ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО -тема 12

Marry Djane, аз бих се консултирала с още един, дори двама лекари, преди да се настройвам за каквито и да било диагнози.

Здравейте.
И аз имам въпрос.Вие ли ви се свят?

На мен ми се вие И сега големият въпрос е дали съм си хахо или просто вестибуларният ми апарат не е в час. Аз се бях оправила, но преди седмица ми се зави свят, бях настинала и оттогава съм си в перманентно ненормално състояние. Вдигнах кръвно и пулс, свалих го бързо за 20 минути с валидол, но се започна едно поизтръпване на главата, стягане, отпускане, по едно време едни нервни вълни започващи от краката и стигащи главата. Даже трудно мога и да обясня какво чувствам. Пия от два дена успокоителни, но това зашеметено състояние си ми остава. Не е лесно да си хипохондрик. Кръвните ми изследвания са отлични, включително и щитовидната жлеза. Надявам се всичко да отшуми, както е било и преди.

Вие какво разбирате под виене на свят? Защото на мен ми се вие, вследствие на инсулта, но не мога да ходя без придружител.

моето ПР започна с виене на свят...много преди да се установи какво ми е всъщност. Около месец бях със световъртеж...изведнъж,както си вървя, всичко се завърта и залитам..После почна да ми става зле в автобусите и затова ги избягвах и мислех че ако повървя пеша, ще се пооправя но уви...ставаше по-зле и почна да ме е страх да вървя пеш дори... И така до първата сериозна криза..

Може да е друг проблема при вас...   

а какви са кризите ? моля споделете ми да преценя дали съм и аз така

Marry Jane, наистина може да се консултираш с още някой доктор, както е писала *NOA* по-горе. Желателно е докторът да е психиатър, а не психолог, не за друго, ами защото имат много опит в диагностицирането на различните типове психични разстройства. Точното определяне е с цел да се предприеме правилно лечение.
(Вярно, че моята лична лекарка ми дава много точни диагнози в направлението за психиатър, но пък тя ме познава от години и се ориентира много точно.)
За паническото разстройство можеш да прочетеш тук: http://orlinbaev.blogspot.com/2010/06/blog-post.html
Стискаме палци да излезеш по-скоро от отчайващото състояние! Най-важното е да знаеш, че кризисните моменти отминават и можеш пак да се чувстваш пълноценен човек, дори и за тази цел да се налага да взимаш лекарства.

Marry Djane, при мен първата криза беше най-страшна....може би защото не знаех какво се случваше и бях сигурна че умирам.  Първо почувствах едно прималяване и прилошаване като пред припадък, после отново световъртежа, после внезапно силно сърцебиене( все едно някой те е стреснал изведнъж в тъмното, но без да те е стряскал никой..), една вълна се надига в теб... не знам как точно да го опиша, всички мускули ми се свиха и не можех да дишам,гръдният ми кош беше като парализиран, ръцете ми се свиха в " акушерска ръка" или там както се казваше..., изби ми студена пот и се тресях толкова силно, че зъбите ми тракаха... И това всичко се развива в рамките на 1-2 минути... След това, всяко леко неразположение предизвикваше нова криза... и така до днес...- от едно по-болезнено чревно разстройство се разтрепервам и изпотявам... Световъртежа ми е доста по-лек,но почти постоянен.. Не съм сигурна, но мисля че биполярното разстройство няма такива проявления?

Здравейте отново

Някой да е пил Лирика и доволен ли е?

Благодаря предварително.

Поздрави

Ноа това което си описала ми се случи лятото + болки в гърдите и затруднено дишане 

