Аз пък мисля, че точно липсата на пари е една голяма част от причината.
В момента има огромен обществен натиск за осигуряване на все повече места в детските градини. Липсата на сграден фонд е очевидна, от там се почва тъпкане на групите, събиране на 2-3 градини на едно място за неопределено време, разхвърляне на деца по съседни градини, стрес, хаос, липса на каквато и да е организация, и т.н.
И за да разсея този черен облак надвиснал на българските детски градини, ще кажа, че от сряда вече си имаме 2 постоянни учителки! (шшш, тихо, никой не чу!). От едната съм очарована до момента - младо момиче, много лъчезарна, детето вече я харесва и видимо е по-спокойно. От другата нямам още впечатление, но има светлина в тунела
Така че, не мислете че тук има само талибани и аборигени, навсякъде си има хубави и лоши страни. Аз не обичам крайните изказвания. А и винаги съм твърдяла, че на който нещо не му харесва, няма право да мрънка, ако поне малко не се опита той самия да промени нещо.