Те гардеробите не са от "То", от "Нощна смяна" са, по-точно от "Вампирът". 
- Публикувана: 25 апр. 2013, 16:31 ч.
- Последно мнение: 21 септ. 2013, 18:41 ч.
САМО за фенове на Стивън Кинг! - 9 част
.
!
Те гардеробите не са от "То", от "Нощна смяна" са, по-точно от "Вампирът".
Скрит текст:
На някой хрумвало ли му е, че вампирът може да съществува само в главата на Лестър; че главният герой може да е луд и да е убил собственоръчно децата си?
Не забравяйте, че бащата разказва своята версия на събитията. И по-важното - навярно е достатъчно луд, за да си вярва. С други думи - съзнанието му е съчинило съществуването на вампира, за да се пребори с чувството за вина, но в крайна сметка вината взема превес и той губи окончателно здравия си разум, защото подсъзнателно иска да бъде наказан (да сподели участта на децата си).
Нещо повече - може целият разговор с психиатъра изобщо да не се е състоял. Нали накрая се казва, че:
"Сестрата я нямаше. На бюрото й стоеше бележка, на която пишеше: "Връщам се веднага.""
Е, може да не се е върнала веднага. Може да е била навън от самото начало. Може Лестър да се е вмъкнал в кабинета в нейно отсъствие и психиатърът също да не е бил там. Може да е легнал на кушетката на доктора и да си е представил целия разговор с него, като съзнанието му се е разделило на две (типичен случай на шизофрения) - на добрия Лестър (онзи, който съжалява за стореното, който си е измислил вампира и подсъзнателно иска да бъде наказан) и на лошия Лестър (онзи, който е убил децата, вампирът, единственият, който може да го накаже в собствените му представи). Защото добрата му половина се досеща за съществуването на лошата, но отказва да повярва в нея, отказва да повярва какво е сторила, въпреки че подсъзнателно знае... докато в края на въображаемия разговор не приема открито вината си и не признава, че лошият Лестър е реален.
Затова обичам двусмислените разкази - купуваш си една история, а получаваш две или повече... и после си блъскаш главата коя е реалната
Не забравяйте, че бащата разказва своята версия на събитията. И по-важното - навярно е достатъчно луд, за да си вярва. С други думи - съзнанието му е съчинило съществуването на вампира, за да се пребори с чувството за вина, но в крайна сметка вината взема превес и той губи окончателно здравия си разум, защото подсъзнателно иска да бъде наказан (да сподели участта на децата си).
Нещо повече - може целият разговор с психиатъра изобщо да не се е състоял. Нали накрая се казва, че:
"Сестрата я нямаше. На бюрото й стоеше бележка, на която пишеше: "Връщам се веднага.""
Е, може да не се е върнала веднага. Може да е била навън от самото начало. Може Лестър да се е вмъкнал в кабинета в нейно отсъствие и психиатърът също да не е бил там. Може да е легнал на кушетката на доктора и да си е представил целия разговор с него, като съзнанието му се е разделило на две (типичен случай на шизофрения) - на добрия Лестър (онзи, който съжалява за стореното, който си е измислил вампира и подсъзнателно иска да бъде наказан) и на лошия Лестър (онзи, който е убил децата, вампирът, единственият, който може да го накаже в собствените му представи). Защото добрата му половина се досеща за съществуването на лошата, но отказва да повярва в нея, отказва да повярва какво е сторила, въпреки че подсъзнателно знае... докато в края на въображаемия разговор не приема открито вината си и не признава, че лошият Лестър е реален.
Затова обичам двусмислените разкази - купуваш си една история, а получаваш две или повече... и после си блъскаш главата коя е реалната
http://shelf-life.ew.com/2013/09/16/dr-sleep-stephen-king-audio/
откъс от аудиокнигата
*
Още ревюта на Doctor Sleep:
http://www.horrordrive-in.com/serendipity/index.php?/archives/77 … Stephen-King.html
http://www.vulture.com/2013/09/book-review-stephen-kings-doctor-sleep.html
*
http://youtu.be/hHT9he8sd_c
нов тийзър на Carrie (2013)
*
Мъж, маскиран като Пениуайз, хвърли британски град в паника:
Цялата статия - тук
От "Вампирът", да. Наскоро го обсъждахме във форума на Кинг и сега ще ви пейстна какво написах там; ще ми бъде интересно да прочета и вашите мнения.
В спойлера разкривам част от финала на "1922" от "Зъл мрак, угаснали звезди".
Имайте го пред вид, преди да натиснете бутончето "Покажи" !
Скрит текст:
Малко след като прочетох "1922" от "Зъл мрак, угаснали звезди" разнообразявах с други автори, но от време на време попрочитах някой и друг разказ, в това число и "Вампирът", който го знам почти на изуст (в университета го адаптирах на филмов сценарии за часовете ми по "Драматургия"). Честно да ти кажа, deadface, мина ми през акъла същото, за което пишеш и ти. Може би съм била повлияна от "1922", където полудяването на бащата на финала беше недвусмислено обяснено на читателите. После се сетих за "Таен прозорец, тайна градина" и "Тъмната половина". Лудостта си присъства във всички книги на Кинг - къде повече, къде по-малко. Дори "Вампирът" ми се струва много по-логичен именно с шизофренията. Кинг е дълбок, много дълбок - това го знаем и познавайки немалка част от творчеството му и начинът му писане и измисляне на историите, съм склонна да мисля, че точно това е имал пред вид през цялото време, докато е писал разказа.
