Невъзможните хора в живота ни

Абе да бе. Животът/невъзможния, ще ме мачка, рита, унижава, пък аз ще цъфтя и ще излизам от силна по-силна. Това са някакви нереалистични заблуди. Никой проблем не калява и не те прави по-по-най. Може да добиеш малко опит (но и това е относително, защото от този опит в сходна дори ситуация не е гаранция, че ще ти даде ноу хау) и нищо повече. Изхабените нерви са изхабени. Младостта и здравето са отлетели. Така че не, не излизаш по-силен, излизаш по-уморен, по-амортизиран, а може би и циник за разкош.

Много е опасно изобщо да поставяме диагнози. Това правят психиатрите. Тук говорехме за човек, който беше на лечение и е бил свестен доста години. Никой не става психопат на 50. Те са си такива от деца.

Така или иначе тук обсъждаме как да се справят жертвите, а иначе и нарцисистите страдат като им вземеш кокала, но изобщо не бих си слагала страданията им на сърце. А описаните от теб примери не знам откъде идват, но не е от социопати, защото на тях не им дреме ни за банки, ни за кредити, ни за работа. Намират си кой да им оправя драмите и не забравяй, че нямат съвест, за да им носят подобни неща стрес. На мига ще станат жертви на ситуацията и някой ще ги спаси. И от депресия не страдат, а от скука, защото са не много живи в смисъла, в който един нормален човек има вътрешен емоционален живот.

Аз писах назад. Мозъкът и психическите ни реакции остават с тежки поражения. Аз някои дни съм ок, но някои не съм за гледане и общуване. Особено като се сетя за някоя гадна случка.
За съжаление, пропускам срещи с психолога, защото не ни съвпадат часовете.

Така е, диагнозите не са наша работа.
Лично аз ползвам максимата, че когато хората побъркват себе си - те имат психиатрични заболявания.
Когато побъркват другите, те имат личностни разстройства.
Не е на 100% вярна, но е добра за практически цели.
Иначе да, винаги намират кой да им извади кестените от огъня, но не е като това да не им носи стрес, защото хората, които са склонни да ги спасяват са ограничени количества, а нуждата от спасяване е безкрайна и не е много сигурно, че всеки път ще намериш спасител навреме.

Аз дълго време съм се обвинявала, че съм се вързала на такъв човек.
Да де, ама преди няколко години имах диалог по темата с моят чичо доктор, психиатър.
Та той ми разказа, че когато имал 15 години опит вече като лекар, един такъв измамник успял да го хване на кукичката с немалка, но не и огромна сума пари.
Обсъдихме случая и много ми олекна, че не само аз съм балък и щом такъв човек може да излъже професионалист, значи не е чак толкова в мен проблемът, че са ме метнали.
Чичо доктор тогава го определи като социопат, но мисля, че беше разговорно определение, за човек с личностно разстройство.
Та въпросният измамник пак го търсеше, страдал от тревожно разстройство и искал чичо доктор да го лекува.
Та не мисля, че тези хора не страдат от разстройства на настроението като депресия и тревожни разстройства.
Друго много важно, което ми обясни чичо доктор тогава, беше, че личностните разстройства са скала - т.е. може да има малко изкривяване, може и да е огромно.
За справка, измамник, който търси пари от всеки, като примерът който дадох по-горе има личностно разстройство.
Онзи, който натъпка жена си в куфар също има личностно разстройство.
Разликата е в степента.
Дори много лека форма на личностно разстройство с много малко изкривяване може да донесе огромни страдания на хората около него.
Иначе случаят на Рокстар ми звучи като да има някакво изкривяване, но не и психопатия, но няма как да съм сигурна - нито познавам нея, нито него.
Това, което знам обаче е, че никога не бих й напуквала канчето, че не е права и че страданията й не са истински едва ли не, защото той може би няма личностно разстройство.
Ако тя е имала връзка с нарцис наистина, то тогава вярата й в собствената й преценка вече е достатъчно подкопана, няма нужда и аз там да омаловажавам страданията й.

И болните побъркват близките си, просто не нарочно. По учебниците пише, че в къщата на психично болен обикновено той изглежда най-нормален, толкова се адаптират към него близките, че изглеждат по-луди. И това е ужасна съдба, но е за друга тема.

