С близнаци в леглото (родителското)

опитай се да откриеш проблема, иначе всяка стратегия ще е грешна. нещо да се е случило освен земетресението?

Опитвам вече 3 год и не успявам. Казват че ги е страх, че някой ще влезе и толкова. Не гледат страшни филми, не четем страшни приказки, никой не ги плаши (поне в къщи).... не знам къде е проблема.

моите ги беше страх от кошмари  аз казах че има начин да ги изгоня кошмарите и да не идват повече при тях. после абракадабра ....... и си легнаха да спят. повече не съм имала проблем.
питай ги какво ще стане ако някой влезне при тях

Питала съм 100 пъти, нищо не казват. Всяка вечер проверяваме заедно всички врати и прозорци да се убедят, че са заключени и никой не може да влезе, съгласяват се, че никой не може да влезе и после пак. Последно ми обясниха, че чудовищата били вълшебни и си правели врата с магия и влизали през нея. 

помоли ги да ти нарисуват чудовищата и се опитай чрез рисунката да разгадаеш проблема

Малки са още за това. Почти не могат да рисуват още. Не могат и да ги опишат с думи.

хич не са малки. това, което не могат да опишат с думи, могат с рисунки. много неща научих чрез рисунките на децата, трябва само да се загледаш и разгадаеш мисълта им. има и книги, които биха могли да ти помогнат за разгадаването.

Не могат още да рисуват.

ти какво разбираш под рисуване? картина с детайли ли? на 5 години все нещо могат да рисуват, ако ще и само драсканици да са според теб

Нещо преживяват децата, били те само фантазии. Аз съм в подобна ситуация, с тази разлика че спим в една стая и пак идват да спят при нас девойките. Принудихме се да си лягаме по-късно с баща им, за да можем да ги пренесем вече заспали по леглата и пак се будим най-малко трима в леглото ни  Дори не мога да кажа кога точно дойде промяната. Дали още миналата зима когато решиха да спят заедно на едно легло (леглото на Вали изведнъж стана страшно) или есента, когато отказаха изобщо да ползват детските легла.  Заспиват само на нашето легло. Мислех че е от адаптацията есента, вече не съм толкова сигурна дойде януари а малките (най-често Валерия) отказват да си спят в леглата. Дори от месец насам върнахме още по-назад не заспиват без приспиване. Преди разказвах/четях приказка, целувка и излизах от стаята а сега не ме пускат страх ги било от кучета, мечки, мухи и каквото им хрумне на момента  трябвало да ги пазя. Чакам ги да заспят и тогава излизам, но в момента в който отворят очи писват, че са сами  Като цяло спят леко и неспокойно, отказаха и следобедния сън вкъщи. По цял ден дивеят и пак няма умора за почивка  Леглата им са с решетките още (не сме сменяли обзавеждане), но вече нямат проблем да прескачат таблите и от един фотьол да слизат на пода. И се връщат при нас, вече не вярвам че е временно това прекалено дълго продължи тази промяна превърна се в ежедневие. А виждам, че децата като не се наспят после са нервни, избухливи, не са в кондиция да учат нови неща. Това почна да ме притеснява. А в градината си спят всеки следобед, редовно питам учителките и това ми казват. Склонна съм да го вярвам, чувала съм да казват на други майки че детето им не само че не спи а и пречи на другите да спят следобед.

 Обяснението на децата много ми напомня за един детски филм, който е любим на моите - Monsters Inc. (Таласъми ООД). Провери дали не са им го пускали в градината.
  Да си продължа мисълта, че трябваше да се къпем. Въпросното филмче е много забавно, но може да предизвика подобни страхове. Казвам го, защото ние също имаме подобен проблем, но основно с единия, който е на периоди и има седмици, в коите редовно си спи в нашето легло, след като се събуди от кошмар. Като съм го разпитвала се е случвало да споменава чудовища от филмчета. За щастие другия спи като пън и все още не подозира за нощните похождения на брат си (да чукам на дърво).
 Ако съм права, аз лично бих свалила въпросното филмче и бих го гледала с децата, като наблегна на веселата страна. По-зле надали може да стане.

Четиригодишните имат страхове, съвсем истински. И моите се будят, понякога с рев, а понякога само заспиват в нашето легло или уплашени притърчат. Но като им отеснее и сами се връщат в леглата си.
Имахме един труден период миналата година, младежът всяка нощ почти се стряскаше от нещо. Та си ограждаше кошарката със всички видове плюшени играчки. Казах му, че през нощта те оживяват и имат магическа сила и го пазят от чудовища и т.н. Около месец беше това, но от тогава той си ляга със 101 неща в леглото.
Според Додсън има връзка с влюбването, но на мен тая теория ми е трудно да я проумея.

Съчуствам ти и ни сме го преживели, да не кажа че още не сме съвсем се справили с проблема - с тази разлика, че нашите спяха при нас до 4 г. в нашето легло, след това се опитахме да ги отделим - ние отидохме в другата стая  - и също като при вас - ставане по сто пъти и никой не може да се наспи, та де върнахме в една стая, но поне всеки си спи в леглото. Сега обмисляме по повод първи клас да се отделим отново в друга стая. Надявам се този път да няма такива драми. Аз бих събрала леглата в една стая, за мое удобство най-вече, макар и да не е възпитателно според някой. И никога не съм можела да разбера защо е нужно децата да се учат да спят сами непременно, при положение, че ние като големи без да имаме страхове(поне не в масовия случай) спим по двама. Нали всеки човек има нужда от близост, та какво остава за едно малко човече. Защо трябва да го учим на това от бебе никога не ми е било ясно  

ами не всички двойкуи спят заедно  л\бовта няма общщо със спането. според едно проучване харата, които спят сами спят с около 30 минути повечее от останалите, които спят по двойки. за другите не знам, но аз също не мога да спя добре когато децата са в моето легло. те могат да си спят заедно двете, ако искат и го правят понякога, така че не виждам къде е проблема. а и така ги научих, че леглото е острова, на който никой няма право да ги смущава. това е свещенна територия и бива уважавана от всички. та там се спасяват ако са разтроени