Съжалявам само, че в университетските си години не ми беше минал през ума този вариант, а сега ме осени на "дърти" години - сценарият ми щеше да е в пъти по-добър
.
Съжалявам само, че в университетските си години не ми беше минал през ума този вариант, а сега ме осени на "дърти" години - сценарият ми щеше да е в пъти по-добър
.
Аз също имам страх от гардероби, много държа до ден днешен, вратите да са плътно затворени
А след прочитането на Сейлъмс Лот си държах кръсче до мен и имах страх от отворени прозорци (сънувах даже как бащата на моя приятелка се ''рее'' пред прозореца ми)
След Сомнамбули (по Кинг отново) имах фобия от котки. Сега поизчезна, но пак не са ми любими.
А след прочитането на Сейлъмс Лот си държах кръсче до мен и имах страх от отворени прозорци (сънувах даже как бащата на моя приятелка се ''рее'' пред прозореца ми)
След Сомнамбули (по Кинг отново) имах фобия от котки. Сега поизчезна, но пак не са ми любими.
Аз откакто се помня и много преди да открия С.К., имам страх от всякакви открехнати врати и прозорци. С по-широко или изцяло отворени врати, нямам никакъв проблем.
Другата ми детска фобия е, че не понасям ръка или крак, да е извън очертанията на леглото. Имам много здрав сън, но всеки път когато се случи и до ден днешен, се будя настръхнала и с чувството, че нещо гадно ще ме докопа.
Влизам с една молба, понеже издирвам книга, която съм чела преди 10-15 години.
Помня, че С.К. я споменаваше в някой от романите си и почти съм убедена /но не съвсем/, че в Капан за сънища.
Сюжетът накратко: Умствено изостанал мъж /момче?/, се лекува по експериментална програма. Опитите бяха изключително успешни, стана гений, но накрая всичко тръгна по обратен път и се върна в начална позиция.
Някой сеща ли се за книгата или автора?
И да се посмеете малко на мой гръб
Влизам днес в един нов магазин, а продавачката симпатична, спретната и лъчезарна.
На излизане с торбите, сърдечно и благодаря, като изтърсвам неволно:
- Благодаря, САЙ- При което тя ми отговаря:
- Благодаря... , Но не съм Саня, Рени се казвам.
Понеже хич не се усетих какво изтърсих, реших, че нещо недочува жената...
На път за вкъщи, "включих" и се разхилих, но така е като препрочитам Т.К. за 3-ти път.
Другата ми детска фобия е, че не понасям ръка или крак, да е извън очертанията на леглото. Имам много здрав сън, но всеки път когато се случи и до ден днешен, се будя настръхнала и с чувството, че нещо гадно ще ме докопа.
Влизам с една молба, понеже издирвам книга, която съм чела преди 10-15 години.
Помня, че С.К. я споменаваше в някой от романите си и почти съм убедена /но не съвсем/, че в Капан за сънища.
Сюжетът накратко: Умствено изостанал мъж /момче?/, се лекува по експериментална програма. Опитите бяха изключително успешни, стана гений, но накрая всичко тръгна по обратен път и се върна в начална позиция.
Някой сеща ли се за книгата или автора?
И да се посмеете малко на мой гръб
Влизам днес в един нов магазин, а продавачката симпатична, спретната и лъчезарна.
На излизане с торбите, сърдечно и благодаря, като изтърсвам неволно:
- Благодаря, САЙ- При което тя ми отговаря:
- Благодаря... , Но не съм Саня, Рени се казвам.
Понеже хич не се усетих какво изтърсих, реших, че нещо недочува жената...
На път за вкъщи, "включих" и се разхилих, но така е като препрочитам Т.К. за 3-ти път.
Аз не съм особено страхлива, но вече като родител не мога да чета Куджо или Гробище за домашни любимци. Тези двете - Цъ!!!!! 
Иначе много рева като Стивън "убие" някой много симпатичен......такъв рев на ТК накрая му дръпнах
. То пък накрая, той позаглади нещата....
Моят мъж ме завари като ревах на ТК и ми заяви, че ми забранява да чета повече СК. Естествено това няма как да стане.....
Иначе много рева като Стивън "убие" някой много симпатичен......такъв рев на ТК накрая му дръпнах
. То пък накрая, той позаглади нещата....Моят мъж ме завари като ревах на ТК и ми заяви, че ми забранява да чета повече СК. Естествено това няма как да стане.....
А на мен ми хареса колко откровено си каза, че не му харесва "Сиянието" на Кубрик. 
Относно "Вампирът" и аз като Пуц никога не съм се замисляла за този вариант на историята, разказ скрит в разказа. Днес го прочетох отново, не го бях чела от поне 17-18 години и установих, че първо вече не ми е страшен и второ - прочита на deadface е напълно логичен. Извода е: да взема и да прочета отново всичко на Кинг, което съм чела в крехка моминска възраст. Колко ли различно ще ми се види сега?
Усмихна ме разказа ти.
Относно "Вампирът" и аз като Пуц никога не съм се замисляла за този вариант на историята, разказ скрит в разказа. Днес го прочетох отново, не го бях чела от поне 17-18 години и установих, че първо вече не ми е страшен и второ - прочита на deadface е напълно логичен. Извода е: да взема и да прочета отново всичко на Кинг, което съм чела в крехка моминска възраст
. Колко ли различно ще ми се види сега? - Благодаря, САЙ
Усмихна ме разказа ти. 
Препоръчани теми