*****
Не съм направена от нечии ребра.
(Дори и глината пред мен не значи нищо.)
Нали съм чудото, наречено „Жена” –
творено само с обич и въздишки...
Душата ми са бурните морета,
очите ми – звезди във ясни нощи,
ръцете ми са птици, а небето
е цялата земя, и много още...
В гласа си крия денем ветровете,
а нощем ги превръщам във сълзички.
Не питай откъде са дъждовете.
От всичките изплакани „Обичам те”....
И в облаците бели на нозете ми
светът разстила своите цветя.
От глина са направени мъжете...
Жените сме от чудо... И сълза.
irini
******
Сряда
Днес съм точно така – по средата –
цяла ставам на смях и сълзи.
Ако искаш играй ми играта.
Ако не – в други дни ме търси...
И не казвай, че май че съм луда.
Няма как етикет да ми сложиш.
В този ден аз съм мъничко чудо.
Да ме скриеш във джобче – не можеш.
Изпълзявам и каши забърквам.
Само в Сряда го правя това!
Ти недей да ме гледаш объркано –
имам право да бъда съдба
и да пиша любов по небето...
Ако искаш – съм само за теб!
Щом във Сряда ме има в сърцето ти,
всеки ден ще ти бъда късмет...
irini
толкова ми харесаха стиховете, а думите оживяваха пред очите ми *