Някак тема ти ти ми стана интересна. Първо мислех да не я чета, после попаднах на постинга за социалната изолация и тормоза в училище, звучеше малко теоретично и дори си помислих да не си терапевт. Хареса ми, че неща, които ги пише в различна литература ги припомняш. Също откривам някои общи черти между дъщеря ми и теб. Тя не е от спектъра, но има някои сензорни особености и известна диспраксия. Откривам общи черти между теб и брат ми, който по моя преценка е бил с дислексия като ученик. Та така считам, че темата ти е полезна за всички деца, които по някакъв начин са доста по темпераментни да речем...
Първа мисъл ме е налегнала за самотата. В една група от 25 деца, при всички положения 1 ще е нарочено за най-нежеланото, независимо по каква причина. И не знам как да се комуникира тази изолация. В днешни дни има толкова неща за вършене, които можеш да ги направиш без групата от класа. Но не съм сигурна. Един вид ме занимава въпроса "Нещастно ли е изолираното дете и от кой зависи то да е нещастно" Ти донякъде си написала отговорите за омекотяване, които ги дава литературата - извънкласни форми, други групи, занимания по интереси. В последния ти постинг също споменаваш типа самотник. Аз го разбирам по някакъв по-друг начин, то не значи да си изолиран сам по цял ден- има книги, има различни задачки да си проучваш, може да направиш проект и да го представиш пред класа или в някакво състезание. Майка ми ми казваше, че книгите са най-добрия приятел и лично мен много пъти са ме спасявали. Друго, което не знам как си втълпих, че човек е най-добър приятел сам на себе си. Легендата за Нарцис ми беше една от любимите, чак се учудвах, колко я харесвам. Но се улавям, че и на детето внушавам подобни неща. Според мен да не си зависим емоционално от другите си има и предимства, мисля по въпроса...
Искам да те питам в постинга ти за изолацията имаш съвет в последния абзац "организирайте някаква сбирка или нещо подобно". Какво имаш предвид?
Също споменаваш, че родителите ти не били достатъчно настоятелни да те подтикват към учението ти и да не се разсейваш. Цитирам по памет, но дай повече подробности - какво не харесваше в техния подход и как мислеше, че може да е по-добре. Дъщеря ми е отлична ученичка /за сега, дано и за напред да е така/, има успехи по езиците, но много я юркам, следя какво не е разбрала и т.н.По едно време се чудех до кога е редно да е така. Ако я оставя, все ще се разсейва по нещо.
Харесаха ми съветите ти за спортовете - когато беше по-малка дъщеря ми ходеше независимо на какво, децата бяха по-малки и не се заглеждаха едно по друго. Сега се заглеждат, сравняват и е по-трудно. Например ходи на таекундо, с много добър и тактичен преподавател, но на децата им прави впечатление колко не може и ми се струва, че я пренебрегват. Та много ми е трудно да избера спорт - хем да не е най- голямото дърво, хем да е полезно... Ще пробвам с йогата. Те имаха в детската градина и се чувстваше добре.
Също искам да те питам за ходенето по лекари - как понасяше зъболекар, преглед на гърлото, на ушите?