Повечето тук ме познавате, и знаете, че гледам спорт не само по време на олимпиадата. Имам си любими спортисти и ги подкрепям, а те ми носят радост или разочарование. Тези спортисти, по една или друга причина, не са българи. Та и затова не съм се разочаровала толкова и не съм писала много по темата "български спорт". Но в последните няколко дни се изреди цялото спортно войнство по знайни и незнайни медии да мие ръце, да сочи с пръстче, да се оплаква и оправдава.
Първо беше г-жа Раева. Непосредствено след състезанието уж призна грешка, но още тогава се прокрадна намек какво следва- "Момичетата плачат, ахх, как плачат момичетата". Да беше останала с това, но не би. Още в първата сутрин на родна земя даде изключително плачливо интервю, от което аз разбрах едно- лентите на финала ги изтърва липсата на държавна подкрепа. Моля, г-жо Раева, не подценявайте интелекта на драгия зрител!
След госпожа треньорката в същата телевизия се изяви и господин министърът. И от него миене на ръце, изброяване на ведомствени активности, и може би най-противната изява тази седмица. Кой ви даде право, г-н министър, да разгласите заплатите на Станка Златева и Симеон Щерев? Някой разгласи ли Вашата и на съпругата Ви заплати преди 4 години? Или искахте да изумите бедния българин с тези 2000 лв? Да, ама не- някои българи знаем, че в безмедална Австрия началните учителки вземат повече!!!
Мога и още да продължавам, но стига с този "български негативизъм"...
И не, не ме е срам, че предпочитам да се радвам на титлата на Алисън Феликс, а не да блея в телешки възторг от шестото място на Ивет Лалова на полуфинал. А все пак Ивет е един от най-достойните ни атлети- след зверското счупване преди години беше съмнително, че ще може да прави крос в парка, а тя стана европейски шампион! Нищо, че и тя се изхвърля и оправдава после, нищо че се изживява като примадона и секссимвол, тя доказа, че е боец.