв филм в главата ти,това е най-сигурния начин да го загубиш,първо ще го обидиш,след това ще го отблъснеш,накрая ще му писне и наистина ще ти изневери...
Не само хората с ниско самочувствие или самооценка ревнуват. Понякога човек ревнува, когато обича истински...
Ревнуват и хората, които имат силно развито собственическо чувство, независимо от нивото на самочувствието им - "това е мое, никой няма право да го пипне с пръст". Да не говорим, че и човек с по-голямо самочувствие за себе си, също може да се окаже патологичен ревнивец - "какво намира той в нея, та тя нито е по-красива, нито по-умна, нито с нещо повече от мен, то поне да беше с някоя по-хубава/умна/способна/успяла"!
За ревността единствената рецепта е да не го показваш, прехапваш език преди да кажеш някоя глупост и в момент на афект и това е. Постепенно ще свикнеш да контролираш емоциите и изблиците на ревност до степен, в която сама ще се успокоиш и ще осъзнаеш, че това е плод на собствените ти фантазии...
Ревнуват и хората, които имат силно развито собственическо чувство, независимо от нивото на самочувствието им - "това е мое, никой няма право да го пипне с пръст". Да не говорим, че и човек с по-голямо самочувствие за себе си, също може да се окаже патологичен ревнивец - "какво намира той в нея, та тя нито е по-красива, нито по-умна, нито с нещо повече от мен, то поне да беше с някоя по-хубава/умна/способна/успяла"!
За ревността единствената рецепта е да не го показваш, прехапваш език преди да кажеш някоя глупост и в момент на афект и това е. Постепенно ще свикнеш да контролираш емоциите и изблиците на ревност до степен, в която сама ще се успокоиш и ще осъзнаеш, че това е плод на собствените ти фантазии...
Минала съм по този път.Осъзнавах проблема и въпреки това не можех да се контролирам.Докато Той не се раздели с мен,защото се почувства преследван и това ме приземи.Сякаш се събудих от лош сън.Сигурна съм,че ако не беше ме зарязал,нямаше да се справя.Сега пак го ревнувам след дълго затишие,но този път ми дава поводи.Разликата е в начина по който реагирам,защото вече мога да се контролирам.Съвет не мога да дам,освен да си вземеш поука как може да се развие връзката,ако продължиш така.
Странно е до вчера да не си ревнувала,а от днес вече,да...
Въобще не е странно - и на мен ми се е случвало, като се застоях вкъщи след раждането. Толкова уморена и грозна се чувствах, че всичко ми минаваше през главата.