- Публикувана: 2 юли 2013, 19:14 ч.
- Последно мнение: 19 юли 2013, 20:13 ч.
Готова съм за плажа, НОЕМВРИйското коремче гордо да покажа :) Тема №10
Момичета , кой смени паролата на албумчето във снимка.бг
Ами аз я оправих , ама беше сменена, нали съм дала моя мейл и получих имейл , с който ме уведомиха че искам да я сменя. Сега е коригирана.
Вчера гледах в юнската тема, че за да се запишеш в групата им във ФБ или в снимка.бг, трябва да пратиш линк към профила си тук
. А ние раздавахме на всеки. Нещо куца в огранизацията ни, ама нейсе... да не всявам пак смут. Просто съм май по-мнителна, отколкото трябва.
Куца- не, ами... Спокойно Вампирче, недей рабунва духовете, че и без това всеки пост с мъка е написан. Нещо няма живец в групата и според мен, ама аз пък затова съм дежурна в предишните 
Само ги воайорствам и аз 
Ама те видях и ти, че ги четеш.
Днес напук на ММ , който безумно ме ядоса вчера, лежа цял ден- нито съм сготвила, нито съм свършила за една игла работа. Схванаха ми се кокалите от лежане, ама няма да свърша нищо повече за него.
И моето беби започна да хълца, много осезаемо го чувствам вече- дано е пораснало . Иначе съм към изчерпване на търпението си- и миналия път бях така : от 6ти месец исках да раждам .. Ох, дано всичко мине добре и бебинка да е здрава, това ще ми е последниия път бременна- не е за мен тази работа и това е. Други маминки как се радват на коремчетата си, аз все съм крива, всичко ме боли , а за нетърпението- няма да споменавам.... Имам чувството , че съм цял живот бременна, а още 4 месеца- как е?
Само ги воайорствам и аз Ама те видях и ти, че ги четеш. Днес напук на ММ , който безумно ме ядоса вчера, лежа цял ден- нито съм сготвила, нито съм свършила за една игла работа. Схванаха ми се кокалите от лежане, ама няма да свърша нищо повече за него.
И моето беби започна да хълца, много осезаемо го чувствам вече- дано е пораснало . Иначе съм към изчерпване на търпението си- и миналия път бях така : от 6ти месец исках да раждам .. Ох, дано всичко мине добре и бебинка да е здрава, това ще ми е последниия път бременна- не е за мен тази работа и това е. Други маминки как се радват на коремчетата си, аз все съм крива, всичко ме боли , а за нетърпението- няма да споменавам.... Имам чувството , че съм цял живот бременна, а още 4 месеца- как е?
Здравейте момичета 
Все пак успях да ви прочета и да се вмъкна в тази тема преди да сте я изписали.
Искам страшно много да ви благодаря за подкрепата и положителните ви мисли към мен, това означава много, а и в най - страшните моменти ме карахте да се усмихвам. Много ви благодаря, че ви има
Накратко за мен, аз съм добре, бебетата са добре също, пораснали са първото е 290 гр. второто 350 гр
Имах бая перипети в тая пуста болница, но все пак се оказах в ръцете на едни от най - добрите и похвалени доктори. Най - тъпото беше, че през повечето време ме държаха в пълно неведение какво се случва или какво мислят да ме правят. Както ме приеха в понеделник така до петък никой не ме прегледа. Прегледа ми в понеделник си беше изпросен от мен и мина с коментара "добре де хайде за да се успокоиш ще те погледна ..." През цялото време ми предписваха лекарства и инжекции за болки, за които аз на всяка сутрешна визитация обяснявах, че нямам, но те си пишеха в картона, че ги имам. На третия ден ми писна да се обяснявам. И сега голямата драма, която стана. Докторката, която каза, че ще ми прави серклажа мина в сряда и каза като имам всички необходими изследвания ме планува за другия ден и готово, даа ама в сряда вечерта имам всичко аз с перфектни стойности, мисля си тя утре ще ги види и ще ме планува за петък, да ама не. На другия ден разбирам от акушерката, че жената четвъртък и петък е отпуска, а събота и неделя не е на смяна, питам тогава кой ще ме поеме и те ми отговарят - "Ще чакаш, тя като дойде понеделник ще те прегледа и евентуално ще те планува за вторник" В този момент аз изпадам в истерия и страшни притеснения, че на тях не им пука и ще изпуснем нещата. Следват разговори на висок тон от моя страна и крясъци от тяхна. Все пак мен са ме пратили за спешен серклаж, минават 5 дена без никой да ме погледне, само ме тъпчат с химии и след това разбирам, че ме отлагат за още 5 дена
. А периода, за който шийката се е скъсила плашещо беше точно десет дена. Идва една лекарка, почва да ми крещи какви ли не страшни работи, как аз с тези болки и контракции нямало да изкарам серклажа, конеца щял да се скъса и да стане какво ли не, не ми се казва какво чух, че беше много грозно и страшно ...
