На всеки му се налага да пътува, независимо колко често и с какво превозно средство. Пътуването може да се планира и билетът – да се закупи предварително. Когато дойде очакваната дата, просто тръгваме, приемайки пътуването като даденост и едва ли се замисляме за трудностите, с които се сблъскват примерно, хората със специални нужди, зависещи от достъпността на средата и превозните средства, или от придружител, който да ги заведе до влака или автобуса. В обществото ни не се полагат достатъчно грижи за сънародниците ни с физическо нарушение, но те също пътуват. Налага им се да се придвижват от точка „А“ до точка „В“, дори и до точка „С“.
Може би се питате, защо ви занимавам с подобни неща. Отговорът е, че една от пътуващите съм и аз. С нулево зрение съм, но въпреки това ми се налага да се придвижвам самостоятелно от един град до друг. Най-трудно ми е, когато нямам директна връзка. Например, при пътуване от Враца до Пловдив. Уви, налага се да се прехвърля в София. И тук е мястото да отбележа, че службите към БЧК в по-големите градове осигуряват асистенти на ЖП-гарите и са първите помощници на хора като мен. Някой би казал, че нали си имаш придружител? Не. Аз съм напълно самостоятелна в придвижването си и ползвам придружител само, когато трябва да попълня документ и при извънредни ситуации. Но как да накарам някой да идва с мен, например до София два пъти в седмицата? Аз се придвижвам в София сама, но не успявам да си намеря влака на гарата. Дори няма да коментирам липсата на информация на брайл и указателни линии, по които бих могла да съм сигурна, че ще изляза на точния коловоз и че ще намеря правилния влак.
Използвам възможността да изкажа огромната си благодарност към Българския Червен Кръст за асистентите, които осигурява на хората със специални нужди, за техния всеотдаен труд, грижа и подкрепа, без които не бихме могли да преодолеем препятствията при осъществяването на нашите пътувания. Асистентите ни оказват нужната помощ, мобилни са и гъвкави, съответно с конкретната ситуацията на лицето в неравностойно положение. Специална благодарност изказвам към службите на БЧК в София, Пловдив и Бургас, където ми се е налагало да бъда, намирайки очите, които могат да ме заведат, без да се страхувам как ще завърши моето пътуване.
Няколко пъти употребявам израза „хората в неравностойно положение“, но държа да отбележа, че неравностойна е средата, в която сме принудени да живеем и да преодоляваме. А ние, хората с физически нарушения, искаме да живеем равностойно с всички вас, които спокойно се изкачвате по стълбите и без затруднение си четете табелите, ползвате всеки влак и автобус, без да се тревожите, дали ще можете да се качите и как ще го направите.
България е на път да промени своята инфраструктура, осигурявайки улеснен достъп за всички свои граждани, но истината е, че все още сме далеч от финалната права.
Уважаеми господа от институциите, от които зависи улеснения достъп и безпрепятственото придвижване на „различните“, знайте, че имаме нужда от вашата подкрепа, експедитивна и съвестна работа, както и от създаването на още мобилни служби за асистентство в цялата страна. Всеки един асистент е важен и безценен за нас, които ползваме тяхната помощ.
Илияна Киркова
Може би се питате, защо ви занимавам с подобни неща. Отговорът е, че една от пътуващите съм и аз. С нулево зрение съм, но въпреки това ми се налага да се придвижвам самостоятелно от един град до друг. Най-трудно ми е, когато нямам директна връзка. Например, при пътуване от Враца до Пловдив. Уви, налага се да се прехвърля в София. И тук е мястото да отбележа, че службите към БЧК в по-големите градове осигуряват асистенти на ЖП-гарите и са първите помощници на хора като мен. Някой би казал, че нали си имаш придружител? Не. Аз съм напълно самостоятелна в придвижването си и ползвам придружител само, когато трябва да попълня документ и при извънредни ситуации. Но как да накарам някой да идва с мен, например до София два пъти в седмицата? Аз се придвижвам в София сама, но не успявам да си намеря влака на гарата. Дори няма да коментирам липсата на информация на брайл и указателни линии, по които бих могла да съм сигурна, че ще изляза на точния коловоз и че ще намеря правилния влак.
Използвам възможността да изкажа огромната си благодарност към Българския Червен Кръст за асистентите, които осигурява на хората със специални нужди, за техния всеотдаен труд, грижа и подкрепа, без които не бихме могли да преодолеем препятствията при осъществяването на нашите пътувания. Асистентите ни оказват нужната помощ, мобилни са и гъвкави, съответно с конкретната ситуацията на лицето в неравностойно положение. Специална благодарност изказвам към службите на БЧК в София, Пловдив и Бургас, където ми се е налагало да бъда, намирайки очите, които могат да ме заведат, без да се страхувам как ще завърши моето пътуване.
Няколко пъти употребявам израза „хората в неравностойно положение“, но държа да отбележа, че неравностойна е средата, в която сме принудени да живеем и да преодоляваме. А ние, хората с физически нарушения, искаме да живеем равностойно с всички вас, които спокойно се изкачвате по стълбите и без затруднение си четете табелите, ползвате всеки влак и автобус, без да се тревожите, дали ще можете да се качите и как ще го направите.
България е на път да промени своята инфраструктура, осигурявайки улеснен достъп за всички свои граждани, но истината е, че все още сме далеч от финалната права.
Уважаеми господа от институциите, от които зависи улеснения достъп и безпрепятственото придвижване на „различните“, знайте, че имаме нужда от вашата подкрепа, експедитивна и съвестна работа, както и от създаването на още мобилни служби за асистентство в цялата страна. Всеки един асистент е важен и безценен за нас, които ползваме тяхната помощ.
Илияна Киркова