Публикувана: 23 март 2013, 12:42 ч.
Последно мнение: 14 юни 2013, 11:15 ч.

Моя малка болчице

7 487
8
1

23 март 2013, 12:42 ч.

Мнения: 48

Здравейте, мили момичета. Преди да споделя искам да ви кажа, че чета тук отдавна, много съм плакала и тъжила с вас. Никога не намирах правилните думи, с които да ви утеша. Простете ми и знайте, че съм страдала със много от вас за вашите звездички.

Може би моята история ще ви се стори маловажна, та дори самата аз не й отдавах огромно значение.. Когато забременях на съвсем първия ултразвук в 5г.с. (в частен кабинет с нов и хубав уред) се видяха два плодни сака. Още на следващия ми преглед в 8г.с. (в същия кабинет) единият вече го нямаше.. Пуснах няколко сълзички още там на магарето и си наложих да се радвам на останалото ми ембрионче (понастоящем на мама златното бебе на 6м.) и си казах, че повече от 50% от многоплодните бременности завършват така и явно е имало причина. Не тъжих особено много, изкарах лека бременност и родих здраво момиченце.

Колкото повече време минава обаче, толкова по-често се сещам за изгубеното и малко или много тъжа, защото гледам как расте дъщеричката ми и си представям какво би било ако бяха двечки.
Не исках да омаловажавам болката на останалите мами, които са загубили най-свидното си и затова й досега не съм писала.. Сякаш е бял кахър моето при положение, че си имам едно прекрасно бебче.. Но.. Болчицата си я има, понякога по-силна, друг път почти изчезва.. Не зная, може би като споделя ще ми олекне. Казвала съм и на приятели в непринуден разговор, но самата аз го омаловажавах всеки път, мислейки си за "нормалността" на това събитие (синдрома на изчезващия близнак).. Сега осъзнавам какво съм виждала в очите на събеседниците си, особено на едно момиче, което също бе загубило бебче през бременността си..
Моя малка болчице, мама няма да те забрави.

# 1 23 март 2013, 15:01 ч.

Мнения: 2 472

Мила Bryanna ,
твоята история е наистина както казваш самата ти "бял кахър" в сравнение с нашите. Ако например беше отишла на видеозон в 8 седмица, ти и докторът ти нямаше въобще да знаете за съществуващия близнак, а само за момиченцето ти и нямаше сега да имаш тези терзания.Радвай се на малката и я целувай много! Защото повярвай ми едно е да знаеш, че си изгубил бебе в 1-вия, 2-рия месец, а друго е да родиш мъртвото си бебе в 39 седмица..... Cry

Неописуемо е....и боли ....и цял живот ще боли.....
Затова, ти никога няма да забравиш, че си заченала с близнаци, но Бог в една или друга степен е избрал по-добрия вариант за теб! Пожелавам ти още дечица- живи и здрави!

# 2 23 март 2013, 15:26 ч.

Мнения: 48

Така е. Колкото повече се замислям, толкова повече съжалявам, че пуснах темата.. Права си и за видеозона, и е безсмислено да отивам в "ами ако"-то.
Прегръщам ви, майчици, извинявайте.

Единственото, което си струва, е че се научих да ценя детето си повече. Благодаря отново и извинявайте. Embarassed

# 3 23 март 2013, 21:16 ч.

Мнения: 1 266

Не знам... според мен не е "бял кахър". Това, което изпитваш, един човек, който се занимава със скръбта (Kenneth Doka), нарича "disenfranchised grief" - пренебрегната скръб... Такава, каквато останалите омаловажават, и поради това и самият човек омаловажава, но тя си е там, и си е легитимна... Много майки на близнаци, които губят едното бебе на някакъв етап от бременността, чувстват това - че за тях някак не е приемливо да скърбят по загубеното бебе, защото в крайна сметка, нали си имат още едно и т.н.
Но има някои теории, че дори за оставащото бебе има значение на психологическо ниво. Има една книжка на немски, която обяснява това като за деца: "В началото бяхме двама"
http://zeitung.hebammen.at/index.php?option=com_content&view … =56&Itemid=19
Ако говориш немски и проявяваш интерес, мога да ти я покажа/дам временно.

Съжалявам за загубата ти.
Прегръщам те.

