Най-голямото щастие,най-голямата мъка

Не мога да повярвам че настана време да пиша тук!Докато бях бременна четох много от статиите и бях съпричастна с всяка една мъка.Но ето че и на мене се случи.На 27 август 2011 разбрах че съм бременна.Най-щастливия ден в живота ми до момента.Тогава бяхме разделени с мъжа ми и решихме да си дадем втори шанс.Не се получи.Бях в седмия месец когато се разделихме и аз сама си родих детенцето-моето ангелче-Марио!!!16 часа се мъчих за естествено раждане когато започнаха мъките-сърдечните тонове намаляха.Вкараха ме за секцио по спешност,макар че бях с 9 см, разкритие и контракции на 2 мин.Спасиха го.Имах здраво и красиво дете.Ходихме на консултации и имунизации както си му е реда.Развиваше се нормално.Един път не е вдигал температура,един път не е кашлял,един път не се е подсякъл даже.На  31.07. в 07:00 станах и го нахраних.Той заспа като ангелче.В 10:00 вече беше ангелче,просто беше изстинал.Ей така.....Просто го нямаше вече....моето детенце....Дойдоха полиция,съдебна медицина и всички възможни институции.Дадох разрешение за аутопсоя за да разбера за какво става въпрос.Така и не ми дадоха реален отговор.Първо казаха летен вирус,после СВДС,накрая се съмняваха да не е нещо от последната имунизациа (на 27.07) но просто той нямаше симптоми.Така и не разбрах какво става,просто написаха "бронхит плевмония",сякаш аз съм си уморила детето...Как да реагирам незнам,просто си погребах слънцето и светлината в живота ми изчезна!!!3 месеца бях най-щастливия човек на света,а сега се чувствам като развалина!Искам  и мен да ме няма!!!Дайте ми сили!!!