Невъзможните хора в живота ни

Аз малко извън нормата може би, но моите стъпки за оцеляване бяха коренно противоположни.
Да си прощавам чак, то аз след като осъзнах, че вина нямам, няма какво да си прощавам. По-скоро изпитвах жал към себе си, че съм го живяла това. А не вина. Да се научавам тепърва да се обичам-ми аз си се обичам, щом съм си се жалила сама себе си съм осъзнавала, че категорично не заслужавам това, което получавам. Изключително много ми помогна премислянето и анализирането на минали неща. Именно от позицията на времето, погледът се променя, анализът води до разумни изводи в моя полза. Не ме е тровило, напротив-оздрави ме, като ми даде точно онова наместване на пъзела, за който говорех в началото на включването ми по темата. Как да стигна до нареждане на моя пъзел, ако не търся, анализирам и подреждам? И това се случва именно след време, когато анализираш миналото, в настоящето често са все още доста изкривени нещата, огледалото е криво.
Аз не се спасих сама. Получих помощ от приятел (няколко). И тогава с едно, и към днешна дата със съвсем различни неща. Но не и сама.
Иначе, доказано е. Всичко тече, всичко се променя. Дори невъзможните се променят. Може би към по-невъзможно или друг тип невъзможно. Нищо в природата не е константа, човека пък съвсем.

ПП. И още малко. Ще продължавам да съм нащрек, да анализирам и да наблюдавам. Съдбата е поднесла невъзможния, макар и ограничен спрямо мен, да е в досег с децата ми. Те са в позиция-нямат избор, защото им е роднина, не аз. И като ангажирана с тяхното добруване съм длъжна да следя за някои неща и да наблюдавам.

Аз съм с такъв тип мислене "детектив", че просто трябва да проуча всичко, за да го осъзная. Продължавам да чета и да гледам клипове за нарцистичните. В същото време ходя на психолог или поне работя по материали за анализ на моята личност. Това ми помага да израстна, да анализирам защо тогава съм била такава, какво не са ми дали моите родители, с какво съм се опитвала да го запълня и с какво наистина трябва да го запълня. Все още се уча да се обичам.
Виждам хора, които не обичат себе си и са готови на всичко за едната валидация - да се постелят като килим в краката на невъзможен. Ама неща, тотално минаващи всяка разумна граница!

съвсем не е задължително нещо да ти е липсвало в семейството или детството, за да се нахендриш на невъзможен..
те често са привлечени точно от емоционално здрави хора, които има какво да дадат, притежават всичко, което им липсва и вярват в семейните ценности..

Според мен и моите наблюдения, много рядко има абсолютно емоционално здрави хора. Типичната жертва на невъзможен е такава с амбициозни родители, за които никога нищо не е било достатъчно. Това едно време си беше норма, все пак. Човек, научен да се доказва колко е ценен със всяко действие - съкровище за невъзможния. На пръв поглед такива хора са напълно психически добре, но ако ги хване добър манипулатор, са готови да дадат и бъбрек, и матка, в най-буквален смисъл.

Много на едро се обобщава тук.
Хорската съдба е колкото еднаква, толкова и в нюанси, които играят съществена роля.

Специално по отношение на парите, случаи има всякакви - по-богати, по-бедни, равни. Общото, може би, е че в един момент започват да създават умишлено финансови проблеми - спират да работят, хазарт, безумни бизнес или имотни решения, кредити, всякакви варианти да се държи жертвата под напрежение и да ги поддържа и обожава, независимо какво правят.
Нарочно не говоря за пол или семейно положение, тъй като невъзможният може да бъде съпруг, съпруга, майка, баща, дете, роднина, приятел, колега, шеф.

Много сте права изключително относно не калявяне а изхабявяне на самата душа на човека.Относно ужасните шефове аз с мъки се разделих с такива бедни души след години ядове тормоз и разсипия на здравето си.Ами има и друг живот това е.
Янтра не съм съгласен не всички мъже.

Масата от мъжете не е равно на всички, а само на повечето.