Здравейте на всички с паническо разтройство и агорафобия съм вече почти 3 години.Мога да кажа че тази статия описва най-точно всички симптоми на паническото разтроиство който са много на брой като е чета сам имала 90% от тях независимо дали пиех лекарства дори с лекарствата бях по зле. Ето и линк към статията http://www.evropea.com/panic_symptoms.html.На мен за първи път ми се появи паническото разтройство още на 18 години (вече съм на 26) след припадък и тогава ме беше страх да оставам или да ходя където и да било сама но тогава се запознах с едно гадже и покрай него преодолях всичко и така до преди 3 години.Нещата започнаха постепенно първо ми ставаше неадекватно гледах хората като на филм говорех с тях и после мислих бе как го казах това като не съм мислила се едно някой друг говореше вместо мен а аз се гледах отстрани,после се почнаха едни схващания на устата и изтръпване на лицето,но не обръщах внимание и накрая една жена припадна пред мен и от там ми се отключи пак всичко и на следващия ден аз почувствах (на улицата бях) всичко това което описвате пулса ми стана над 120 не можех да дишам стегнаха ме гърдите зависи ми се свят и просто седнах на тротоара и мислих че умирам обадих се на баща ми той дойде и ме прибра от улицата като детето ми спеше в количката и се уплаших и за него но баща ми ни прибра.В колата се успокоиха малко нещата но вкъщи пак се повтори 2-3 пъти звъннахме на бърза помощ и те ми казаха да пия валидол и много вода и това беше.После се почнаха мъките по психиятри,гледачки,баячки,и каквото се сетите но нищо.Спрях да излизам дори на улицата пред къщи при всяка мисъл за навън почвах да повръщам,да се задушавам,пулса ми ставаше пак над 120,започна се едно прескачане на сърцето  смених 5-6 вида антидепресанти заради който минах най-големия кошмар от странични ефекти и никаква файда.Сега от април месец тази година правя сеанси с енерготерапевт който ми помогна с това че спрях лекарствата,което си мислих че е мисията невъзможно,но проблема ми с излизането си остава как слезна на улицата и краката ми треперят,имам чувството че няма да ме издържат и веднага бягам в къщи,вие ми свят дори съм се подпирала и на стената или на някоя кола но наложа ли си да стоя,стоя и отминава макар и много зор да виждам но след малко пак се появява.Всички лекари ми казват че сам здрава и че камък да стисна вода ще пусне но страха е толкова гаден и е толкова трудно да се бориш с себе си.Истината е една всичко ни е просто в главите физически сме здрави ако можем да се преборим с себе си ще сме по добре,никога няма да сме същите винаги ще ги има кризите но зора е да се научим да ги овладяваме и да не се  оставяме на страха.Много,много е трудно но ако сами не си помогнем няма кой да ни помогне.Има ли някой от Пазарджик с моя проблем бих искала да се запозная с някой може да си бъдем полезни,а и ако някой има въпроси или мога да помогна с нещо независимо от къде е нека ми пише.Така се запознах с прекрасно момиче от София, което имахме едни и същи симптоми,но да е жива и здрава тя вече е доста добре и страшно много и се радвам.

Мери Джейн, ние психолозите сме само консултанти, но нямаме право да поставяме диагнози. Единствено психиатър може да ти постави такава диагноза. Това е доста сериозно изказване.....

Vesinci, когато за първи път започнах да пия хапчета, ми трябваха около 6 месеца, за да почувствам някакво подобрение. А симптомите си вървяха още година, преди да утихнат до степен да не им обръщам внимание. Мисълта ми е, че понякога се избързва с оценката, че не ти действат или ти действат зле, защото в началото наистина имат отвратителни странични ефекти, които обаче винаги изчезват (просто трябва адаптивен период на организма да свикне).
Пожелавам ти успех с енерготерапевта. Ще ми е интересно да пишеш след 2-3 месеца отзиви за работата му. На мен такива намеси не ми действат добре, бях го писал в предишен пост. Все пак може и да има ефект при някой, знам ли... На мен един такъв навремето ми каза, че не може да ми помогне и ако се намеси всъщност може само да влоши нещата, а аз тогава си мислех, че просто не иска да ми помогне. Каза ми още: "Колкото по-малко ходиш при такива като нас, толкова по-добре". От позицията на времето и опита, който насъбрах, разбрах, че е абсолютно прав.
И въпреки всичко, аз съм на принципа ако нещо ти действа добре - прави го. Нека критерий ти бъде как се чувстваш. Ако се чувстваш добре, продължавай.

От енерготерапевта съм много доволна вече 8 месеца минаха от първите сеанси веднага се почувствах друг човек помогна ми с спирането на лекарствата едното от които беше ривотрил който психиатърка върла противничка на ривотрила ми каза да спра просто така без схема и съответно изпаднах в абстиненция понеже го пиех повече от година това беше истински ад и си мислих че никога няма да мине,но мина затова мисля че много ми помогна този човек.Относно лекарствата ципралекс пих повече от 6 месеца, а ривотрила повече от година с дианксит и не ми помогнаха станах по зле но не и по добре,затова мога да кажа че вече съм върл противник на антидепресантите които много лекари изписват за щяло и нещяло ако в началото вместо психиатър бях потърсила психолог можеше да си спеста много неща,защото с подходяща терапия мисля че би помогнала много повече от лекарствата.Мойта психоложка казва така лекарствата просто те замайват те не ти лекуват проблема,нито симптомите те просто те успокояват за момента и в много случай само самата мисъл че лекарството ти е в джоба те успокоява още преди да си го взел.Тя ми забрани да нося лекарства с себе си и дори да имам в къщи единствените които имам е пропронолол за пулса понеже моя става над 120 понякога и в краен случай пия от него ,дианксит сам взимала в много краен случай вече не го взимам и него и много рядко взимам невростаб(мента,глог и пасифлора).Има случай в който просто е неизбежно да се пият лекарства но има случай в който можем с по силна воля да се справим и без тях и тези случай са по голямата част от нас.Верно е проблема ми с излизането ми стой но това е защото просто нямам воля вече три години се изморих да се боря с какви ли не симптоми но някой ден знам че ще се оправя.

Не знам кой ти е препоръчал лирика, но ако си млад човек, определено не е препоръчително, още повече ако става въпрос за ПР. Това е доста сериозно и скъпо лекарство и е подходящо предимно за епилептици и възрастни хора......но ти си знаеш все пак....