За приемните родители

Интересно ми е какъв е личният опит на писалите тук с приемното родителство. А вие какви приемни родители бихте били, как мислите? Кое е онова, което ви спира да отглеждате приемно дете? Дали е същото, което спира мен? А какво ли се вижда в подфорума на осиновителите? Дали другите виждат това, което виждам аз? На мен лично, когато ми писне от глупости за любовници и надничане под чуждите завивки в бг-мамма, отивам там и чета, да ми се оправи малко вкуса.

Многото желаещи да осиновят дете искат бебе, не от ромски произход, в отлично здраве. Няма много такива деца в домовете. Тези, които са, така да се каже, налични, все имат нещо, което ги дисквалифицира като желани - ромски произход, някакво заболяване. За тях остава варианта "приемен родител.

Разбира се, че има такава институция. И разбира се, че случаите се проследяват. Че децата не се извеждат извън институциите по най-добрия начин - в това съм съгласна. През 2003-та, като стажант, участвах в екипа на първия за страната случай на легално приемно родителство. Оттогава следя как се развиват законодателните промени и какво се прави за смисленото извеждане на децата от институции, което, няма спор, е много необходимо.  Не се случва по най-добрия начин, съгласна съм, но трябва да се тръгне от някъде.

За доброто случване на реформата в грижата за децата без родители, пускане на теми в бг-мамма едва ли ще помогнат. В осиновителския подфорум има една тема "Защо осиновяването привлича толкова много клюкари", мисля, че вече разбирам защо са я пуснали. Тази енергия, която отива за небрежно обсъждане на важни въпроси, по които повечето от нас нямаме преки впечатления, може да се вложи в конкретни действия. Всеки по малко и ще се получи.   

Тъй като не си споделила това, което спира теб,
няма как да знам дали е същото като това, което
спира мен. Каквото и да е то, нито аз, нито ти сме
приемни родители, всяка водена от свои мотиви,
които не смятам, че е нужно да изискваме да
бъдат споделяни. Защото не това е целта на темата.
Вече обясних, че изпитвам уважение към хората,
решили да станат приемни родители. Факт е, че
нещата не се случват по най-добрия възможен
начин и затова вина имат институциите, занимаващи
се с това. Не го приемай лично, само затова, че си
била част от тези същите институции.


Като автор на темата, приемам тези думи, отправени
лично към мен. Дали това е начинът или не, е твое
право да имаш мнение, както и аз имам своето и
съм решила да го изложа точно тук. Да наричаш обаче
темата клюкарска и да ме упрекваш, че обсъждам
небрежно важни въпроси, това вече са много тежки
думи, отнесени към човек, когото изобщо не познаваш.

Разбира се, че повечето хора ще искат да отглеждат здраво дете. Нали всеки родител иска повече от всичко децата му да са здрави! Изключителна смелост и благородство, които не са приоритет у много от хората, е да вземеш дете, което е болно. Да знаеш, че може и през Ада да минеш, опитвайки се да му дадеш онова, от което има нужда. За повечето е непосилно, хората не са готови на такава жертва. Включвам себе си в това число. Лесно е, да, по-лесно е да го признаеш дори, но поне е истината. Хората искат дете и искат да бъдат щастливи заедно с това дете. Знам, че звучи егоистично. Но не можем да си изкълчим езиците и да кажем, че не е така. За ромския произход може дълго да се говори, но по принцип нещата стават грозни в такъв случай. Нямам нищо против никой етнос, но повечето хора биха имали. А понякога различията са и вътре в семейството

Не всички биха обсъждали приемното родителство и осиновяването. Ще се включат най-вече хора, които по някакъв начин са заинтересовани. Защото това не е лека тема все пак. Относно конкретните действия - не се заяждам, в никакъв случай. Но какви трябва да са тези действия от всеки? Какво бих могла да направя аз като евентуален потенциален в неизвестно бъдеще осиновител или приемен родител? Да кажем, че ще бъда съвестна, ще се постарая да отгледам детето в максимално идеална среда. Да кажем, че не съм психопат, нито е мъжът ми, нито роднините ми. Аз бих направила това от своя страна, ако наистина се решим някой ден и се захванем сериозно да си вземем детенце. Но какво да направят повечето хора? Този, който е замесен, той ще има грижата и отговорността. Приемното семейство, институцията, държавата. Останалите обсъждат(ме) нещо важно и проблемно. Не са замесени, както и аз все още, но ме вълнува. И ако има с какво да помогна, като страничен наблюдател, бих го направила отсърце.

Може и да си права, знам ли... По-добре да се мълчи, да не се пише, да не се пускат такива теми, да не се изказват мнения. А ако не си приемен родител или социален работник, то мнението ти е небрежно, клюкарско.

Въпроса е да се тръгне в правилна посока,както трябва...защото началото започва с деца.
А имам преки наблюдения.....