Разревавам се аз неудържимо, добре че акушерките са съвестни и готини хора, идва жената, говори ми държи ми ръката и ме моли да не плача, че да не предизвикам контракции. Успокоявам се в името на децата, звъня си на моята лекарка, хлипайки обяснявам ситуацията, тя мълчи едно известно време невярваща, че те постъпват така, после казва, затвори след малко ще се обадя ще оправим нещата, ще уредя да те вземат за утре ... След минута звъни, казва ми, че всичко е уредено и серклажа ще е за петък, лекарката която ще го прави била със златни ръце и много добър специалист. В последствие разбирам, че жената е завеждащата родилните отделения там. Вече дишам доста по - спокойно. Дойде и петък, всичко мина за 20 мин от взимането ми от стаята до качването ми обратно. Чувствах се много добре физически вече и психически. Казват ми, че ще ме пуснат най - рано понеделник, аз хич и не възразявам, все пак много по - добре да съм под наблюдение, не че събота и неделя хората които влязоха в стаята не бяха само санитарите с парцала и да ми оставят храна, но все пак ... В понеделник се появява отпускарската лекарка, не се кара с мен, просто с усмивка пита защо съм бързала толкова и как тя им била казала на другите, че до понеделник страшно няма и е най - важно матката да е спокойна и да се направи тогава шефа, пък ако не се оплаквам да ме вземе друг лекар, ноо аз тази информация нали се сещате кога я получавам ... И слава богу в сряда ми казват, че вече мога да се прибера вкъщи, изреждат се всички лекуващи да ми дават съвети. Сега това което ме чака е четири месеца плътно лежане в леглото, ставане само до тоалетната и хладилника. Още шок за мен, ама щом трябва слушам и лежа ... След изписването отидох моментално моята си лекарка да ме види, тя каза че всичко е направено перфектно, шийката си е останала с дължина 1.8, не е добре, но можеше и по зле да е все пак. Сега ми се очертава лежане в спалнята и за разнообразие лежане на дивана
Май не стана много кратко, но това бяха моите трепети последните дни
Рони, прекрасна булка си, толкова лъчезарна и красива, направо се разплаках от умиление, живи и здрави да сте и вечно влюбени
Пак благодаря, че така сте ме мислили исках да кажа още 100 неща, ама ще трябва Саша да отвори една тема само за мен
Поздрави и целувки на всички
Все пак успях да ви прочета и да се вмъкна в тази тема преди да сте я изписали.
