Колкото повече порастват децата, толкова по-леко ми става.
Първата година ми беше ад, втората по-добре, сега третата още по-лесно.
Друго си е да ме разбират за какво говоря, да ме слушат, както и аз да знам какво искат.
Първата година ми беше ад, втората по-добре, сега третата още по-лесно.
Друго си е да ме разбират за какво говоря, да ме слушат, както и аз да знам какво искат.
и аз съм на това мнение, колкото повече растат, толкова по-лесно става....моите още не говорят, но правят опити с някои думички.. Първата съзнателно избрана самостоятелно произнесена дума на сина ми е... кола.. Какво ли му е октановото число в кръвта се чудя..
Дъщеря ми се ограничи в кратко изречение - Пипи ам ам (Пипи е едното ни кученце и се хранеше). Общо взето, другите им думички са кратки - бай-бай, чао-чао, в момента се учим на здравей, успех още няма... И така. Своенравни чада имам. В момента проблема ми е скачането от диваните, ама просто трябва да свиквам и да се моля да не се наранят..На ясла няма да ги пускам, момченцето ми е с таласемия минор и занижен имунитет като следствие.. След една пневмония и един бронхоспазъм съответно в началото и края на миналата зима прецених, че ще се гледаме у дома докато можем. Изтича ми майчинството, мисля да си пусна де що отпуски имам и после ще ме съкратят, та на борсата ще се регистрирам евентуално... Да са ми живи и здрави децата, все ще се оправим някак си. 
Но мисълта ми беше за един друг вид, пак се нарича Коледен календар, защото детето реално "брои" дните до Коледа като почне от 1-ви декември. По магазините има,но са еднотипни и зад всяка вратичка (с дата или цифра) едно и също парченце шоколад се крие, може би само в различна форма. Миналата година направих един кът в коридора на децата и всяка сутрин намираха по нещичко оставено за тях. Опитах се да им създам настроение разказвайки им че джуджетата на дядо Коледа ги навестяват защото са били послушни, както бонбони и други лакомства така и дребни играчици ги чакаха там а на Бъдни вечер оставиха сладки за дядо Коледа. Два месеца си имах доста послушни деца (декември и януари), разбраха че като правят бели чорапките (в последния момент им уших едни мънички чорапчета) са празни имаше и един такъв ден още в началото, беше им криво но и белята не беше малка 
Това им помогна да осъзнаят че трябва да слушат и първия месец им държа влага, което пък си беше супер за мен 
опитвам се да го контролирам, но той е много енергичен и няма спирачки по цял ден просто...Дано като порастнат още малко започнат повече да слушат...Аз търся сиропче, имало е някакво Ескимо, дето вече няма внос... Че често се задавя и още ме е страх а му давам драженца...
тамън си намеря нещо читаво и те го спрат 
Е и аз не знам?!?! 
Противо алергични пием редовно, защото сме редовно сополиви, а антибиотик сме пили един път това лято.