Luna, недей така. Колкото ти знаеш как реално се случват нещата в момента, толкова и аз. Това е важна тема, много важна, и да се подхожда към нея клюкарски не е градивно. Така се генерират митове и "а пък на една приятелка приятелката еди какво си", което накрая се връща върху самите деца и приемните им родители. Така небрежно и недотам информирано си разцъкваме разговорчета около теми, които касаят съдбите на много хора. С думите си тук ние формираме нагласи. Обменяме мнения, които са повече нашите представи за това какво е приемното родителство, отколкото реалността. Това е сериозно нещо, деца са въвлечени... Ако можем да помогнем, да помогнем. Ако забележим нередност, да сигнализираме. Ама така да си чешем езиците... Не е никак лесно да си приемен родител, тези хора имат нужда от подкрепа, като ги черним на едро никак не им помагаме. А те вършат важна работа.

Saule, ще те помоля да престанеш да изкривяваш нещата.
Темата не е клюкарска, споделената информация
е съвсем реална. Това, че не са споделени имената
на участниците в нея, не я прави нереална, небрежна
и клюкарска. Нагласи също не създавам, изнесла
съм факти и съм споделила моето мнение, споделила
съм въпросите, които не излизат от моята глава
последните няколко дни.
Ти какво предлагаш? Да прикрием, че има И такива
случаи сред приемните родители? Както ги има и
в семейства на биологични родители, както ги има
и в семейства на осиновители.

София, само един въпрос. Какво произлезе от тази тема дотук? С какво тя помогна на тези деца. Ти си професионалист, до колкото знам. Защо просто не сигнализираш? И да разкажеш след това за случая? Чудесно, децата са отнети и върнати в институция, това и трябва да се направи. Но какъв е градивният призив на тази тема? Да помогнем на децата? Да направим нещо, за да се подобри наблюдението над премни родители? Или?

С моите думи аз ви накарах да се чувствате лоши (съжалявам!) и вие скочихте. Давате ли си сметка с този дискурс на обсъждане на приемното родителство вие колко хора накарахте да се ччувстват зле и лоши?

Да обсъдим ли идеи как можем да помогнем?

Темата съм я пуснала като човек, а не като специалист.
Сигналът вече е подаден, както поясних още в първия пост.
Мерки са предприети, надявам се, че ще бъдат изведени до край.
Всичко това не пречи в моята душа да е заседнала една
горчилка, едно усещане, което имах нужда да споделя.
Ето това произтече.

Къде видя, че призовавам? Споделих въпросите, които ме
вълнуват. Може да има по-информирани хора от мен, които
да ме осведомят. Може някой след тази тема да добие
смелостта, ако е бил свидетел на насилие над деца, да
намери сили да сигнализира. Може...

Виж, съжалявам, че си станала свидетел на такава грозна история, те са навсякъде около нас, имаш право. Ако си изпуснала парата - това е хубаво. Но тази тема ще остане да циркулира в пространството като част от културата около приемното родителство в България, която... заради децата би било добре да се създава по по-добър начин. Дано го случим един ден. Не твърдя, че си имала лоши намерения. Ако така съм прозвучала - прости!

Хич не твърдя, че е лесно да си приемен родител и много бих искала на способните да се помогне, а на неспособните да се попречи да нараняват деца. И да, наясно съм, че с думите, написани тук, се формират обществени нагласи, затова и пиша. Не съм не дотам информирана обаче за реалността.  
А колкото и да не му се вярва на някого, благоденствието на децата ме вълнува. Много. Не заради клюката и възможността да се поплюе, поразрови и размирише.  

Нали?! Давай да става раздумката обаче. Голямо анкетиране и разсъждаване върху чуждите животи има напоследък. В една тема трудно намираш и 5 потребители, които пишат от личен опит.

Личен опит нямам, но аз не мога да бъда приемен родител с изключение, ако се наложи по финансови причини и нямам друг избор.
1. Не мога да гледам дете и след това някой да ми го отнеме.
2. Не мога да нося отговорност за чуждо дете. Имам страх, ако се случи нещо и тогава ще ми тежи цял живот на съвестта.
3. Трябва и детето да ме приема и обича, а не ми е ясно как може да стане това като аз съм времянка.
4. Не съм в състояние да възпитавам чужди деца. Не мисля, че ще го възприемат и винаги ще имам едно наум.
5. Има огромна вероятност това да е за сметка на моето дете / психически/.
6. Изпитвам чувство на съжаление към такива деца и ефекта ще бъде "разбридан чорап".

Да допълня какво мисля за конкретния случай.
Първо деца не трябва да се раздават за покриване на материалните разходи на други или срещу заплата. Тук не казвам, че на тези хора не трябва да им бъде заплащано, но не да се дават деца за издържане на други семейства.
Второ деца не трябва да се дават на хора които нямат деца и не са отглеждали деца.
Трето някой трябва да оценява тези родители дали могат да бъдат такива. Не всеки може да гледа дете, а чуждо дете още по- малко т.е. да отглеждаш чуждо дете трябва много повече качества отколкото да гледаш свое или както казваше една позната " То своето всеки може да гледа".

За този случай освен тази жена , бих подвела под съд и хората които са й дали децата. Мисля, че те основно трябва да се подведат под отговорност.