Публикувана: 31 март 2013, 13:58 ч.
Последно мнение: 26 фев. 2017, 22:12 ч.

Жената Дева/7/

48 484
775
1

# 60 1 юли 2013, 12:38 ч.

Мнения: 46 577

Защото ме е страх от всичко, не знам дали мога да го обясня, и то на мъж. И първия път ме беше страх, 7 г. отлагах. Все си го представях някак, но чак толкова трудно не Mr. Green

Ще го сложа в скрит текст, нека бременните го пропуснат, това са си моите изкривени представи, не е нужно да ги натоварвам.

Скрит текст:

Хормони ли бяха, какво ли, но тези 9 месеца ме сринаха психически, въпреки че карах лека физически бременност. Просто ми идеше да скоча отнякъде и да свърши всичко...
Лежах и 4 дни в болница, и това, което видях в Патологията ми държи още влага, нищо че беше преди 10 г. Да не говорим, че първо ми казаха, че въобще не съм бременна (бях почти в 4 месец), после пък искаха кюретаж да ми правят. Това в най-голямата АГ болница в София, при доктор-професор.

За раждането - донякъде съм склонна, ако мъжът ми присъства с мен в операционната, но... това е въпрос на преговори за момента Laughing

знам само, че сама никога не бих се върнала там.

# 61 1 юли 2013, 13:32 ч.

Асеновград-Стара Загора-Шумен
Мнения: 512

Не аз нямам такива страхове, или паники. Тотален оптимист съм и трудно може да ме срине нещо психически, че да ме разтрепери.
Дори с второ раждане бях такова перде. Предварително си бях решила, че отивам раждам и толкоз. Така и стана отидох, за един час родих, след два часа станах, душ, грим, и доктора викаше това мамче направо да го изписваме, свежа като репичка. Както и да е.

Моя проблем е че съм страшно стиснат човек. От към пари. Иначе някакви неща раздавам на ляво и на дясно, но пари да харча, ама хич не обичам. Два лева да изхарча, ей....ще ги мисля, ще им се чудя....До стотинка всичко смятам и пресмятам. Това си качество много го мразя.

# 62 1 юли 2013, 13:39 ч.

Мнения: 46 577

Цитат на: vivianka в пн, 01 юли 2013, 13:32

Моя проблем е че съм страшно стиснат човек. От към пари. Иначе някакви неща раздавам на ляво и на дясно, но пари да харча, ама хич не обичам. Два лева да изхарча, ей....ще ги мисля, ще им се чудя....До стотинка всичко смятам и пресмятам. Това си качество много го мразя.

Аз съм обратното, добре че мъжът ми (Лъв) е като теб, за да има някакъв баланс Laughing

Скрит текст:

Иначе и аз след секциото побегнах като луда и се възстанових много бързо, имам висок праг на болка, отказах и болкоуспокояващите, въобще нещата след нещото не ме безпокоят, но 9-те месеца преди това и докато се появи бебето, не мога да си ги причиня съзнателно.
Не знам ако бях раждала нормално какво щеше да е, защото в момента, в който останах сама с персонала в болницата, просто изключих, нито виждах, нито чувах, нито ми пукаше за нищо. Много странно състояние, случвало ми се е и друг път при силен страх. И е съзнателно, т.е. не е блокиране.

# 63 1 юли 2013, 13:43 ч.

Мнения: 22 867

Цитат на: vivianka в пн, 01 юли 2013, 13:32

Аз съм малко според чергата. Работех на доста платена работа, не се замислях колко харча, харесваше ли ми нещо, купувах го. Но в никакъв случай не изхарчвах всичко, внасях определена сума. После се наложи да работя за три пъти по-малка заплата, дето се смеех, на предната работа на аванс вземах повече, отколкото на втората на заплата. Не го приемах трагично, вече си правех сметката - харесам нещо, но щом не ми е належащо, подминавам. Не го правех на трагедия, въпреки че колегите ми бяха учудени, че никога не съм се оплакала или смрънкала, че вземам малко. Като съм на такава работа доброволно, какво да мрънкам. Общо-взето приказката човек знае две и двеста мисля, че е вярна. По принцип също не обичам просто да пилея пари, но не го приемам като стиснатост или скъперничество. Половинката пък е с разперени пръсти, купува и никога не знае кое колко струва, а аз се старая да не давам повече пари, като мога нещо да купя за по-малко. Но ми е недостатък, че не мога да се пазаря - какавато цена ми кажат, такава, ако ми изнася купувам, ако не - заминавам. А имам позната, която редовно се пазари по пазарите за цените и успява да ги свали понякога. Laughing

