Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 31 **

Кърмих каката 6 месеца, бебето 9, когато се роди тя отдавна не помнеше за какво иде реч. Къпя ги заедно, първо вадя малката, обличам я, после каката, приспивам или заедно, или ако на голямата още не й се спи баща й я занимава докато приспивам малката.

Ще опитам да пусна снимка на количката, която видях. А твоята каква е? Щом ти е удобна може ли да кажеш модела или ако имаш и ти снимка да я пуснеш?Предварително благодаря!

Да почерпя! Днес имам РД!

 

Anduli  честит рожден ден ! Много щастие, кротко бебе и послушен батко
За къпането: Първо къпя каката, обличам я и после бебето, къпане, обличане, кърмене и в люлката заспива сам. А ние вечеряме, после го местя в леглото му. Каката обикновено баща й я приспива, че отнема по половин-един час.
за кърменето: КЪрмих каката до 1 година, т.е. 5 месец от бременността, тя се отказа самичка. Като се роди бебето тя вече беше забравила, прояви интерес, дадох и но тя само си допира устните до зърното и се хили, прави го на почти всяко кърмене първия месец и после се отказа, но това не значи че като кърмя тя не идва всеки път да иска да и обръщам внимание и да се сърди, че не мога да отида някъде с нея. сега е на мода да си събува чорапите и да иска да и ги обуя докато кърмя и като не стане -тръшкане, но се надявам скоро да отмине

Момичета, мен ме оперираха, наложи се по спешност да ме приемат в болница след много тежка жлъчна криза. Сега съм добре, възстановявам се в къщи, дърпах се доста за тази операция (преди 2г. ми откриха камъните), но много се измъчих последните 2 месеца, криза след криза. Сега съм без жлъчка и се захранвам малко по-малко. Радвам се, че отслабнах много (то при кризи само глад, после в болницата глад и системи), че нещо все не ми се получаваше с отслабването. За себе си мисля, че причината за камъните е дюканската диета, която правех преди да забременея с Дани. Вярно почти си бях върнала старите кг., но след години.... че и близо 1 000 лв. ни излезе самата операция. Пиша с подробности да имате едно наум какво ядете и на какво се подлагате, че човек се замисля май като поизпати. Сега съм благодарна на Бог, че всичко мина успешно и няма да се превивам вече от болки (жлъчните кризи болят като родилни болки, ужасно е).

Бяха едни сложни комбинации кой да гледа децата, докато ме закара мъжа ми до спешния и после докато бях в болницата 1 седмица (все през нощта ме хващаха кризите, 2 седмици преди това пак 'тичахме' до спешния кабинет в Исул, та тогава и с децата ходихме). Слава на Бога всичко се нареди, имам си и помощници сега в къщи, вече за всичко се оправям сама, само трябва 3 месеца да се пазя от тежко, добре, че момчетата са по-големи вече и не се налага вдигане и носене на ръце.

Аня, това с жлъчните кризи ми е много познато. 
Бях с такива почти през целия девети месец с малкия, вкл. на два пъти тичахме по спешност, защото направо щях да припадна от болка. И на мен ми откриха тогава камъни, които странно как, но 2 месеца след раждането вече ги нямаше. Тогава докторът, който ме гледа, каза, че много често при жени, които раждат породени, се среща този проблем заради високите нива на ... хммм.. може и да ви излъжа кой хормон, а ме мързи да сверявам с Гугъл, май естроген беше  
Но болките са си по-силни от родилните, а вярвайте ми, родила съм две деца без епидурал, така че имам идея за какво иде реч 

Внимавайте, момичета, жените просто сме предразположени към жлъчни проблеми!

Аня♥♥, бързо възстановяване ти пожелавам 

 

Да, и хормоните по време на бременност оказват влияние, пише.

Аня, съжалявам, дано повече нямаш подобни проблеми!Бързо възстановяване! 

  вече се чувствам много добре.

Аня, тръпки ме побиха какви грижи сте имали; добре, че вече всичко е добре!
(Разясни, ако имаш нерви и време, защо мислиш, че е от Дюканската. Тя е диета, но се яде нормална храна и там....? или греша?)

При нас голямото малко (кърмено повече от година) първо не регистрираше кърменето. По някое време му направи впечатление, че бебето е захапало гърдата - показа я, попита ме “ъ ъ??“, аз обясних за яденето на бебето и това беше.
Много по-впечатляваща е сега храната на бебето. Винаги сипвам от пюрето и кашата в малка кафена чашка и за голямото. Кефи се  И го давам на бебето за пример как яде  забелязвам, че чува и му е драго 

Иначе - това, което интуитивно някои от вас са направили, аз го бях чела - добре е да се даде на голямото дете да пробва да си сукне, ако поиска.

Честито с патеричка, Андули! Здрава, усмихната, наспана  и мн. прекрасни емоции!!!

