Как съчетавате личния / сексуалния си живот с детето си?

Да , де , лошо няма .
Кой както го разбира живота , така да го живее .
Но тъй като авторката споделя , че детето й е постоянно с нея , а живота е кратък , не може да се чака и трябва в къщи да ги води господата !
Ако си устройва срещи без дете наоколо - проблем няма . За детето  , то за нея явно и сега няма проблем ...

Жал ми стана за детето , представих си го милото ...

И на мен ми е жал като си помисля как детето ще натисне дръжката на вратата да влезе при майка си и тя ще се окаже заключена. 

живота на това се крепи    няма щастие и нещастие. има сърбеж 

Е, какво толкова! И с баща му да е, по-добре да си заключват спалнята. Въпросът е, че за мен не е редно всяко гадже да се води у дома и представя на детето. Още по-недопустими са разни интимности като тримата да си доспиват в едно легло. И пак казвам, в случаите когато гаджето не е постоянен партньор и постоянно живеещ с майката.



Нали все пак се учим от грешките си? Или не?

Хепи, както винаги по тази тема  

Щом авторката е приела такъв плътен контакт с детето си това със заключената стая просто няма да работи освен да предизвика ревност, несигурност и объркване у детето от типа "къде сбърках, че мама сега ме гони?"  
Да, може би и аз съм от майките-орлици, а и доволно наживала се преди да родя, та точно тази дилема я нямам. Когато се разделях с БНД и тази страна на въпроса я мислех и знаех, че детето ми няма да страда заради моят объркан личен живот или недискретност.
А това как детето нямало да бъде егоист и искало нов мъж за мама си е пълен булшит! Децата са егоисти по природа спрямо родителите си. Ние от самото начало трябва да решим колко близка връзка искаме с тях и да си платим съответната цена.
Щото както се казва - то не може ...хем до края, хем душата в рая! 

Не търся нито подкрепа и одобрение, нито съвет, достатъчно самоуверна съм по принцип, знам какво правя и си понасям последствията.
Това е един от малкото въпроси, по които имам колебания и затова ми беше любопитен чуждия опит.

Моето щастие също не зависи от това между краката, но и с раждането на детето ми не съм станала фригидна. Прочети малко литераура по въпроса и ще разбереш, че е напълно нормално жената да е най-сексуална на възрастта, на която съм в момента. Хората имат различен темперамент и това, че ти няма да умреш без него, не значи, че и за всички други жени е толкова маловажен.

А ако си прочела поста ми ще видиш, че споменавам един човек когато е била на 2-3 и един сега, когато е на 5 – ако „де що има“ са 2ма, ти може би си направила детето си с първия срещнат и след това си се оттеглила завинаги от тази досада, наречена секс?

Детето ми изобщо няма нужда от съжаляване – изключително общителна и жизнерадостна е.
Има много по-пълноценен и разнообразен живот от много други, пълен с много любов от семейството и приятелите ми, пътувания и опознаване на света по начин, по който деца на скучни, незадоволени и истерични полу-моми от кварталните градинките няма да получат.

В случая не става дума за това до колко е задоволено детето откъм пътуване и играчки.
Става дума за нараняване на душата му и объркване, че нещо е сбъркало и вратата е заключена днес.
Помисли като голям човек как би се почувствала ако посегнеш към вратата на дома си и видиш заключена и със сменена ключалка? Това са възприятията на малките деца, нямат нашите сложни умения за анализ все още.
Но ако детето по принцип е свикнато както каза една потребителка да чука на вратата на майка си и да чака тя да излезе - тогава то по дифолт е приело, че има граница между неговата територия и тази на майката. Нямам идея как това би се отразило в бъдеще, но всеки решава сам за собственото си дете кое е най-добро.

Аз подробно обяснявам, че няма начин детето да не е наоколо и затова питам какво правят хората точно в моята ситуация, не си чеша езика просто.
Ако детето не е наоколо едва ли щях да имам нужда от компетентните ви мнения.

Относно наживяването – 15 години преди детето съм го правила пълноценно, у нас и в още няколко държави. Не съм пропуснала нищо, типично за възрастта между 20-30.