# 64 1 юли 2013, 16:05 ч.

някъде по морето
Мнения: 811

И аз съм страхлива - страх ме е от високо, от вода, от змии и коне изпитвам нечовешки ужас.
Иначе много обичам котки .
И все се се чувствам длъжна, майчинството ми е най-напред отговорност и после всичко друго.
Не мога да си представя да съм в тежест на някого, ако съм болна, изпитвам вина, че не мога да си изпълнявам задълженията.
Не ми е лесно.... Sad

# 65 1 юли 2013, 17:31 ч.

Мнения: 22 867

Цитат на: Zvezdna в пн, 01 юли 2013, 16:05

И все се се чувствам длъжна, майчинството ми е най-напред отговорност и после всичко друго.
Не мога да си представя да съм в тежест на някого, ако съм болна, изпитвам вина, че не мога да си изпълнявам задълженията.
Не ми е лесно.... Sad

То това май са девически характеристики, във всеки случай и аз ги имам. Peace

# 66 1 юли 2013, 17:36 ч.

някъде по морето
Мнения: 811

Цитат на: labrex в пн, 01 юли 2013, 17:31

Цитат на: Zvezdna в пн, 01 юли 2013, 16:05

То това май са девически характеристики, във всеки случай и аз ги имам. Peace

Олекна ми, че не съм сама....
А привързвате ли се към вещи? Аз да..
Embarassed

И полудявам ако някой ми ги пипа

# 67 1 юли 2013, 17:42 ч.

Мнения: 22 867

Цитат на: Zvezdna в пн, 01 юли 2013, 17:36

А привързвате ли се към вещи? Аз да..
Embarassed

И полудявам ако някой ми ги пипа

Не е към всички мои вещи, но си имам няколко неща, просто ми оправят настроението, положително ми въздействат по някакъв начин, обичам си ги, с тях не знам как ще се разделям. И да, не ми е много приятно, ако ги пипат или случайно счупят (имам една залепена чашка за кафе, която за нищо не става, но я залепих и си я държа Embarassed

# 68 2 юли 2013, 11:07 ч.

Асеновград-Стара Загора-Шумен
Мнения: 512

Цитат на: Zvezdna в пн, 01 юли 2013, 17:36

Цитат на: labrex в пн, 01 юли 2013, 17:31

Цитат на: Zvezdna в пн, 01 юли 2013, 16:05

То това май са девически характеристики, във всеки случай и аз ги имам. Peace

Олекна ми, че не съм сама....
А привързвате ли се към вещи? Аз да..
Embarassed

И полудявам ако някой ми ги пипа

За отговорностите и аз съм същата. Преди всичко е грижата за децата и съпружеското тяло, а след това всичко останало, включително и аз самата. Няма болест, няма мързел, нищо не може да ме събори, когато имам работа за вършене.

А към вещите...тотален плюшкин съм. Пазя всичко. От празни парфюми, стари тетрадки, дрехи които няма да облека никога повече, изобщо всичко което един нормален човек с удоволствие ще изхвърли.

Хахахаха колко облекчаващо е да знам, че има и други като мен. Laughing

# 69 2 юли 2013, 11:26 ч.

Мнения: 46 577

За отговорностите и аз бях така, но си налагам малко да се поспра, защото не е добре, и за мен, и за околните Mr. Green

А за вещите, и да, и не. Лесно се разделям с повечето домашни неща или стари дрехи, обаче имам 2-3 кашона с рисунки на детето, от 1 група в градината нагоре, 6 г. всяка заврънтулка съм съхранила. И осъзнавам, че трябваше да пазя по-значими, ама не мога да се спра.

Но пък нямам проблем да ми пипат нещата, въобще не ми прави впечатление Simple Smile

# 70 2 юли 2013, 11:47 ч.

Мнения: 4

Винаги съм настроена много оптимистично. Simple Smile

Не позволявам на лошите мисли или страхове да ме обсебват. Появят ли се веднага започвам да мисля за нещо позитивно и зареждащо.
Изключително отговорна. Безотговорността в другите ме дразни, старая се да не обръщам внимание, но понякога не се получава.
Обожавам да летя със самолет. Голямо удоволствие ми доставя гледката от високо. И като някакъв парадокс изпитвам неприятно чувство от високи сгради напр. Thinking

Въпреки това най-комфортно се чувствам, когато усещам земя под краката си.
Обичам и морето много, но само да му се наслаждавам от плажа. Не мога да плувам, опитваха се да ме учат, но безуспешно Simple Smile

, но за сметка на това голямо удоволствие ми доставя да скачам във вълните, но с опитен плувец до мен, че знае ли човек Mr. Green

Не съм стисната, щом имам пари харча. Правя си сметка разбира се, но понякога се забравям и до следващата заплата ставам много стисната Grinning