Децата при баба си

Хехе, и мен ме пращаха в Шумен, също живеехме в къща с двор. ) На улицата имаше още поне 10тина деца и падаше голяма игра. )

  Станахме много.
За мен тези преживявания са изцяло само положителни, но действително оставянето при баба зависи от бабата, от мястото.
Ние наистина бяхме обгрижвани много. Бяхме радост за баба и дядо. Много играеха с нас, много се занимаваха, учеха ни, включително на ред, на ценности. Не помня да са гледали сериали. Имали са сили, възможност и желание.
Някой каза, че в занималня щяло да е по-добре. Зависи с какво се сравнява. Аз така и не се сещам каква би трябвало да е тая занималня, която да ми даде повече от дните в Шумен.
Даже не съм сигурна, че са ни пращали там, понеже тук няма как да ни гледат. Така или иначе сме били по половин ден на училище само. Било е именно за разнообразие, заради спокойствието, чистототата и да се видим с баба и дядо, които през учебната година не виждахме, защото им беше трудно пътуването. Чак след 8ми клас си позволявах да реша да отскоча за ден-два по време на училище.

Струва ми се, че много зависииот възрастта на детето. Аз между 2 и 6 годишна възраст живеех при баба и дядо по принуда и все мрънках на майка ми, че искам при нея. Като станах ученичка ( и вече живеех при нея) ходех при баба за ваканциите и честно казано, хич не ми е липсвала майка ми - даже с нежелание ходех на почивки, защото ме откъсваха от компаниите.

Гледам моя сега, с удоволствие ходи при баба си, много обича да е там, но след като го оставяхме за по няколко дни там, сега не иска. Като му поставим въпроса иска ли да остане малко до баба или да тръгне с нас, с огрочно неудоволствие, но тръгва. Мисля, че това оставяне при баба и дядо, което си спомняме с умиление всички ние, има общо и с желанто за независимост и усещането за самостоятелност от родителите, което се появява малко по-късно.

Живея в малък град, децата са по цял ден на улицата. Има и дечица от големите градове, които ги оставят при бабата и дядото за цяло лято. На повечето не им се връща в града, защото там стоели все в апартамента заключени, а тук са пуснати на свобода и си играят безгрижно.
Въпросът ми е наистина ли вашите деца не могат да излезна пред блока без надзор на родител? 
Много ми е любопитно как стоят нещата другаде 

Всъщност наистина най-важното е дали децата искат да ходят при бабите и дядовците, и са истински късметлии тези, които имат хубави отношения с тях Жалко за тези, които ги нямат, но какво да се прави, светът е шарен. Аз също си спомням с носталгия спомените от ваканциите при баба, които прекарвахме аз, сестра ми и двамата ми братовчеди. Тези спомени не бих заменила с нищо. Радвам се, че и нашите деца сега имат баби и дядовци, при които да отидат и не се притеснявам изобщо за тях. Естествено, зависи и от възрастта на децата, но когато поотраснат малко, и преди да навлязат в пубертета е идеалната възраст. Предполагам, като станат тинейджъри вече няма да искат да ходят и съм се подготвила, че ако не желаят, няма да ги насилвам. Всъщност до преди две години живеехме в един и същи град с моите родители и децата ходеха на гости само при родителите на мъжа ми на село, но не сме ги оставяли там сами, те бяха и малки още. Толкова бяха щастливи от престоя си там, срещите с животни, непознатия начин на живот, че не бих си и помислила да ги лиша от това. А вече втора година ги оставяме при моите родители за около месец през лятото, и не изпитвам никакви угризения. Малката е на 5 години и като се чуем по телефона пита кога ще ги вземем, но не много настойчиво, а голямата е за втори клас и дори ме пита дали може да остане при баба и дядо, и да я запишат там на училище. Като я питах защо, няма ли да й бъде мъчно за нас, отговори, че всъщност искала да живеем всички заедно, и ние и баба и дядо, и не можело ли да се върнем там. Всъщност и двете госпожици са раждани в този град и първите им години са минали там, и особено голямата си има своите спомени. Ще си ги приберем, естествено, живот и здраве в началото на септември, но се радвам, че имат добри отношения с баба и дядо и прекарват известно време с тях, а ние с мъжа ми се чувстваме като младоженци, почиваме си, а и посвършваме някоя работа по апартамента, за която все не остава време.   

И на мен като дете това ми беше мечтата.

Ами за съжаление няма как, защото се преместихме именно заради моята работа. В родния ми град за жалост не мога да си намеря работа по специалността. Затова пък сега си имат място, където да прекарват ваканциите и ги очакват с нетърпение. Има си плюсове и това положение.

Ееееех хубаво беше при баба
Мен ме командироваха за 3 месеца всяко лято. Дори рядко се сещах за София и за майка ми. Голяма веселба падаше.

И на границата с тийнейджърството също може да започнат да отказват.
Моята дъщеря отговорно заяви, че не искала повече да ходи при другите баба и дядо - от това лято е промяната. Но може би при нас се наслагват и разни други фактори. За протокола най-големия престой е бил 10-12 дни през лятото. Но аз на 3-4-тия ден обикновено започвам да страдам, че я няма дребната, а и тя по телефона започва лекинко да мяука, че й е мъчно...

 Разбира се, абсурдно е детето да излезе пред блока без надзор от възрастен. Досега - 7 г., винаги излиза с възрастен и горе-долу като гледам как са другите деца, поне докъм трети четвърти клас ще е така. Има много голямо движение от коли, паркинги с налудничави маневристи, огромен брой непознати хора поради близостта с големи магазини. Още и бездомни и домашни кучета които също са опасни.
  Може  би в някой по-закътан и слабо населен квартал на София да е възможно, но се съмнявам.
 По времето на моето детство не беше така и от първи клас спокойно сме излизали сами, но нямаше това свръхнаселение.

Кварталът, в който живея в София, е бивше село и е сравнително спокоен. Моето дете  е още малко, но гледам, че тук има едни големи тайфи, точно като нашите едно време. Събират се по 10-15 малчугана едновременно и играят тук между къщите и блоковете. Съответно в тези тайфи има и петгодишни, които се движат без родителски надзор. Тук обаче е някакси "затворено" - има една голяма улица, по която се движат колите и малки улички, които водят само до паркингите на блоковете и които са целите в дупки, така че няма кой ентусиаст да мине по тях с повече  от 10км/час.
Трябва да призная обаче, че другаде в София не съм виждала нито тези компании, нито възможност деца на по-малко от 9-10г. да бъдат пуснати да щъкат сами.