Тук си права в немалка степен, но все пак има една огромна разлика - болните не го правят нарочно, те са просто жертви на болестта.
Докато ако някога си си имала работа с човек с личностно разстройство, то ще знаеш, че те го правят нарочно и се хранят от страданието на другите.
Често тормозят другите с провокация след провокация и когато най-накрая се вържеш и избухнеш те с усмивка на уста и с кеф ти обясняват, че имаш проблеми с нервите и после щастливи отиват да спинкат.
Ти може и 3 дни да не спиш от афект.
Когато усетят, че вече си с 1 крак извън връзката стават много чаровно и любвеобилни.
И така до следващия път.
Също така често публичният и истинският им образ не съвпадат - дето има една приказка, навън драг, вкъщи враг.
И много, много други, но тези 3 признака стигат, за да бягаш - прекомерна чаровност в началото, скандали и провокации, които влияят на теб, но не и на провокатора, разлики в публичния образ спрямо този, който имат към близките си.

Що за грубост и пърничност? Първо  работех  в малка фирма, където беше и "мобинга" беше ад,  после в голяма фирма с високи стандарти и ясни правила, където не се толерират грубости и своеволия. Служителката на чието място съм, си е позволявала поведение, което не са толерирали и госпожата се е изживява в "жертва" с интриги, дълъг болничен с наджеждата да я съкратят и да получи високо обезщетение. Това което разказаха колегите и това, което тя казва, няма общо, интересното е, как всички разказват почти едно също, само тя е в своята си версия. Една ситуация не зависи само от едната страна, когато сме големи хора, тя е взаимодействие от поведението на всички   участници. Мерете си малко приказките! Не си избираме родителите, когато си дете избор няма за съжаление. Естествено, че това те изхабява.  Но след това този опит, като възрастен е личен избор да стоиш при насилик работодател примерно, което е доста често.
Тежкото детство те кара да се справяш сам, да мислиш по друг начин, защото знаеш, че трябва да се справиш, хора отраснали цял живот щадени, обгрижвани и най-малкия проблем е огромно предпяствие. Най-трудното е да излезеш от спомена за миналото, за преживяното и да се концентрираш върху настоящето.

не съм съгласна, че ако израснеш в обгрижващо и любящо семейство, задължително след това не можеш да се справяш адекватно с проблеми от живота..
още малко и ще изкараме, че е вредна нормалната семейна среда тука..ами не е..

Съгласна съм. Виждам как се развиват хора израснали в нормална семейна среда. Не страдат от постоянна депресия, ниско самочувствие и не скачат от токсична в по-токсична връзка.

Точно обратни са моите впечатления.
Хората от здрави семейства (с цялата условност на този израз, и не, нямам предвид неразведени) знаят и познават добре какво е нормално в едни отношения, нямат съмнение дали-или и като цяло живеят доста спокойно, по-устойчиви са на проблемите. А много деца от проблемни семейства може и цял живот да не разберат какво е нормална връзка и личното ми мнение е, че за съжаление често продължават модела, предават го нататък.

Истината според мен е до външния вид. Ако не си харесван, много хора, да не кажа всички се държат зле или подигравателно ( несериозно ) с теб. Психиатъра е семейството, но ако нямаш ѝ такова- тежко и горко ти.

Живеем в държава с много прости и ограничени във възгледите и възприятията хора. Има прекалено много малоумници, които не позволяват на другите да водят спокоен живот, и се увеличават всяка година, и живота ти става труден и невъзможен с всеки изминал ден

Има, има такива. И то съвсем "нормални" хора.

Не са наша работа диагнозите, ама се раздват на килограм тук.

E, аз съм определила конкретен човек за невъзможен, за мен, за тогавъшното ми семейство (защото не вярвам умишлено да е вредил на децата, но беше вреден, а вреден за мен е = невъзможен). Нямам идея за диагноза ли е, никога не е посещавал специалисти за това.

Далеч не говоря за диагноза "невъзможен". Зачети се само за какви психопати става дума в темата, диагноза, която даже на психиатрите би им отнело труд и време да поставят.