Казвам се Десислава и имам 2 дечица: момче - Матей, роден на 05.07.2007 г. и момиче - Надежда, родена на 15.06.2014 г.
Признавам си, че започнах да влизам в бг-мама, покрай бременността си с малката. После се включих и при първолаците. Сега ви търся за съвет.
Става въпрос за Матей. Ходи с желание на училище, с желание си пише домашното и се занимава с допълнителни задачи по математика - обожава я и иска да ходи на състезания, в къщи всичко е наред, много е дружелюбен, отворен за запознанства, никога не е имал проблеми в ДГ. Не ходи на занималня, защото аз съм по майчинство и двамата си се занимаваме с домашните. Много е (винаги е бил) енергичен, постоянно с нещо трябва да се занимава, затова го записах на плуване - 2 дни в седмицата и на танци - 2 дни в седмицата. Ние с ММ се уморяваме да се разкъсваме по всичките мероприятия, където трябва да го водим и да се занимаваме с дребс в същото време, а Матей - все едно никъде не я е изразходвал тази енергия. Направо не знам вече какво да го правя - постоянно търчи из нас.
Но проблема най-вече се изразява в следното: от едно известно време (може би месец) сякаш започна да ни прави на пук (на мен и на баща си), започнахме да чуваме: Няма пък! и Дали?, по-трудно се говори с него - не чака да му обясниш, а направо хвърля, тръшка, излиза от стаята, отива си в неговата, затръшва вратата и си стои там. По някое време му минава и идва - не може да стои дълго далеч от сестра си. Проблема се задълбочава с това, че в училище почти всеки ден някоя от госпожите ми се оплаква от неговата дисциплина. Вече ме е срам да ходя да го вземам и пращам ММ. Като се опитваме да разберем какво е станало и защо госпожата е недоволна от неговото държание, започват едни: Тя госпожата лъже , не беше така, тя не е видяла какво стана, той еди-кой си е виновен . Един вид - никога за нищо не е виновен, все другите са направили нещо, а забележката - за него. И започна да ни обвинява: вие не ме разбирате, не ми вярвате, само на госпожата вярвате. Е, да де, ама тя госпожата не е една и съща всеки път. Иначе е отличен ученик по всички предмети. Не знам вече какво да го правя, как да приказвам и как да подхождам. А първите няколко пъти "разказал" на баба си и на дядо си как не му вярваме, наказвали сме го за щяло и нещяло и т.н. и те (моите родители) много притеснени идват да приказват с мен - да не сме нещо сбъркали в държание и отношение с него. Даже в началото гледаха с недоверие като им обяснявахме, че се е променил и нещата не са точно така, както ги разказва. Бяха започнали да идват всеки ден до нас. Добре, че до края на седмицата, Матей си показа рогцата и пред тях и даже, забравяйки, че са там, изтърси: Аз ще ви обадя на баба и дядо., че да си дойдат нещата на мястото.
Дали това му държане се дължи на някакъв вид израстване тип "училищен пубертет" или... При вашите деца има ли някаква промяна? Дайте съвет, моля! Замислям се за посещение при психолог.
Доста дълго стана - дано поне е разбрано.
Очаквам съвети.