Искам страшно много да ви благодаря за подкрепата и положителните ви мисли към мен, това означава много, а и в най - страшните моменти ме карахте да се усмихвам. Много ви благодаря, че ви има
Накратко за мен, аз съм добре, бебетата са добре също, пораснали са първото е 290 гр. второто 350 гр
Имах бая перипети в тая пуста болница, но все пак се оказах в ръцете на едни от най - добрите и похвалени доктори. Най - тъпото беше, че през повечето време ме държаха в пълно неведение какво се случва или какво мислят да ме правят. Както ме приеха в понеделник така до петък никой не ме прегледа. Прегледа ми в понеделник си беше изпросен от мен и мина с коментара "добре де хайде за да се успокоиш ще те погледна ..." През цялото време ми предписваха лекарства и инжекции за болки, за които аз на всяка сутрешна визитация обяснявах, че нямам, но те си пишеха в картона, че ги имам. На третия ден ми писна да се обяснявам. И сега голямата драма, която стана. Докторката, която каза, че ще ми прави серклажа мина в сряда и каза като имам всички необходими изследвания ме планува за другия ден и готово, даа ама в сряда вечерта имам всичко аз с перфектни стойности, мисля си тя утре ще ги види и ще ме планува за петък, да ама не. На другия ден разбирам от акушерката, че жената четвъртък и петък е отпуска, а събота и неделя не е на смяна, питам тогава кой ще ме поеме и те ми отговарят - "Ще чакаш, тя като дойде понеделник ще те прегледа и евентуално ще те планува за вторник" В този момент аз изпадам в истерия и страшни притеснения, че на тях не им пука и ще изпуснем нещата. Следват разговори на висок тон от моя страна и крясъци от тяхна. Все пак мен са ме пратили за спешен серклаж, минават 5 дена без никой да ме погледне, само ме тъпчат с химии и след това разбирам, че ме отлагат за още 5 дена
. А периода, за който шийката се е скъсила плашещо беше точно десет дена. Идва една лекарка, почва да ми крещи какви ли не страшни работи, как аз с тези болки и контракции нямало да изкарам серклажа, конеца щял да се скъса и да стане какво ли не, не ми се казва какво чух, че беше много грозно и страшно ...Разревавам се аз неудържимо, добре че акушерките са съвестни и готини хора, идва жената, говори ми държи ми ръката и ме моли да не плача, че да не предизвикам контракции. Успокоявам се в името на децата, звъня си на моята лекарка, хлипайки обяснявам ситуацията, тя мълчи едно известно време невярваща, че те постъпват така, после казва, затвори след малко ще се обадя ще оправим нещата, ще уредя да те вземат за утре ... След минута звъни, казва ми, че всичко е уредено и серклажа ще е за петък, лекарката която ще го прави била със златни ръце и много добър специалист. В последствие разбирам, че жената е завеждащата родилните отделения там. Вече дишам доста по - спокойно. Дойде и петък, всичко мина за 20 мин от взимането ми от стаята до качването ми обратно. Чувствах се много добре физически вече и психически. Казват ми, че ще ме пуснат най - рано понеделник, аз хич и не възразявам, все пак много по - добре да съм под наблюдение, не че събота и неделя хората които влязоха в стаята не бяха само санитарите с парцала и да ми оставят храна, но все пак ... В понеделник се появява отпускарската лекарка, не се кара с мен, просто с усмивка пита защо съм бързала толкова и как тя им била казала на другите, че до понеделник страшно няма и е най - важно матката да е спокойна и да се направи тогава шефа, пък ако не се оплаквам да ме вземе друг лекар, ноо аз тази информация нали се сещате кога я получавам ... И слава богу в сряда ми казват, че вече мога да се прибера вкъщи, изреждат се всички лекуващи да ми дават съвети. Сега това което ме чака е четири месеца плътно лежане в леглото, ставане само до тоалетната и хладилника. Още шок за мен, ама щом трябва слушам и лежа ... След изписването отидох моментално моята си лекарка да ме види, тя каза че всичко е направено перфектно, шийката си е останала с дължина 1.8, не е добре, но можеше и по зле да е все пак. Сега ми се очертава лежане в спалнята и за разнообразие лежане на дивана
Май не стана много кратко, но това бяха моите трепети последните дни
Рони, прекрасна булка си, толкова лъчезарна и красива, направо се разплаках от умиление, живи и здрави да сте и вечно влюбени
Пак благодаря, че така сте ме мислили исках да кажа още 100 неща, ама ще трябва Саша да отвори една тема само за мен
Поздрави и целувки на всички
Зверче, радвам се ,че в крайна сметка с малките човеци сте си добре и у дома вече! Аз съм без думи за отношението и за случилото се, но мисля,че не е нещо ново.Сега лежи, почивай си и спазвай заръките без изключение! Финалът ще е страхотен , много много много си заслужава! 