# 4 24 март 2013, 09:56 ч.

Мнения: 48

Благодаря, много мило.. Но не зная немски.
Аз действително не скърбя,но и не искам да забравя. Искам да си съхраня мисълта за мъничкото грахче и хем да се радвам на беба, хем да зная, че има едно мъниче, чието сърчице дори не е започвало да бие.

Истината е, че си мисля, че може би е за добро. Може второто бебенце да е било увредено или после да е можело да стане причина да загубя и двете.. Всичко е наред, благодаря ви много. И отново, простете.

# 5 25 март 2013, 16:49 ч.

Мнения: 991

Няма нужда да се извиняваш. Всеки има някаква болка, не зависимо колко голяма е тя. Имала си нужда да споделиш и си го направила, а ние само можем да ти дадем подкрепата си. a_tita съм сигурна, че не е искала да омаловажи това, което си изживяла, просто наистина е по - различно ... Колкото и ужасно да звучи било е по - малкото зло ... въпреки че и то си остава зло ...

# 6 26 март 2013, 08:20 ч.

Мнения: 309

Кунче много си права Hug

Наистина не би трябвало да омаловажаваме,но понякога по малкото Зло е за предпочитане!
Брияна,аз също имах този синдром на изчезващият близнак.И не един а цели два пъти.Но слез загубата на синът ми,който се роди преждевременно чувствата които изпитвах за изгубените бебета ми се сториха толкова нищожни.И сега има дни когато като погледна големият ми син си мисля какво ли щеше да е ако бяха останали двамата с близнака му.Дали щях да се реша за още едно дете(защото аз загубих вторият си син) и може би това нямаше да се случи.Вторият ми син също имаше близнак...в него момент приех нещата много по спокойно от първият път,вече го бях минала това знаех че така е трябвало.Когато реших да имам трето дете само се молех да не са пак близнаци.Не исках трети път историята да се повтаря,и без това имах своите страхове а едно такова положение би ме натоварило допълнително.
Прегръщай много дъщеричката си,показвай и колко я обичаш и тя ще те обича не за две а за хиляди деца Hug

това че си знаела,не означава сега да забравиш просто дай на детето си това което би дала и на това което не се е родило Heart Eyes

# 7 13 юни 2013, 18:32 ч.

Мнения: 48

Момичета, благодаря ви, не гледам назад, обичам щерката повече от всичко! Благодарение на вас и една приятелка, която загуби 2 годишното си прекрасно момиченце се научих да ценя детето си, да му се радвам и обожавам всеки миг с нея. Няма как да не се сещам на моменти, но сте прави, че е по-малкото зло, със сигурност и дано никога не разбера!

Преди месец направих спонтанен аборт в малка седмица - 6та. Бебчето ни изненада, но въпреки това беше желано и чакано. Точно започваше да ми става лошо и уморено и прокървих, а в последствие и загубих плода.. Случи се на Гергьовден вечерта.

Не желая да бъркам в много по-големите ви рани, просто исках да споделя. Малко хора знаят, а дори и по-близките ми омаловажават случката.. И аз гледам да не се задълбавам, ето, мина месец и нещо, първи цикъл, дори докторът каза, че за нея можем ако искаме бебе веднага да правим опити. Не сме се засилили, но сега след загубата на близначе и друго бебче в малка седмица започвам да се страхувам някой ден като се решим да не се случи пак..

Простете, ето казах си. Имах нужда да споделя.

Последна редакция: чт, 13 юни 2013, 21:58 от Bryanna

# 8 14 юни 2013, 11:15 ч.

Мнения: 309

Bryanna

всеки има нужда да сподели и да бъде изслушан!За страхът не вярвам тук да има жена която да не е изпитвала страх от една нова бременност,както се казва една бомба не пада два пъти на едно и също място,затова когато си готова и го желаеш действайте,страхът винаги ще е наш спътник но вярата в нещо по добро,хубавите мисли и доброто настроение са начина да преминем през всичко което ни предстои... Hug

Препоръчани теми

Кървене след гинекологично абразио.

Забременяване след мъртво раждане

CuddleCot (охлаждащо легълце за мъртвородени/починали бебета) - бихте ли го използвали в болницата?

Аборт в 20 г.с

Причина:

Причина: