- Публикувана: 6 март 2013, 16:40 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2013, 22:40 ч.
Бургаски майчета - 14 тема
mesechinka_yasna - искаш да кажеш, че ако искам да се качи с мен в стаята си се плаща. А ако не се плати, то таткото кога ще може да види бебчето - при изписването ли или по рано?
Аха ясно, мерси момичета 
сега вече схванах.
tsangel - защо те държат още два часа на магарето
нали плацентата се ражда до 20мин. след бебо... още нещо ли трябва да излиза?
сега вече схванах. tsangel - защо те държат още два часа на магарето
нали плацентата се ражда до 20мин. след бебо... още нещо ли трябва да излиза?Това звучи странно. В смисъл като си напъвала до сега и сигурно искаш само да легнеш, а още два часа да те държат с краката нагоре... хммм е то не остана, скоро ще проверя лично
Това звучи странно. В смисъл като си напъвала до сега и сигурно искаш само да легнеш, а още два часа да те държат с краката нагоре... хммм е то не остана, скоро ще проверя лично
Дребен, искрено ме разсмя
Не знам дали и при други е било така, но в момента, в който малката изплака, усетих такъв прилив на енергия, че можех още едно раждане на изкарам. Май е верен изразът, че и майката все едно отново се ражда. За мен тези 2 часа долу бяха най-емоционалните от цялото раждане - чух се с най-близките си хора, поплаках си, гледах си съкровището, и хич не ми се ставаше
Това звучи странно. В смисъл като си напъвала до сега и сигурно искаш само да легнеш, а още два часа да те държат с краката нагоре... хммм е то не остана, скоро ще проверя лично
Дребен, искрено ме разсмя
Не знам дали и при други е било така, но в момента, в който малката изплака, усетих такъв прилив на енергия, че можех още едно раждане на изкарам. Май е верен изразът, че и майката все едно отново се ражда. За мен тези 2 часа долу бяха най-емоционалните от цялото раждане - чух се с най-близките си хора, поплаках си, гледах си съкровището, и хич не ми се ставаше
Охх, дори не помня краката ми горе или долу бяха 
.
Но tedincence много точно е описала това, което чувстваш. Нито ми се лягаше, нито ми се спеше. Бях помогнала на едно човече да дойде на белия свят и бях много горда със себе си. Говорих с близките си, бях супер щастлива, бебчо е на 1-2 метра от теб, виждаш го, говориш му, абе въобще чувството да станеш майка е неописуемо и в тези 2 часа си го изживяваш с всяка клетка.
.Но tedincence много точно е описала това, което чувстваш. Нито ми се лягаше, нито ми се спеше. Бях помогнала на едно човече да дойде на белия свят и бях много горда със себе си. Говорих с близките си, бях супер щастлива, бебчо е на 1-2 метра от теб, виждаш го, говориш му, абе въобще чувството да станеш майка е неописуемо и в тези 2 часа си го изживяваш с всяка клетка.
