Момичета не ви ли се ще да излезете на протеста? Говоря на мирен протест, не на тази вандалщина която беше снощи на Орлов мост. Тази простащина която гледах снощи по телевизията ми се струва, че се размина леко с 20 души пострадали, тази паплач си го търсеше боя от полицията, като видях как чупят и рушат. Аз говоря да протестираме срещу начина на живот като цяло в страната ни, не само за тока, не срещу правителството, аз не искам да се махне Бойко и да дойде Станишев или тоя турчина-а де избяга ми името, аха Лютви, да протестираме срещу това как живеят дедите ни и родителите ни, за децата ни, за майчинството за всичко което не ни отърва. Аз някак си не мога да се побера в кожата си, да си седя така в къщи да си псувам, да си роптая и нищо да не правя. Чувствам се отговорна пред детето си за това, че не полагам никакво усилие да променя нещо, поне да си изразя мнението. Чувствам се гузна пред съдбата на бъдещото ми дете.
Онзи ден се скарах с мъжът ми по този въпрос, казах му, че отивам на протеста а той ме заплаши, че ако отида не знам какво щял да направи (даже и не помня какво ми каза).
Ето и днес седя и гледам телевизия и ми се ще сега в неделя да отида. Не искам да тече живота покрай мен, искам да взимам дейно участие. Обаче след снощните изпълнения на Орлов мост моят няма никога да ме пусне. Той до сега никога не е успявал да ме задържи и в безсилието си накрая ми е заявявал "оставаш детето при мен а ти си троши главата" е, ама сега не може да ми го каже, няма как да го оставя това в корема при него.
Та от толкова много писане да ви питам на вас ходили ви се на протеста? Аз ли съм най-голямата бунтарка в групата? Вие като мен ли разсъждавате или мислите, че мъжът ми е прав?
Извинявам се за многото писане.