Маги , и на мен ми се струва,че бременея цяла вечност и че ми остава още толкова,но като се замисля няма от какво да се оплача и съм сигурна,че тези моменти много ще ми липсват след като родя!Така че ще гледам да си се наслаждавам и да не се опитвам да избутвам времето,защото искаме не искаме то ще си мине.
Наистина темата ни е станала много скучна.Имам чувството,че почти не обменяме ценна информация и като цяло наистина темата замря.Дали е заради Фейса не знам,но аз като цяло предпочитам и повече ми харесва, когато сме активни тук. Аз постоянно надничам при Октомврийкте.Там обсъждат доста интересни и полезни неща.
От Снимка.бг отдавна си махнах снимките и се замислям и за Фейса.Аз си качвам , качвам , но както каза Вампи , организацията ни много куца и току виж пак има някъде пукнатина,та почвам да се замислям.И аз съм мнителна!
Аз съм без думи за отношението и за случилото се, но мисля,че не е нещо ново.Сега лежи, почивай си и спазвай заръките без изключение! Финалът ще е страхотен , много много много си заслужава! Маги , и на мен ми се струва,че бременея цяла вечност и че ми остава още толкова,но като се замисля няма от какво да се оплача и съм сигурна,че тези моменти много ще ми липсват след като родя!Така че ще гледам да си се наслаждавам и да не се опитвам да избутвам времето,защото искаме не искаме то ще си мине.
Наистина темата ни е станала много скучна.Имам чувството,че почти не обменяме ценна информация и като цяло наистина темата замря.Дали е заради Фейса не знам,но аз като цяло предпочитам и повече ми харесва, когато сме активни тук.
Аз постоянно надничам при Октомврийкте.Там обсъждат доста интересни и полезни неща.От Снимка.бг отдавна си махнах снимките и се замислям и за Фейса.Аз си качвам , качвам , но както каза Вампи , организацията ни много куца и току виж пак има някъде пукнатина,та почвам да се замислям.И аз съм мнителна!
Здравейте, мамчета! Чета ви доста време, но все не смогвам да ви изчета до край, за да се включа и аз. Чакаме си момченце и се записвам с термин 10.11.2013 
. И аз съм за 10 ноември, ама ще раждам по-рано, заради секцио... Куца- не, ами... Спокойно Вампирче, недей рабунва духовете, че и без това всеки пост с мъка е написан. Нещо няма живец в групата и според мен, ама аз пък затова съм дежурна в предишните Само ги воайорствам и аз Ама те видях и ти, че ги четеш.
Днес напук на ММ , който безумно ме ядоса вчера, лежа цял ден- нито съм сготвила, нито съм свършила за една игла работа. Схванаха ми се кокалите от лежане, ама няма да свърша нищо повече за него.
Само ги воайорствам и аз Ама те видях и ти, че ги четеш. Днес напук на ММ , който безумно ме ядоса вчера, лежа цял ден- нито съм сготвила, нито съм свършила за една игла работа. Схванаха ми се кокалите от лежане, ама няма да свърша нищо повече за него.
