Невъзможните хора в живота ни

Ооо, има и още - такъв тип хора обикновено обичат признанието и много добре имитират грижа за околни, предизвиквайки възхищението на другите колко добри хора са. В същия момент спрямо най-близките си са небрежни и студени, защото грижата за тях не носи необходимото признание.
Примерно това, че си направил нещо за детето си е нещо нормално и очаквано, но ако си направил нещо за детето на приятелка или сестра е благородно и адмирирано от околните. Съответно - полагаш грижите за чуждите деца, а останалите припадат по теб колко си добър, благороден.
Не говоря за грижи само в материален аспект, а и в емоционален и т.н.

Да, права си. Има го и този нюанс, свързан с показността, носеща дивиденти.

Изчетох темата и направо се стреснах, струва ми се, че около мен са все психопати Всъщност това би трябвало да са някакви особено натрапчиви случаи, които веднага правят впечатление, иначе не 4, а поне 40% от населението трябва да се състои от психопати.
Друго-тези приказки за пълно дистанциране от психопата може да се приложат, разбира се, ако той е от по-далечното обкръжение. Но когато психото е майка или баща е много трудно, дори и в зряла възраст да ги отсвириш тотално, а ако е дете мисля, че се отърваваш чак като гушнеш букета. Имам непосредствено наблюдение отблизо и съм сигурна, че е така.(дори не мога да кажа с абсолютна сигурност дали става въпрос за психопатично поведение или друго отклонение от нормалното житейско поведение..)

Искам да следя темата, защото имам много близък човек, който дословно покрива всичко, описано в линка от първия пост...всъщност аз и друг път съм писала че става дума за майка ми
Лошото е че тя с това поведение в дългосрочен план си нанесе само вреди...разведена е, след безброй връзки отново е сама...близките й са възрастни и само ги измъчва с поведението си , оставам само аз за тормозене  Просто хората след известно време се отдръпват от нея, усещат се явно...не веднага разбира се , а тези, които не я познават достатъчно добре, никога не биха повярвали за какво става въпрос
Дълго време беше в чужбина и малко взех въздух , но от вчера отново е тук...времето, в което бяхме доста далече една от друга, успях да се отърся от доста неща...единственият ми страх е че ще повлияе на брака ми, който така и не прие, след 12 години и 2 деца...и колкото и да сме единни и да се обичаме с мъжа ми, който не го е изпитвал на гърба си не знае как такъв човек може да те съсипе психически...

И аз само се записвам да чета.

За такива хора почти не се говори. Толкова е срамно колкото и домашното насилие. Всъщност двете се припокриват.

А когато от съжителството с такъв човек се натресеш на комплексар-фен на домашното насилие насилието ти се струва нормално. И омагьосания кръг се завърта отново...

Възможно е да го съсипе, ако не я държиш на дистанция. Нещо налага ли да общувате често?

Параноидните психопати, както и нарцистичните са екстремно ревниви, но това не означава, че всеки ревнивец е психопат. Отличителните им черти са липса на съвест, липса на емпатия, егоцентризъм и егоизъм и манипулативност. И не само с един човек, така трябва да е поне от пубертета и към всички. Може да има много хора, с които да се разбира, дори да го боготворят, но в ситуации на криза и нужда се вижда, че не може да пожертва себе си или някакъв свой интерес в името на някой, за когото твърди, че обича. Правят го само показно и привидно.

Сийке, социопатите са видпсихопати, обикновено са престъпници. по едини или друг начин всички видове са асоциални, т.е. не приемат морала и правилата на обществото, но наистина чудесно си се вписват даже. Един психиатър нарича социопатите неуспели психопати, успелите не лежат в затвора и дори не им се налага да нарушават закона.

Добре, не съм се сблъсквала с подобен човек /отправна точка - Кати на Стайнбек/, но определено познавам хора, които имат склонност към някои аспекти от описаното поведение - желание за контрол, убеждение, че знаят най-добре какво трябва да се направи в дадена ситуация, как трябва да протече животът на най-близките им /деца, внуци/, чудесно внушават вина, за да манипулират. Но ... действително могат да жертват своя интерес, за да помогнат на същите тези близки, могат да обичат и го показват, полагат усилия да възпитават и учат, отдават времето си за тези, които обичат, осъзнават "лошотията" си и говорят за нея, дори някои търсят и помощ. Те психопати ли са? Пак не е лесно с тях /слабо казано!/, но определено не става дума за "злоба" и "дявол". Границите ми се губят. Всъщност любимата ми баба беше такава - генерал някакъв. Да, имам нейни черти, уви. Затова, може би, темата ме хвърля в размисли, не много приятни /за мен/. И? Кога е мината границата: егоист-манипулатор-енергиен вампир / /- психопат?

Хора с труден характер има много, а с възрастта повечето характери не се развиват към по- добро. Описаното от теб е разпространено и нормално поведение. Колкото и да е чепат човек, когато онзи, които обича страда прави всичко, за да помогне, тревожи се, интересува се, реално помага, независимо какво му коства това. Често хората, които се тревожат за децата си реагират на тази тревога като дават акъл, а не рядко ако порасналото дете се ядосва за глупости според родителя може и да получи някоя караница, вместо подкрепа.

