Имам един такъв въпрос от типа "да разлаем кучетата".
Понеже чета едни книжки и си мисля, че в България, ако на едно бебе му поставят диагноза, "несъвместима с живота", обичайното поведение е да "препоръчат" на родителите аборт по медицински показания.
Слагам го в кавички, защото на практика друга опция не се предоставя.
Не знам за нито един случай на такава бременност в България, която да е продължена по желание на родителите. Лекарите като че ли внушават, че "няма смисъл" и по-добре да се свършва, колкото е възможно по-бързо.
Ако пък се роди бебе със заболяване, за което не се очаква да оцелее, вместо да се предоставят палиативни грижи, т.нар. comfort care или perinatal hospice, то отива в неонатология, където го слагат в кувьоз, интубират го и го "тормозят", докато почине, въпреки че на всички е ясно, че прогнозата е песима.
Значи е ок да го абортираме, но щом веднъж е родено, трябва да го уморим по всички правила на медицината?
Та, понеже знам, че в чужбина има добре утвърдена практика на палиативни грижи за тези бебета, чудя се има ли това почва у нас? Ако аз бях в такава ситуация (при условие, че бебето не страда в корема ми и аз съм физически здрава), вероятно бих избрала да го износя и да му бъда майка, докато е живо.
Вие как мислите, за себе си, съвсем субективно?
Понеже чета едни книжки и си мисля, че в България, ако на едно бебе му поставят диагноза, "несъвместима с живота", обичайното поведение е да "препоръчат" на родителите аборт по медицински показания.
Слагам го в кавички, защото на практика друга опция не се предоставя.
Не знам за нито един случай на такава бременност в България, която да е продължена по желание на родителите. Лекарите като че ли внушават, че "няма смисъл" и по-добре да се свършва, колкото е възможно по-бързо.
Ако пък се роди бебе със заболяване, за което не се очаква да оцелее, вместо да се предоставят палиативни грижи, т.нар. comfort care или perinatal hospice, то отива в неонатология, където го слагат в кувьоз, интубират го и го "тормозят", докато почине, въпреки че на всички е ясно, че прогнозата е песима.
Значи е ок да го абортираме, но щом веднъж е родено, трябва да го уморим по всички правила на медицината?
Та, понеже знам, че в чужбина има добре утвърдена практика на палиативни грижи за тези бебета, чудя се има ли това почва у нас? Ако аз бях в такава ситуация (при условие, че бебето не страда в корема ми и аз съм физически здрава), вероятно бих избрала да го износя и да му бъда майка, докато е живо.
Вие как мислите, за себе си, съвсем субективно?
Радвам се, че и дадох шанс