по въпроса с (не)намесата в отношенията с други деца - аз не знам как да реагирам онзи ден имахме подобна случка - едно детенце дойде на гости, всъщност не на нас, а на съседите, но ние го познаваме, а те нямат деца, така че девойката, половин година по-малка от Емо, се присламчи към нашата тераса и играчки. всичко беше нормално доста време, тя си играеше сама с техните играчки, наш'те не й обръщаха особено внимание, но по едно време взеха, че се заиграха с Емо с едни топки. и след не повече от 2 минути се скараха, защото тя реши, че иска да си сменят топките, а той не щеше. обаче тя му взе топката, все пак, а нашия, по-голям и момче, ревна като магаре. баща й беше зает да си говори със съседа и не обърна внимание на случката. ние се опитахме да накараме Емо да отиде и да си вземе топката, той доста си порева, по едно време се нави, пробва се, но тя се дръпна и той се отказа да я гони и пак ревна. накрая се предадохме и баща му взе топката, но все още се чудя как е по-правилно да реагираме в такива ситуации. не е ли по-добре да се научи сам да се справя, в случая със сигурност можеше. а и си мисля, че в градината не реагира така, а се бори за нещата си доста по-усърдно. дали нашето присъствие го кара да се държи като мамин ревльо
а по повод това: