Бебешка близнашка тема XXIII

Здравейте, много ви благодаря за съветите.  В болницата ще влезем с едното бебенце, а другото ще ми го водят да си го кърмя.  Добре е , че не разчитаме изцяло на кърмата . Надявам се всичко да мине бързо и безпроблемно.

Моите бяха на година и 8 месеца, когато се наложи да вляза с едната за 5 дни в болница. Все още ги кърмех и като цяло имахме големи проблеми с твърдата храна... Мъжът ми водеше другата всеки ден по 2 пъти и я кърмех в чакалнята пред отделението за ужас на персонала в болницата. 
Не се бяхме делили преди това и детето го преживя много тежко.
Всъщност на 8 месеца влязохме в болница за 1 ден за сондаж на слъзния канал пак на по-болнавата ми щерка. Бях изцедила кърма в достатъчно количество, но детето не беше яло цял ден, въобще кошмарно е било, но тя не знаеше как да пие от шише, а мъжът ми е бил голяма паника.

Аз нещо съм проспала тази тема, та ще се връщам да чета.
Искам само да помоля мамите на по-големи дечица да надникнат тук, за да не товарим темата... Благодаря!

Мами,моля помагайте със съвети!
Как ги се справяте сутрин с обличането и излизането за ясла, направо ме влудяват вече с баща им полудяхме. Като станат и се почва едно мрънкане, което прераства в реване ако ги накарам да си съблекат пижамите.
То не искат чорапите,после блузите рев рев  и вече закъсняваме , а те са още по пижами както и аз. Първо обяснявам, после се карам, накрая започвам да викам и да ги заплашва , ако не се облекат така и така ще стане и по някое време кротват, но вече съм пред нервна криза.
Въобще откакто ходят на ясла са едни ужасни и мрънкащи и капризни
Какво им си случва на милите там не  ми е ясно, но хич не им е лесно на душичките

Таня, колко големи са твоите мишоци?
Зайците не са ходили на ясла всеки ден, за разлика от българските деца, но откакто живеем в Швейцария редовно ги вдигам рано я за занималня, я за да закараме татко им на работа и после да разполагаме с колата. Допреди година някъде всяко излизане сутрин беше някакъв кошмар, затова гледах да си го спестявам, когато е възможно. Обикновено от къщи се изнизвахме с викове и рев, след около половин час тръшкане, капризи, номера, докато и нашето търпение се изчерпи. Т.е. едва ли проблемът е в яслата. А по-скоро в това, че са малки и като им се спи светът им е повече от крив.
Обаче открих "разковничето" за нас. Със събуждането ги слагам на дивана в хола и пускам на големия телевизор някакво детско за събуждане. По традиция това е "Маша и Медведь" - 5-минутни епизоди, с хубава музика, доста динамични и забавни, разсънват ги без грешка. Докато гледат, ги обличам, правим прическите, една по една отиват до тоалетната, а закусват в колата, докато караме татко им на работа. Също много важно е като наближи време за излизане, да ги предупредя, че даденият епизод им е последният, защото тати закъснява за работа. Задължително взимам съгласието им (повтарям, докато кажат Добре) и се разбираме една от тях да спре телевизора. После им давам възможност да си догледат серията до края. Изобщо, всичко гледам да е на доброволен принцип, иначе няма начин да се получи. Откакто въведох тази схема, царят мир и разбирателство. Дори да са заспали в 11-12, не е проблем да ги вдигна в 7, а следобед после си доспиват. 

TANYA02, само спокойно и ще се справите. Създайте си ритуали преди ясла, които да следвате на децата ще им се хареса това. При нас сутринте протичаха горе-долу така. Събуждане (ако не са станали преди това сами) в 7.15 после миене с тате в банята на зъбки ли личице. Сами се качват и слизат от табуретката пред чешмата а тате четка зъбките (така бяхме в яслата, сега те сами мият зъбите), после при мен за обличане. Предлагам им по два ката дрехи за всяка и сами си избират дрехи за градина   За яслата готвех от предната вечер без избор. Обличане, сресване/прически ако има време по трасето. После ние с татко им се обличаме и тръгваме. Не че са липсвали отклонения, още в яслата почнаха да ми въртят номера сутрин, като криене на обувки, шапки, гребени, дрехи и т.н. Дори наскоро Михаела си скри раницата с пижамата за градина миг преди да излезем, поведох само сестра и и тръгнах да затварям вратата. Раницата изведнъж се самонамери   Не че не ме чуват и мен съседите понякога и аз изпускам нервите, когато ме дразнят и то нарочно с цел забавяне и отказване да ги заведа на градина   Тази сутрин не само аз се ядосах а и баща им, той дава зор да тръгваме а Михаела упорито не дава на друг да и облече потника а го обува като гащи. За да не викам отидох да се обличам, като си изгуби публиката набързо се облече и тръгна  

zaiobaio, в момента са на 2,3 г. страшна работа са.Пускам и аз телевизора, но явно им трябва време за разсъмване.Сутринта пратих единият да изгаси телевизора те като хукнаха и двамата и се сбутаха хич не се изчакват искат да правят едно и също нещо едновременно/ много изнервящо когато нещото е едно/ рев , бутане ,дърпане, пищене
 
desitoo, и аз не им оставам избор на дрехи за яслата/иначе е кошмарно/, но те пак претендират и ходя да им донасям други по 1 чифт.Моите искат само аз да ги обличам и да ги обувам, когато им се скарам са съгласни и тати да бъде .
Повече търпение знам, но понякога ми кипва, особено когато имам и още 100 задачи за после....

Таня, споко, ще се оправи всичко. От възрастта е според мен. На тази възраст удома беше същото. 

После ще искат сами и няма да дават на теб, при нас този период малко по малко отминава. Значително по-бързи са с обличането, когато видят че сами не става се предават и търсят помощ. Не им се давам когато поисканата помощ обаче е от лиготия (знам какво могат и какво още им се опира). И пак ще се бавят и питат за всяко нещо в коя посока се облича (кое отпред кое отзад). За правенето на едно и също нещо едновременно и ние сме така. Затова налагам ред - днес едната утре другата или аз го правя ако усетя че ще ми трябва много време да ги убедя а такова няма в момента. Сега сме на етап "всичко в хладилника", вчера го мих а вътре освен храна имаше моливи, фулмастри, ножички, дори една чаша с вода сбутана в края   Но няма как докато се научат кое може и кое не в хладилника и фулмастрите ще търпя там, поне имат желание да раздигаме масата след хранене заедно а друго освен пластмасовите им чинии и приборите не им давам да пускат в мивката, че няма да оцелее  
Вечер след градина е още весело рев и тръшкане за каквото им хрумне. За сега обаче им хванах цаката вместо бой водните боички на техните масички с една мушама за защита на килима и ги оставям да се вихрят. Поне са тихи и спокойни, рисунките са общи защото често си сменят местата но не и творенията  

И при нас е същата драма, но вечер след баня. Не можем да ги хванем да им облечем пижамите, тичат голи и боси по теракота, мятат се на леглата, скачат, като маймунки  И спасението се оказаха книжките. Татко им почва да чете приказки, те сядат и ги обличам за 2 минути точно. За излизането обикновено нямаме проблем, само да им кажа, че ще се возим в колата или ще видим голям камион или автобус и са готови 

О, и ние обожаваме да се возим в кола или в "бус" (автобус). За пътуване винаги е интересно, но до градината се водим пеша а колко са интересни кучетата и котките по пътя, хич не им се бърза сутрин   Не че аз бързам де, но ми се иска да не свикват 10-те мин ходене да се превръщат в час, защото тогава наистина няма да имат закуска изтърват ли я няма да са само заплахите на мама че друг ще я изяде  

При нас яслата определено оказва влияние. Симона свиква лесно, Михаела обаче сутрин плаче, през деня също, особено пък като ги взимам. Затова сутрин като ме види облечена веднага се сеща, че ще ходи на ясла и се почва мрънкането. Иначе си става и се облича без проблем. Ние все още доста боледуваме от тези ясли, не сме стигали до АБ, но за мен мен и сополите са проблем. Не знам как ще се примиря с отговорите на госпожите им от сорта на: Ама какво се впечатлявате, те на всички им течат носовете

Ооох, момичета, едва ли ще ме разберете правилно, но всички вие сте изключителни щастливки!  Децата ви имат възможност да посещават т.нар. ясли, т.е. да общуват с връстници всеки ден, при това на символична цена. А вие имате възможност да работите. Хич не им се ядосвайте на сополите и другите неща, те са нормални за тази възраст и отминават с времето. Радвайте се на всеки миг и всяка възможност, въпреки трудностите на живота в България.... 

Обикновено се сдържам, ама по-голяма глупост наскоро не бях чела.
Сополите не са нормални за никоя възраст!

Само на нас ли не ни е минала с възрастта сутрешната истерия?    Че и вечерна си имаме. Някакъв ад е просто, вече втора година... Имам чувството, че колкото по-големи стават, толкова повече време и нерви ни отнема сутрешното приготовление за градина и вечерното за лягане. Все по-зле става...
Сутрин и аз пускам детско за да се кротнат, но не се получава особено. Започва се едно разнасяне на мляко с какао, пишкане, миене, смяна на 5 ката дрехи, защото все някоя не харесва част от облеклото си. Драмата е, че искат рокли, но дълги... Водим дълги преговори какво точно да облекат. Обикновено приготвям по 2 варианта на облекло, но не винаги стигаме до компромис. Започват едни истерии, рев, тръшкане. Могат да се обличат сами, но не винаги го правят. Обикновено искат да ги облече някой, лошото е, че и двете искат един и същ родител. Все за нещо ще се скарат рано сутринта, ще се сбият, ще реват. Все някоя ще се търкаля по земята в отказ да си обуе обувките или якето. После се карат коя да отвори вратата, коя да викне асансьора, коя да излезе първа от него. Не чуват нито мене, нито баща си като им говорим и се опитваме да въведем ред. Не помагат заплахи нито наказания. Обикновено едната е катализатор, другата е доста по-разбрана. Но Яна си пада малко темерут - винаги да е на нейното, прави истерии по час и нещо пищейки и търкаляйки се, без значение дали е вкъщи или някъде навън, реве, пищи за най-малкото нещо. Аз съм й намерила цаката и просто я оставям да се нареве и натъркаля, дори и да продължи близо час. Баща им обаче няма моето търпение и изпада в бяс всеки път.
Вечер историята е подобна - поне час уговорки, че е време за лягане...  Нямам нерви вече. За всяко нещо, дори най-елементарното, се уговаряме по 20 минути с всяка.