Аз много добре осъзнавам къде ми беше проблемът, но съм се отказала да мисля за миналото. Важното е, че се харесвам - това, което съм! Спрях да анализирам защо нещата не вървят 'по план', казвам си, че не са били 'моите' неща. Начин на мислене е това.
Последните две години бяха много трудни за мен. Бях емоционална развалина. Чувствах се толкова зависима от обстоятелствата, страхувах се... чувствах се като една Риба. Постоянно си втълпявах, че имам нужда някой да ме "закриля", че сама "не мога". Бях пленник на външните оценки. Но не съжалявам.. въпреки че това беше много тъжен период от живота ми. Бях изгубила себе си. НО хубавото на лавата е, че след себе си помита всичко - хора, обстоятелства, стари чувства.. страхове, и можеш да започнеш да строиш наново - така, както на теб ти харесва, а не така, както друг те е заставил да живееш.
Перфекционист съм - да, и нямам нужда от хора около себе си. Вече не се нуждая от онова външно мнение, "оценяване" на хората, което преди 'хранеше' висшия ми Аз.; ) Познавам отлично недостатъците си, но също така и качествата си.. а те не са малко!! Дори усещам, когато съм раздразнена и превъзбудена, как всичко ми минава през главата. Първо преосмислям ситуацията, едва след това - действам. Дала съм такт на емоциите си.
Мисля си, че когато решиш да пратиш някого по дяволите, м@мка му, прави го с финес.