Ох, момичета 
и аз много се притеснявам за този момент. Адски съм привързана към него и той към мен и сега имам възможност да почна една работа, ама се чудя още - само си представям как ли ще го приспят в яслата, абсурд, сигурно ще го оставят да реве до припадък аз едва го приспивам 
и въобще все някакви лоши неща си представям и знам, че мислите ми постоянно ще са там, ама няма как
Пете, ей ми количката..е не е толкова прахясала
и аз много се притеснявам за този момент. Адски съм привързана към него и той към мен и сега имам възможност да почна една работа, ама се чудя още - само си представям как ли ще го приспят в яслата, абсурд, сигурно ще го оставят да реве до припадък аз едва го приспивам и въобще все някакви лоши неща си представям и знам, че мислите ми постоянно ще са там, ама няма как Пете, ей ми количката..е не е толкова прахясала
Скрит текст: 
[/color][/b][/i] 
Свива ми се сърцето,но чувствам,че това е правилния път и нямам друг избор.С парите криво ляво ще се оправяме,но трябва да се върна на работа,защото няма кой да я свърши.Колежата,която шефа взе да ме замества роди в събота,а да се наема човек за няколко месеца е абсурдно от една страна,а и да го пусна януари на ясла ми е още по-абсурдно от друга страна.По добре да свикне докато е още топло.Сори за словоизлиянието.Просто споделям с вас моите мисли.При нас специално момента с яслите наближава и все повече го мисля,нооо няма как ще свикне и се надявам да е по-бързо 
, ще си даваме взаимно кураж и ще бършем сополи , няма да сме първите , нито последните , децата ни растат 
/ще го пускам към втората годинка/