Аня, бързо възстановяване, за да не ти се пречкат разни "помощници" из къщи . Аз не успях да родя по естествен път децата си, но за сметка на това преживях две секцио - та знам какво е следоперативно възстановяване - е не е по-леко от родилните контракции. ПРосто двете болки са несравними - боли си и при двете. Та в този смисъл - трябва да се движиш повече,  да не се залежаваш, защото забавяш процеса на възстановяване и да стоиш с изправен гръб - това спомага за правилното и бързо зарастване на тъканта. Диетата на дюкан доколкото съм запозната се състои само от месни продукти? Аз също бях на диета, която обаче изключи всичко тестено и сладките изкушения. Също така след 17ч. не ядях, а пиех само вода. приложих я много плавно като всеки ден изключвах по нещо от менюто си. Напр. ако вчера на обяд съм изяла три сандвича, днес си правя само един, а утре ям само плънката+салата  . Съвсем постепенно намалих количеството и типа храна, за да не се стресира организма и така отслабвам с по 3-4 кг месечно. Сега, въпреки че вече си хапвам всичко, продължавам да отслабвам с кило-две на месец. Желая успех на всички, които нямат търпение да обуят старите дънки! 

Аня, бързо възстановяване!
Аз съм родила 2 пъти нормално без упойка, но не ме боля особено, даже с малката 10 минути след като ме върнаха в стаята се къпах и преобличах, изненадах всички. Случвало ми се е обаче рядко да ме наболват бъбреците - май е по-гадно от родилните болки, поне при мен.
За отслабването не съм имала проблеми, с голямата напълнах 15 кг и отслабнах после за 5 месеца, с малката 10 и пак в рамките на 4-5 месеца си бях със старата форма, но не съм полагала усилия или упражнения - откакто се помня все съм си 50 кг., без бременностите де.

Ида, мисля, че може би е дюканската диета, защото се смята, че причината за образуване на камъни в жлъчката е холестерола от храната (всъщност лекарите не знаят със сигурност от какво е, но се смята, че е вероятно от това, или поне една от причините). В къщи не ядем мазно, тлъсто и т.н., та затова си мисля, че от многото ядене на месо по време на дюканстването. Също причина е дългото гладуване (каквото не съм правела) и преяждането (е, тук си имам вина, защото бях лакомия) и храненето на големи паузи - вече ми пристъргва и тогава ям. Като последните месец-два беше ужасно с кризите, а мисля, че се хранех нормално - обилна закуска, на обяд без сладкиши, следобед до 5-6ч. нещо леко (плод, салата, мляко), накрая се хранех само по 2 пъти на ден и се чудех вече какво да ям, защото много храни не ядях, за да не предизвиквам кризи, дори плодове почти не ядях. Освен стрес, не виждам какво може да е предизвикало ужасните кризи септ-октомври.
Всъщност за дюканската още се замислих, когато след криза, усещах, че не ми се яде месо, дори ми се гадеше от пилешко месо.

По време и на двете бременности качих много - с първата 30кг., свалих ги като стана на годинка-годинка и нещо големия, с различни диети, невечеряне, накрая с дюканската. Тъкмо ги свалих и дойде 2рата бременност, качих 22кг., свалих малко пак така като стана на годинка (пробвах с Дюкан, 90-дневната), в крайна сметка ги качих обратно, че и още отгоре.

Много мислих в болницата, каква е била причината, не знам на 100%, но за себе си така смятам. Винаги съм казвала, че имам здрав стомах и съм внимавала какво ям единствено откъм диетичната част. Сега по друг начин гледам и на храната, и на здравето си. Обаче много болеше с кризите, все едно още 5 деца родих, че и повече, просто е ужасно. Освен болките и постоянния страх да не ме заболи пак, и една тежест все се усещаше в областта; и притеснението ако ме свие много кой ще гледа децата мъжа ми да ме закара до спешния кабинет в Исул (все вечер ми бяха кризите).

Самата операция беше лапароскопска, т.нар. безкръвна, имам само 3 шевчета на пъпа, днес ми ги свалиха. Трябва да се пазя 3 месеца да не вдигам тежко и съм на строга диета. Вече съм добре, слава Богу (първите 2-3 дни в къщи беше големи болки, спях полуседнала, защото всичко вътре ми опъваше и болеше, хапвах насила 2-3 лъжички мляко или бебешка каша). Възстановявам се, излизах навън пеш, оправям се сама за повечето неща, но се пазя. Добре, че имам помощници, защото пък за други неща няма как сама - напр. легена с прането да се занесе до терасата, тежи ми. Не, че ако се 'напъна' няма да успея, но нямам никакво намерение да се правя на герой, защото ако се вдига тежко има опастност от херния, която се оправя с операция (с отваряне на корема).

Здравейте,
попаднах случайно на тази темичка и ми стана любопитно,
може да ви се стори глупаво, но за първи път чувам за породени деца,
дори не знаех какво оначава  ,
имам въпрос...
с брат ми разликата ни е 1 година и 2 месеца - водим се породени, така ли? 

Само ще кажа, че малката разлика е страхотна, мога да сравня, защото имаме и по-малка сестра, която е с 8 години по-малка от мен.

Сега чакам първото си дете, но живот и здраве, с таткото си пожелаваме да си направим и второ... не много след първото. 

да, породени се водите.