Още нещичко, че се сетих. В най-обикновен, ежедневен разговор Невъзможният ще намери "добра" дума за всеки! Брат ти е загубеняк, доктора ти е хипохондрик, колежката ти е луда, майка ти винаги е била такава, гаджето ти не става и там по ред на номерата, сещайте се...

Невъзможните мъже, които познавам, до един имат зависимости. Което не пречи на един от тях да казва, че жените не бивало да работят в корпорации. И че се сбабичосвали, като минат 40,нещо им ставало на поведението, от страх, че ще умрат сами. Надиплил всички пороци, ама устата му голяма. И как не си търкал добре зъбите, ама ето той нямал проблеми, пък аз - имам. Иначе само да му падне мигла, се започва една тирада и въпроси, опити да те всмучв в имагинерните си здравословни проблеми. Като на някого му стане нещо, веднага се плаши за себе си дали няма и на него. Повечето хора го смятат за хипохондрик, но той си е нарцис отвсякъде. С още много прояви.

Имам нужда от малко помощ, мисля, че тук е мястото да питам.
Как може да определите такъв типаж?
 Има висока степен на интелигентност, доста над средната, но само в малко тясни области на знанието и съответно на моженето. Дисбаланс с други области на знанието и моженето при сравнение.
Не разбира преносното значие на думите.
Като тип поведение повече екстроверт, отколкото интроверт. Обича общуването с другите, но..........проявява неразбиране по някои аспекти на общуването. Пример: ако някой не му харесва, отказва да общува с него. Игнорирането е без логична основа. Иска непременно да бъде одобряван от този, на коготото обръща внимание. Иначе го игнорира.
Проявява склонност към зависимости -  става въпрос за зависимост от пазаруване. Безразборните и безсмислени покупки са ежедневие.
Инфантилизъм на битово ниво. Не може адекватно да се грижи за себе си и мястото, което обитава. Не може да се грижи за други хора или животни. Всички усилия в тази посока са хаотични, несръчни, отнемат прекалено много време, което ги обезсмисля.
Проявява импулсивни и инфантилни реакции в трудни или стресови ситуации.
Поставени диагнози от психиатър - депресия от лека до средна степен /овладяно напълно с антидепресанти/ и ОКР.
Други диагнози са изключвани, поради това, че не покрива типичният профил на никое личностно разстройство, психическо заболяване или състояние.

защо е нужно конкретно определение?
тук диагнози не се поставят, това е несериозно..

На мен ми прилича на нещо от спектъра на аутизма. Но въпросът е ти как се чувстваш до този човек.

Ън, това с безразборното пазаруване повече бие на мания, отколкото на депресия. Възможно е депресията да е била депресивен епизод и да има и манийни такива. Често при психично болните в болестна фаза има инфантилизиране, връщане към поведение характерно за друга възраст, понякога и ранна детска. Това може да е просто симптом, не особеност на личността. Зависи и на колко години е, ако е възрастен човек може да има и деменция. Ако е млад просто трябва често да се проследява при лекуващия психиатър, потърсете и второ мнение. Депресивен епизод и ОКР никак не е малко за един човек. Ако има и манийни епизоди, т.е. биполярно разстройство съвсем. Някои симптоми могат да са и от медикаментите. Само добър психиатър може да обясни какво му е и как да процедираш с него, т.е. да се притиска ли към самостоятелност, или наистина е неспособен. Защото и болните биват манипулативни без изобщо да имат ЛР, просто такъв тип неща си вървят и с жизофрения дори, да не говорим за по-леки като описаните заболявания. Затова си трябва и психотерапия, но у нас грижата за хора с подобни проблеми е под всякаква критика, отношението също, та дано да има късмет човекът и близките му и да попадне на правилните лекари, че е голяма мъка и за болния, и за близките.

Ън, мислила ли си за Синдром на дефицит на вниманието. Ако ти е интересно може да погледнеш Разпилян ум на Габор Мате. Според мен си заслужава четенето.