обикалям целия форум, защото не мога да чета по едно мнение на ден тук... Чудя се къде да се бодна, хем да съм сред подходящи, хем да ми е и забавно... ама дедовия... И моите кокаляци се схващат от инат понякога
, но тия дни съм благоразположена и така е по-добре 
. Но от време на време стачка си требе!!! Особено като се скарате и каже - Ти така и така нищо не вършиш! ... си проси да те заболят кокалите 
Чакам с нетърпение новата тема. Предлагам заглавието й да е някакво многоточие или нещо от сорта, да речем някой охлюв, защото работата е дебела. Ъм... добре де, няма да разбунвам духовете, но не мога да спра да мърморя и това е
Зверче, отивам да ти чета дългия пост!
Звяра за съжаление цялата ни оправия е такава,добре,че от време на време се появява по някой свестен лекар които взима нещата сериозно и оправя кашите на другите...радвай се,че всичко най сетне е минало и с бебоците сте добре
За темата...ако не беше тоя фейс всичко щеше да си е наред и темата пак щеше да се изписва за нула време,не си обяснявам с какво толкова е полезен ФБ при положение,че всичко се размива и отива в дън земя,ако случайно искаш да видиш някоя тема коментирана вчера или миналия ден..ще я намериш ама друг път..всичката информация там става неоткриваема,единственото му удобство е,че можеш да си качваш снимки (лично аз нямам такъв зор) а линкове с колички, дрехи и тем подобни и тук са се качвали...сега изведнъж на почти всички им стана "по удобно" там.Аз също надничам в темите на другите мами и виждам,че за да им намериш групата във ФБ първо трябва да пратиш линк с профила си в бг-мама...а ние директно си каним всички ....още щях да пиша ама спирам,че ме ловят нервите на тая тема....
За темата...ако не беше тоя фейс всичко щеше да си е наред и темата пак щеше да се изписва за нула време,не си обяснявам с какво толкова е полезен ФБ при положение,че всичко се размива и отива в дън земя,ако случайно искаш да видиш някоя тема коментирана вчера или миналия ден..ще я намериш ама друг път..всичката информация там става неоткриваема,единственото му удобство е,че можеш да си качваш снимки (лично аз нямам такъв зор) а линкове с колички, дрехи и тем подобни и тук са се качвали...сега изведнъж на почти всички им стана "по удобно" там.Аз също надничам в темите на другите мами и виждам,че за да им намериш групата във ФБ първо трябва да пратиш линк с профила си в бг-мама...а ние директно си каним всички
....още щях да пиша ама спирам,че ме ловят нервите на тая тема.... 
зверче радвам се че всичко е завършило благополучно, твоята история ми напомни моя серклаж преди 23 години, така че явно нещата не са се променили много! Тогава ме приеха и прегледаха един път, после втори път, при втория път лекаря каза: ама ти кървиш, не може да ти правим серклаж докато не се успокои това. А аз нямах кървене докато не ме прегледа първата лекарка 
та и аз така полежах няколко дена с инжекции и нямам добри спомени от целия процес. Важното е че сега всичко ще е наред, почивай че сега ти е паднало, с две бебета от ноември натам по рядко ще си на дивана 
Колкото до темата - аз лично малко съм слънчасала, може би това ни е проблема
та и аз така полежах няколко дена с инжекции и нямам добри спомени от целия процес. Важното е че сега всичко ще е наред, почивай че сега ти е паднало, с две бебета от ноември натам по рядко ще си на дивана Колкото до темата - аз лично малко съм слънчасала, може би това ни е проблема
Тадааам:)
моля всички да заповядат в новата темичка:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=729698.new#new
Ще добавям щъркелчета и ще я редактирам - сега я пускам, че 50- тата страничка тук дойде. Днес се наложи да ходя из града, и сега се прибирам...
моля всички да заповядат в новата темичка:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=729698.new#new
Ще добавям щъркелчета и ще я редактирам - сега я пускам, че 50- тата страничка тук дойде. Днес се наложи да ходя из града, и сега се прибирам...