Психопата ще вземе жилището на детето си или ако детето му умре ще се радва, че наследява имот. По- горе беше описано, детето катастрофирало, а родителя го кори, че с информацията за катастрофата му причинява тревоги и толкова. След това може да стане център на внимание с тревогата си и "ох, колко се притеснявам, какво преживях", но реалната тревога и съпреживяване ще отсъстват. Иначе всеки от нас под стрес може да реагира неадекватно, но все някога стреса ще отпусне и нормалната реакция ще се появи, загриженост, помощ, съчувствие.

Човекът от твоя пример не е социопат. Социопата е престъпник почти винаги. щом проявява добрина и щом го търпите, вместо да му се възхищавате, по- скоро има съвссем друг проблеми, вероятно медицински, нещо от аутистичния спектър или някакво заболяване. Не съм психиатър, не съм и психолог, социолог съм, но за психопат, или просто казано, за да си зло трябва малко повече от някакви особености като описаните от теб. Твоят колега не влага умисъл и не разбира какво е причинил, психопата влага умисъл и разбира какво се получа в резултат от действията му.

Не, определено не съм се сблъсквала с подобни хора, не мога да съм полезна. И, въпреки че обожавам Стайнбек, явно не вярвам, че ги има в действителност.
Понякога и мен болестите на близките ме хвърлят в бяс, ама то е, щото се чувствам безсилна. Но сериозно се ядосвам. Няма да забравя бившата ми свекърва, когато почина свекър ми, лека му пръст, как повтаряше: "Защо, защо ми причини това?!", но и плачеше де, истински сломена беше. Но в първия момент го обвини сякаш.

Естествени неща са това, Ментова. Всеки от нас в тежки моменти реагира малко или повече неадекватно, по погребения особено винаги се чуват потресаващи фрази, но това е нормално някак.

За другото и на мен извън книга и учебник ми е трудно да го приема, дори когато съм го виждала с очите си. Затова и пуснах темата- на пректика нещата са наистина далеч по сложни и картината объркана, макар и за сравнително неутрален наблюдател. А и си представям си на жертвите какво им е, когато хората около тях ги окуражават да продължават да опитват, да влязат в положението на другата страна и тн, все човешки реакции, които всеки би имал.

Някои странични наблюдатели се правят че не виждат проблем, други вдигат ръце и казват "оправяйте се, не ме интересува".
И на мен ми е говорено защо такъв невъзможен човек се държи така - да, има обстоятелства, които уж обясняват причини за поведението му, но дори и това говорене не помага, не спира чувството за вина и поддаването на манипулации.

Да, налага се да сме заедно за момента...нали за това е темата, как да живеем с тях, то като сме далече е лесно 
Има трикове човек да не попада напълно в "капана", но не  е лесно.

За съжаление познавах такъв човек, по-точно жена. За радост вече е покойница. И не, не скачайте, че го пиша. Просто тя беше точно това, което описва Бояна.
Манипулатор, егоист, тормозеше съпруга си, детето си. Съсипваше живота на всеки, който е имал нещастието да се окаже в обкръжението й.
Синът й се опита 4 пъти да има семейство. Тя изгони и четирите жени. Определено не вярвам, че и четирите са били толкова тъпи, смотани и недостойни.
Една от тях беше бременна. След като принуди сина си да се откаже от родителските права, започна да се хвали как се отървал и нямало да плаща издръжка 
Второто дете нямаше по-голям късмет, макар до ден днешен да носи името на "баща си". Неговата майка издържа има няма 2 години. Което си е направо подвиг.
И в крайна сметка, да, тя си бе съвършен психопат. След себе си остави само нещастие, руини и разбити животи.

Ако ми позволиш един директен въпрос- какво налага да общуваш често с майка си?
Докато си в близък контакт, според мен, неминуемо ще попаднеш в капана, защото си неравностоен противник. проектирането на собствената ти човещина е рефлекс, който ще е наличен, докато имаш човещина. Същото се отнася и до адаптацията, ти все ще се опитваш да се нагодиш към другата страна, за да имате някакви отношения, това е нормален социален рефлекс, който трудно можеш да елиминираш. Докато четях по темата попаднах на архивна препоръка на един завеждащ българска психиатрична клиника, който съветва колегите си установят ли, че си имат работа с психопат да прекратят контакта, защото ще попаднат в мрежите му. подобни съвети четох и от чуждестранни специалисти.

ПП При съжителството с хора с психиатрични заболявания се по подобни причини се получава т. нар. индуцирана психоза (моля да ме извините, ако бъркам термините). Здравия несъзнателно започва да копира болния, за да изравни срива в адаптацията нужна за общуването, за връзката. Но все пак, болните хора пак имат за доминанта личността си, болестите са на кризи, имат и доста периоди на адекватност. При психопатите психопатията е личността, затова и не се счита за болест, освен че не е страдание за тях, а за околните.

nana77 съжалявам за тази ти среща. как се съвзеха близките, детето най- вече?

Не се съвзеха естествено.
Съпругът също вече е покойник.
Детето им - тоест синът с провалените 4 опита за семейство е несретник, със съсипан живот и без вече нито един близък човек. Едното му дете никога не го е познавало, другото не го е виждало от години и няма никакво желание естествено да го вижда.
И затова според мен - такива хора заслужават тотална изолация и абсолютен непукизъм към съдбата им. Ако тази жена бе изхвърлена овреме от живота на близките си, нещата може би нямаше да се развият така. За съжаление обаче най-близките на подобни изроди просто са като оплетени в паяжина.
И това е само най-близкият й кръг. Дълго ще стане да описвам още много примери за злината й.
Но да, сега ще сещам за още един пример. Когато свекърва й почина - тя запя песен.