За ЮНСКАТА дружина нова тема- догодина- 23

Здравейте, ами хайде тогава да я посъживим

Честита Нова Година 

Каката също не иска да ходи на градина и сме си вкъщи тричките. Таткото се прибира късно от работа. И сега в мъглата е едно скучноооо, рядко излизаме на това време, само ако наистина се налага. Чудя се вече вкъщи как да ги занимавам, сега са в един такъв период на дразнене и каране за играчки, за вниманието на мама  и т.н.
Само ходя и викам, каката дърпа играчките на малката, потупва я, а малката я хапе, а аз само крещя... друго си беше лятото навън....

Още повече малката проходи, но не е много стабилна и съм все след нея. Сутрин като станем, докато оправя едната, после другата и то станало вечер... Гузно ми е, че обръщам повече внимание на малката, каката все чака за нещо. При вас така ли е?

Голямата е много социална, поне засега нямаме проблем с това. Където и да сме, все си намира компания, обожава каки и батковци, хич не се притеснява да се закача с тях. Лятото все си намираше на кого да си покаже нещо, я на някоя бабка в магазина, я на някоя кака на площадката и т.н.  Показва си шнолата, роклята, как кара тротинетка... всичко, което я вълнува  Вече не спира да говори, макар че не й се разбира много добре.

Спирам дотук и ви пожелавам лека нощ.
Момичета, влизайте и споделяйте. Липсвате, и е време темата да е отгоре начело на другите.

Хайде и аз тук! За социализирането- той по принцип си е срамежлив. Ако играе с други деца те са малко- и в градината май е така- заигравал се сам, но се включва и в общите игри понякога. Има се приятелчета с които играе, другите за нищо ги няма. Ходи с мрънкане и лек рев на градина, даже вече почти не реве. Само където от септември да сега рекорда е да ходи две седмици една след друга и после- болен. Сигурно ви е познато 
Друго ме изумява- колкото е бесен вкъщи, толкова е кротък в градината. То вярно, зодия близнаци, ама чак толкова....
Пишете де, кажете как сте 

С тези темпове, не догодина, ами след 2-3 ще е новата тема 
t_tabakova , и при нас е същото положението с беснеенето. В градината ми го хвалят колко е кротък, как прибирал играчките  , абе ангелче ..... И като се приберем в къщи и е направо като отвързан. То не е бягане, подскачане, хвърляне, не мога да го озъптя/узъптя ( как се пише това )
Иначе няма проблем с ходенето, много му харесва , имаше малко драми само първата седмица. Сега втория ден от новата година един такъв ми се просълзи, стана ми странно. На мен нищо не ми каза, помолих госпожата да му обърне внимание, защото го видях, че се е разстроил нещо. И какво било - мъчно му било, че почивката свършила  Сутрин и вечер ме пита кога ще дойдат почивните дни- не за друго, ами защото му се спи сутрин.
Вашите деца в колко си лягат и заспиват ? Едвам в 9:30- 10 ч успявам да го сложа в леглото, и заспива до 20-тина минути. Но понякога заспива чак след 11ч  От къде я намира тая сила и енергия направо му се чудя .
Хубав ден от мен 

Ами хайде за много години!

За социализирането - тръгна на градина без никакъв проблем, с кеф отиваше сутрин. Само че изживяхме кошмарни 3 месеца откъм боледуване и общо е ходила 11 дни през целия период. Сега не зная как ще е, защото докато беше болна и аз си бях повече вкъщи, страшно се привърза към мен. Първият след почивните дни не ме пускаше да тръгна на работа, плачеше толкова драматично.

В градината (само 3 деца са набор 2010, всички останали са набор 2009, приеха я в някаква смесена група), и двете учителки ми обясняват как слагала по-големите в малкия си джоб - ядяла сама, обличала се и се събличала сама, прибирала си играчките, слушала. Вкъщи е пълна, ама пълна противоположност - беснее за двама, прави напук, не слуша, не иска да се храни сама, дразни непрекъснато сестра си. И аз се чудя какъв е този двоен стандарт. Но пак казвам, ще видим сега как ще е, ще й се съберат около два месеца без посещение на детска.

mama&sladurana, ти две или четири момичета имаш? Иначе и аз така се чувствам спрямо голямата си дъщеря, но при мен голямата е на 8, а малката на 3, така че не знам дали говорим за същата ситуация.