Не мисля обаче, че с неправилния избор на баща на детето животът на жената трябва да спре на 30! Това, че немалко жени с раждането губят интерес и желание към някои толкова основни неща от живота и държат да се превърнат в майка-жертва, която забравя за всичко останало, е или техен избор или наложено от ситуацията, хормоните или съпругът им положение.

Като гледам, сте много по-активни от мен тук и със сигурност сте чели многобройните теми относно деца и разводи. В голяма част от тях хората споделят колко кофти се чувстват, че родителите им са останали заедно само заради тях, иначе не можели да се понасят. Всички те казват, че съжаляват за жертвата, направени от родителите им и очевидно не са имали нужда от нея. Децата са егоисти до определена възраст, след това, когато те самите се сблъскат с различните ситуации в живота започват все по-добре  да разбират родителите си ...

Аз смятам, че никой не е в позиция да съди другия и всеки гледа от собствената си камбанария! 
Не виждам причина да нападате тази млада жена за ситуацията, в която се намира - никой не е застрахован от това, да изпадне в подобна ситуация!

Това, което на мен ми идва наум, е някакъв варинат с детегледачка и почасово гледане, за друга не се сещам. Може би в тази тема трябва да се включат основно жени, които имат или са имали подобен опит. Децата имат много крехка психика и със сигурност преживяват тези ситуации много драматично. Още повече връзката между майка и дъщеря е много силна, привързаността и обичта могат да провокират чувство на ревност. Много е деликатна ситуацията и трябва да се действа много предпазливо с детето.

i_love_chocolate, пожелавам ти късмет и съм сигурна, че ще намериш златната среда 

Нали затова говорим точно? Как да се предпази психиката на детето? И това казвам - трудно е хем х... до края, хем душата в рая! Винаги едно нещо е за сметка на друго!
За мен лично е крайно неприемливо дъщеря ми да се пъха в леглото където аз съм с непознат или не чак толкова познат мъж. Но за други може да не е толкова шокиращо.
Естествено, че почасова гледачка би помогнала в случая. Но доколкото разбирам авторката държи всичко да се случва вкъщи. Тогава не знам как би станало.
И за мен лично не е чак толкова жертвоприносително фактът, че не ми се занимава повече с мъже. Първо е мое решение, после всичко останало.

И аз се чудя що й наскачаха, едва ли има някой, който не е разсъждавал по темата или не е имал подобни нужди.

И за мен личният живот винаги е бил много важен. Не говоря само за секс - говоря за излизания, за срещи с приятели (включително и мъже). Съвсем не смятам, че съм пренебрегнала детето, като съм го оставяла два уикенда в месеца на баба му или съм се прибирала по-късно веднъж в седмицата, когато още живеехме с родителите ми и имаше кой да я гледа.

Щом има нужди, те трябва да бъдат задоволявани, без рязка промяна за децата и без те да страдат.
Варианта за авторката, щом няма близки и роднини, го виждам в постепенно, а не рязко очертаване на границите. Постепенно детето да се научи да спи само, да прекарва повече време само. И да се търси почасова гледачка.

Другият вариант е да се смени часът на интимните преживявания Докато детето е на градина, например.

Дилемата да се водят или не мъже вкъщи сме я дискутирали неведнъж. Пред мен винаги е имало спирачка и съм смятала, че личният ми живот не е работа на детето, докато не заживея с някого сериозно. Дори и да е мислела, че си имам някого, никога не ме е питала, нито пък сме коментирали. Сега ситуацията е друга, тя приема приятеля ми и не е имало драма, когато заживяхме заедно. Но е самостоятелна от най-ранна възраст, спяла е сама, играла си е сама, не е плакала за мен, когато съм излизала. Просто така е била научена от дете и го е приемала за нормално.

Други мои приятелки пък са запознавали децата с гаджетата си, защото разсъждават по схемата: каква е гаранцията, че сериозно ще заживея с някого, а той няма да ме зареже? Сигурно са прави от своята гледна точка, въпрос на вътрешно чувство.

Оооо, скъпа Хепи- с удоволствие!!!  Само да ми се навие някой, който ме привлича и мен...няма да му мисля дълго...Все се каня да подкарам наред неженените мекарлии от опашката, ама или Пришълецът болен, или татко му с нови циркове, или в работата нещо спешно...Няма да ги качвам до горе изобщо, коли има за тази работа