Две - на 3 и половина и на 1 годинка /другите две са на сестра ми, трябва да напиша "на леля"/

Явно винаги е така, защото и сестра ми споделя, че се чувства виновна пред голямата й, но тя все пак е доста голяма, почти тинейджърка и е друго, докато моята "голяма" не е толкова голяма и до скоро за всичко чакаше, нищо, че може и сама /иска аз да й взема гърнето, аз да я сложа на тоалетната чиния, аз да я храня и т.н./ Май все се налага големите да отстъпват  , и аз съм била така, сестра ми е по-малка, породени сме и все аз се съобразявах.

Даже понякога се усещам, че се изнервям заради малката /много плаче или не иска да спи, а й се спи и киселее/ и каката си го отнася... ужасно е, старая се да не става така... но не винаги успявам.

40 часа седмично. Но горе-долу се напаснаха нещата. Благодаря ти за коментара, както и на  t_tabakova . 

mama&sladurana, и ние сме основно като вас - тримата се гледаме вкъщи. Поне още за играчки не  се бият.

Той на неговата забавачка е ходил единични пъти тази година(учебна),но и аз съм забелязала, че като го взема от там е от бесен по-бесен. Явно спотайват беса и емоциите, или пък се превъзбуждат, знам ли... Мен това сега ми е основно притеснение, че не стига, че е срамежлив, ами и покрай бебето и зимата се застояхме вкъщи...

nikolovi, понеже не трябва да става рано сутрин,а вечер е оставен на грижите на таткото ( аз лягам с малкия по-рано), откарват и до след 12.00. Много се дразня на таткото, че го оставя, ама той като не си е легнал и Боил не иска да си ляга. Редовен зрител и пръв фен е на Шоуто на Слави  А като добавим и че на обед рядко спи, направо му се чудя и аз как изкарва с толкова сън.

И при нас е така с късното лягане  , вече се принудих сутрин да я будя като стане малката, тя не и не, не иска да става, наобяд не спи от 2 годишна... голям зор с това спане. Ама тя от бебе си е така. И понеже и двете са супер залепени за мен, но ми харесва, че мен търсят... и двете вечер държат да лягат с мен, аз да ги приспивам и настава един ужас... малката реве да я приспивам, каката реве за мен и ходи по нас и разсейва малката ... 
Таткото се опитва да се включи, обаче нито едната не позволява. По едно време се бях зомбирала буквално, не, че сега не е така... с каката будувах през деня, с малката през нощта... това ми е болна тема, защото вече страдам от хронично недоспиване. 

Уф, аз помня вашата кака с това спане... въпреки че от Боил се оплаквах, на фона на нея той беше направо поспалив
Аз сега поне като приспивам малкото, баткото го изстрелвам в другата стаяи ой знае, че трябва да чака, докато го приспя.
А като стана въпрос - как сте организирали кой къде  спи? Ние все още аз при бебето, Боил при таткото, но вече ми се иска да ги реорганизирам. Само че малкото много се буди нощем и не знам дали  няма да го събужда?

Всички спим в спалнята и винаги е било така. И аз се притеснявах как ще спим и дали взаимно ще се будят - ами да, имаше немалко и такива нощи /каката се буди с рев, събужда и малката, или бебка с коликите плаче и събужда и каката и после пак с усилия успявам да ги приспя след час - два/. Ако едната спи е по-лесно, но събудят ли се и двете и взаимно се разсейват.

На голямата кошарата беше залепена от моята страна без решетката, за да може да идва при мен, когато си иска. После като забременях, я преместихме от страната на таткото, че много ме риташе в корема, не, че пак не идваше посред нощ при мен. Сега от моята страна е залепена кошарата на малката и така спим всички задружно.  Всеки има достъп до всеки. Няма как да се разделим, понеже която и да се събуди, ме търси и ако не реагирам веднага, рискувам да се събуди и другата.

Lulu25, според мен е добре, че Боил позволява на таткото да се грижи за него, защото все пак можеш по-добре ти да се грижиш за малкия, иначе напрежението е голямо, защото все някой чака на теб, пък ти нямаш физическата възможност да правиш две неща едновременно или да си на две места и това много изнервя обстановката.

Значи при всички е така - в градината слуша, вкъщи - не. Много мои приятелки ми казват същото. Явно там не смеят, пък имат нужда да се разтоварят някъде от емоциите и го правят вкъщи на своя територия. 

И ние сме си разпределили децата. Още от раждането на малкия. Аз спя с бебето, а таткото вечер се грижи за баткото и спят заедно. Много искам вече да се променят нещата, но не виждам как ще стане скоро това. Кърмя все още доста, нощем често се буди малкия и не виждам как може да е отделен от мен. Нито един от двамата не спи в кошара - още от бебета. А големият е толкова привързан към баща си, че не дава да се отдели от него, все го търси, все иска да е с него. Надявам се като отбия да ги преместим заедно в детската стая, но дано не си правя сметките без кръчмар. Имах намерение да е това лято, но най-вероятно ще се отложи за следващото.

По другите въпроси - и моят син е примерно и послушно дете в градината и едно малко дяволче вкъщи. Понякога много хубаво се заиграват с брат си, но често се карат за една и съща играчка. И когато я дам на големия и залъжа малкия с друга играчка, мигновено обекта на желание се променя и пак настава война, за новата играчка. Да идва топлото време вече, че да се спасяваме по-често на двора.

Срамежлив е най-вече когато има деца. Докато се отпусне и се заиграе и то става време да си  тръгваме. После все пита за децата.
На градина ходи от октомври. Адаптацията му беше около месец. След това се нормализираха нещата. Сега около празниците пак му се събра около месец почивка и първите един-два дни поплака малко, но после се оправиха нещата. Като го питаш иска ли да ходи на градина, отговаря с Не, но вечер като се прибере ми казва, че му харесва на градината.

 

Здравейте и за много години!
Не съм ви забравила, но е малко сложна ситуацията при мен (то при коя ли от нас не е) и не смогвам да пиша и да чета. При нас нещата са ок. Никола ходи на детска от септември, много лесно свикна, не реве и не прави драми. Но си е малко особен. Играе си само с определени деца и не се включва в общите игри; не иска да пее песни и да повтаря стихотворения в детската, а вкъщи "чете" по памет книжки на брат си и от време на време улучва точните фрази. Сам реши да се откаже от биберона едва преди десетина дни, повярвал, че Дядо Коледа няма да му донесе подарък, ако не я хвърли. След празниците, отново не я иска (стои му под възглавницата и вкъщи, и в детската) - сега я пазел за бебето (ще ставам леля през април). И така, тече си животът в прилично нормален ритъм - деца, работа (дистанционно), домакинство, гости, деца, работа, домакинство, гости... от време на време някое излизане, пътувания много рядко. Вкъщи цари постоянен хаос, е няма смогване.

Колко хубаво, че се разписахме!

До 7 г. възраст на голямата и 2г. възраст на малката и ние спяхме всички заедно. Но за голямата това беше пределна възраст, според мен, направихме им детска стая и от година и половина спят отделно. Вечер и за мен е голяма мъка лягането - преди 10 (когато са на училище и градина) не мога да ги сложа, а сега по празниците редовно откарвахме до 12-1. Вечер съм скапана от работа, път и домакинска работа за десерт, и докато ги оправя и двете за сън, страшно се изнервям - повтарям Айде около 1000 пъти, и само докато се оправим за лягане, минава минимум час (това само за вечерното миене и зъбите). После четем задължително приказка трите в леглото на малката, изпращам голямата в нейното легло и оставам при малката, докато заспи. Да, но тя вече порастна, не е неразбиращото бебе отпреди и усещам, че голямата ревнува защо трябва все още да приспивам малката. Затова в момента се опитвам след приказката да изгася лампата, да пожелая „лека нощ“ и да изляза от стаята. Понякога минава, понякога - не, когато малката не е на кеф, оставам все още при нея, докато заспи.
От септември до декември беше непрекъснато болна, на инхалации, АБ и т.н., и на практика през това време почти непрекъснато спях при тях (при малката, при това в едно легло, за да я слушам как диша, изкривих се направо, шантава работа). Върнах се във времето на кърменето и хроничното недоспиване - будех се през половин-един час. Ужасно е изтощаващо, наистина, съчувствам.

Аз пък си правех някакви сметки лятото да ги отделя двете деца в отделна стая, пък аз да притичвам от другата за малкия ( както правех Боил като беше бебе), ама май много са ми криви сметките...

мартеа, съсипаха ви тези болести, дано следващата година бъде без никакви, ама никакви болести!

Присъединявам се към пожеланието 
Дано за всички ни е година с много здраве за нас и децата ни, че това наистина е най-важното... другото все ще мине.